Решение № 14259 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2009 г.

Решение № 14259 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Викер 98" ООД гр. Пловдив срещу решение № 487 от 16.04.2009 г. по адм. д. № 628/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 487 от 16.04.2009 г. по адм. д. № 628/2008 г., Административен съд гр. Пловдив, V състав е отхвърлил жалбата на "Викер 98" ООД гр. Пловдив срещу Решение № 64 от 27.02.2008 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив. Съдът е приел за установено, че осигурителят не е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода 1.08.2003 г.- 31.07.2004 г. в законоустановения срок, в резултат на което вземанията за парични обезщетения поради временна неработоспособност за процесния период са погасени по давност. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на контрол пред настоящата инстанция е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че през периода 1.08.2003 г. до 31.07.2004 г., осигурителят "Викер 98" ООД гр. Пловдив е изплатил на свои работници парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, нетрудови злополуки и отглеждане на малко дете общо в размер на 7 676.96 лв. Искането за възстановяване на тази сума е постъпило в Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив и е регистрирано с вх. № К-2596 от 11.12.2007 г. С Разпореждане № 1442 от 27.12.2007 г., началникът на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив е отказал изплащането позовавайки се на чл. 115, ал. 4 КСО. Това разпореждане е било потвърдено с обжалваното пред Административен съд гр. Пловдив Решение № 64 от 27.02.2008 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив. Видно от Ревизионен акт № 1601936 от 14.08.2006 г., изготвен от старши инспектор по приходите-ръководител на екип при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, към цитираната дата Дружеството е дължало общо 196 783.67 лв., за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2005 г. Цитираната сума включва вноски за ДОО, вноски за здравно осигуряване, вноски за фонд "ГВРС" и вноски за ДЗПО, ведно с лихвите. В обжалваното решение изрично е казано, че задълженията по този ревизионен акт са били погасени по-късно. Съгласно чл. 7, ал. 8 КСО (нова, обн. ДВ, бр. 1/2002 г., сега ал. 9), банките отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително за авансовото им изплащане, както и за парични обезщетения и на други плащания от държавното обществено осигуряване само след представяне на платежно нареждане или друг удостоверителен документ за прехвърляне на осигурителните вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. По силата на тази правна уредба внасянето на осигурителните вноски е въздигнато в предпоставка за упражняване правото на осигурителя на възстановяване от средствата на ДОО на изплатените парични обезщетения. Преди погасяване на задълженията на осигурителя към ДОО за него не възниква цитираното право, респ. давностните срокове не са започнали да текат, камо ли вземането му да бъде погасено по давност при условията на чл. 115, ал. 4 КСО. След като към 14.08.2006 г., видно от Ревизионен акт № 1601936 от същата дата, задълженията към ДОО са факт и впоследствие са погасени, както е отразено на стр. 2 от Решение № 64 от 27.02.2008 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, то към 11.12.2007 г. вземането на "Викер 98" ООД гр. Пловдив не било погасено по давност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение се отменя, като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо отмененото решение се постановява ново по съществото на спора, с което административния акт се отменя, а преписката се изпраща на административния орган за постановяване на нов административен акт при спазване на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,