Решение № 6242 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2017 г.

Решение № 6242 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - С. (ОД на ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт, срещу решение № 184 от 07.12.2016 г., постановено по адм. дело № 179/2016 г. от Административен съд - С.. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. С. Д. от гр. С. Загора в писмено становище по жалбата, подадено от упълномощен представител, оспорва същата като неоснователна. Прави искане за присъждане и на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е било образувано по жалба на И. С. Д. против Заповед № 03-200-РД/83 от 15.06.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. С., с която на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 25, ал. 1, т. 4, предложение 2, чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 и във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се отказва финансирането на подадено от жалбоподателя с УРН 657214 заявление за подпомагане ИД № 20/06/1/0/02170. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в сроковете по АПК, съобразно мотивите на решение му. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, представляващ Разплащателната агенция в лицето на ДФЗ. Съдът е приел, че административният орган е спазил процедурата за разглеждане на заявленията за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. Според съда обаче бил пропуснат определеният в чл. 25, ал. 1, т. 4 от наредбата тримесечен срок, в който Разплащателната агенция следвало да класира допустимите заявления за подпомагане и да одобри или мотивирано да отхвърли заявлението. Посочено е, че този пропуск обаче не може да съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед за отказ да бъде финансирано заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя. Прието е от съда, че в заповедта принципно са изложени фактически и правни основания, поради което не е налице нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК, но между тях е налице съществено противоречие. Заповедта съдържа фактически и правни мотиви, но от тях нито заявителят, нито съдът могат да установят по безспорен начин причината за постановения отказ от финансиране. Не е налице и нормативна разпоредба, която да не позволява финансиране поради обстоятелствата, изложени в нея. В процесната заповед според съда са визирани нормативни разпоредби, съдържащи хипотези, чиято реализация е недоказана и които не се покриват с фактическите описания на изтъкнатите причини, която слабост на акта е достатъчна, за да бъде отменен той, т. к. порокът е съществен, затруднява защитата на заинтересованото лице и упражняването на контрол за законосъобразност от страна на съда. С тези съображения съдът е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при противоречие между изложените фактически и правни основания. Настоящият състав не споделя възражението на касатора, че съдът е оценил доказателствата избирателно. Обосновано с оглед доказателствата по делото, включително събраните гласни такива, административният съд е приел, че в процесната заповед са визирани нормативни разпоредби, съдържащи хипотези, чиято реализация е недоказана и които не се покриват с фактическите описания на изтъкнатите причини, което е достатъчно основание актът да бъде отменен. Този порок затруднява защитата на заинтересованото лице и упражняването на контрол за законосъобразност от страна на съда. Видно от данните по делото И. Д. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 657214, като за кампания 2015 г. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програма за развитие на селските райони за период 2014 - 2020 с ИД № 20/06/1/0/02170 от 23.07.2015 г. Приложил бизнес-план, попълнени анкетни карти и формуляр, приложения за обработваемата земя в стопанството, договор за наем на земеделска земя, както и изискваните от ответника декларации. При подаването на заявлението си е декларирал засети земеделски култури - през месец юли 2015 г. - култивирана гъба кладница, а не план за бъдещо засяване. В заявлението си, раздел VII "Декларации", т. 9, е посочил, че "ще стартира бизнес плана си в срок до девет месеца, считано от датата на договора за предоставяне на финансова помощ". Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (цитираното в оспорената заповед правно основание) заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на: 1. нередовност на документите и/или непълнота, и/или неяснота, и/или несъответствие на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките по чл. 25, ал. 1, т. 1; 2. несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Посочените основания не отговарят на фактическата мотивировка на заповедта, не се доказват и от доказателствата по преписката. Описаното от административният орган основание за отказ, а именно заявителят да е отглеждал гъби-гладници през последните дванадесет месеца и да е реализирал продукция от тези площи не отговаря на приложимата правна уредба, същото се съдържа в становище на заместник - министъра на земеделието и храните и правилно съдът е приел, че не може да съставлява нито фактическо нито правно мотивиране на заповедта. Не се установяват от доказателствата по делото останалите визирани в чл. 27 от Наредба № 14 основания подаденото заявление да получи отказ за подпомагане. Още повече, че е видно от съставения контролен лист за извършена проверка на място на 17.09.2015 г., че "кандидатът отглежда през текущата стопанска година описаните в Бизнес плана култури", както и че "съществува съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място". Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд С. е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 1500 лв. От касатора по делото е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,