Решение № 15850 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2009 г.
ВАСVII отделение21.12.2009 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Северина Пенева Илиева от гр. Варна срещу т. 2.5.4 от Правилата за определяне на основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, приети с решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 23 от 3 юни 2009 година. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 15850 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Северина Пенева Илиева от гр. Варна, срещу т. 2.5.4 от Правилата за определяне на основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи (Правилата), приети с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 23 от 3 юни 2009 година. Съгласно съдържанието на оспорения текст "При преназначаване на магистрат от ръководна административна длъжност на магистратска длъжност индивидуалната основна месечна заплата е за заеманата магистратска длъжност". Поддържа се от жалбоподателката, която сега заема длъжността "съдия" в Апелативен съд гр. Варна, а преди това е заемала мандатната длъжност зам.-председател на същия съд, че това правило противоречи както на националното законодателство (чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 118 от КТ), така и на основните принципи на ЕС, касаещи статута на магистратите, които принципи са залегнали в следните актове: Препоръка № R
12 на Комитета на министрите на държавите - членки относно независимостта, ефективността и ролята на съдиите, Европейската харта за статута на съдиите и Становище № 1
на Консултативния съвет на европейските съдии относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите. Налице е позоваване и на предходна законодателна уредба (§ 70 от отменения ЗСВ) и на т. 2.6.5 от отменените Правила на ВСС, действащи по време на неговото приложение, която жалбоподателката счита за съответстваща на европейските изисквания. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на обжалването по съображения в писмени бележки. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от съдебното оспорване на процесната точка, която е част от общия административен акт, какъвто представляват Правилата. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съгласно § 70 от ЗСВ административен ръководител или негов заместник, който не бъде назначен на същата или на друга ръководна длъжност, се назначава на най-високата длъжност по чл. 125 в съответния орган на съдебната власт, чийто ръководител или негов заместник е бил, със запазване на възнаграждението, а според т. 2.6.5 от предишните Правила на ВСС, при преназначаване на магистрат от ръководна административна длъжност на магистратска длъжност индивидуалната основна месечна заплата не се актуализира до изравняване с размера на възнаграждението за съответната длъжност. Понастоящем липсва аналогична на § 70 норма в новия ЗСВ, а възнаграждението на магистрата при преназначаването от ръководна на редова длъжност се определя съгласно новелата на оспорената т. 2.5.4 от сега действащите Правила на ВСС.
Няма спор, че компетентността на ВСС да определя възнаграждението на съдиите, прокурорите и следователите е изрично регламентирано в чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ, което правомощие се упражнява съобразно нормите на чл. 218, чл. 163, чл. 167, чл. 172, чл. 233 и чл. 235 от закона. Максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи и коефициентите за тяхното определяне са посочени в Таблица № 1, в сила от 7.05.2009 година. Основен определящ елемент при заплащане на труда на магистратите е действително заеманата длъжност, което съответства на разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, според която работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа, при условия и по ред, определени със закон.
Освен че съответства на Конституцията, оспореното правило на т. 2.5.4 не противоречи и на норми от националното законодателство. Предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение на магистратите (определено за съответната длъжност) от 10 до 25 на сто за срок от три месеца до две години (при продължаващо заемане на същата длъжност) представлява вид дисциплинарно наказание и няма отношение към настоящия спор. В случая намаляването на основното месечно възнаграждение на жалбоподателката обективно произтича от промяната в степента на длъжността, заемана от нея (от по-висока към по-ниска), с което не е нарушен принципът за недопустимост на едностранното намаляване на възнаграждението по време на заемане на една и съща длъжност, при липса на наложено дисциплинарно наказание. Това се отнася и до разпоредбата на чл. 118 от КТ.
Що се касае до европейските принципи и изисквания, съдържащи се в цитираните в жалбата документи, те са с препоръчителен характер, нямат пряко приложение и не могат да обосноват други правни изводи по настоящия спор. Освен това, вярно е, че в Препоръка № R
12 на Комитета на министрите на държавите-членки относно независимостта, ефективността и ролята на съдиите се съдържа текст, съгласно който срокът на службата и възнаграждението на съдиите следва да е гарантирано със закон (I. 2. а. II), което обезпечава тяхната независимост. Наред с това, че в България този принцип безспорно е приложен, следва да се отбележи, че в препоръката е посочено още, че осигуряването на статут и възнаграждението на съдиите следва да е в съответствие с достойнството на тяхната професия и тежестта на отговорностите им (III. 1. б). В Европейската харта за статута на съдиите също се съдържа правило (6.2), че възнаграждението може да варира в зависимост от професионалния стаж, от естеството на задълженията, чието изпълнение е възложено на съдията, упражняващ тази професия, и от важността на задълженията му, оценени в условия на прозрачност. На последно място, отново във връзка с принципа на законоустановеност на заплатите на съдиите на национално ниво, в Становище № 1
на Консултативния съвет на европейските съдии относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите е записано, че съдиите следва да имат възнаграждение, което съответства на тяхната роля и отговорности, което следва да бъде гарантирано чрез конкретни законови разпоредби срещу намаляване и следва да бъде обезпечено увеличаване на заплатите в съответствие с разходите на живот (73.8). Всичко изложено дотук води до заключението, че заплащането на трудово възнаграждение на магистрат, по-голямо от това, което е предвидено за заеманата длъжност, би било в противоречие както с Конституцията, така и с европейските изисквания. Поради това оспорването на т. 2.5.4 от действащите Правила за определяне на основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, приети от ВСС, е изцяло неоснователно и жалбата следва да се отхвърли.