Решение № 218 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2014 г.

Решение № 218 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Астелс" АД, седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 37 срещу решение № 1277 от 19.12.2013 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 751/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Астелс" АД срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ000279 от 09.05.2013 г. на орган по приходите в Община Ботевград, с който на дружеството е установено задължение за такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 216, 69 лв. и лихви - 15,25 лв.

Касационният жалбоподател - "Астелс" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че с декларация, изх. № 025-11 от 28.11.2011 г., дружеството реализирало предвидената от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) възможност да декларира неползване на имота. Съдът неправилно ценил факта, че такава възможност е предвидена с изменението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ботевград (Наредбата) от 15.12.2011 г. като за подаване на декларация по образец срокът е 31.01.2012 г. Неправилни счита мотивите на съда, че дружеството било уведомено за предвижданите изменения на общинската наредба. Сочи, че при оспорване на факта на уведомяване съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказателствената тежест като не възложил на общината да докаже уведомяването на дружеството. Сочи, че съдът е длъжен да извърши проверка на оспорения акт служебно, независимо от сочените в жалбата аргументи. Съдът не изследвал въпроса с фактическото предоставяне на услугата от общината, както и с начислените лихви, тъй като лихви се дължат поради изпадане в забава, а не с оглед на издаване на предходен акт за установяване на задължения по декларация. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация в съответствие с установеното в заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Ваня Барбалова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Ботевград, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че към момента на подаване на декларацията от "Астелс" АД липсва правно основание за нейното приемане и отразяване на декларираните обстоятелства, а дружеството е било уведомено за предстоящата промяна на нормативната уредба. Правилно съдът приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна от общината и определената за нея такса е дължима. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че имотът е ползван от касатора. В тази връзка и с оглед на разпределението на доказателствената тежест касаторът не ангажирал доказателства, че имотът не е ползван през цялата 2012 г. Правилен е и изводът на съда, че разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ не намира приложение. Неоснователно счита и възражението досежно начислените лихви, тъй като задължението за такса битови отпадъци е дължимо на две вноски, срока за които не е спазен. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Основателно е възражението на касатора, че към датата на подаване на декларацията общинският съвет не изпълнил едно свое задължение, от което се опитва да черпи права. В хода на съдебното производство Община Ботевград следвало да установи едно положително обстоятелство, а именно, че същата е информирала касатора относно сезирането й с подадената декларация. Обстоятелството, че подадената декларация като такава по чл. 14, ал. 4 Наредбата не може да дерогира действието на Закона за местните данъци и такси, тъй като липсващите в декларацията текстове произтичат от разпоредбите на закона, каквото е и основателното възражение на касатора.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Астелс" АД е собственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот III, кв. 210 по застроителния и регулационен план на гр. Ботевград, находящ се в гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 37, представляващ земя - 1 575 кв. м. и сграда - трафопост, 210 кв. м.

1. На 13.08.2010 г. дружеството подало за имота декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 0807001774. Партидният номер на имота по предходна декларация - по чл. 17 ЗМДТ, е 0807000724, съгласно отбелязаното на декларацията от 13.08.2010 г., съответно по декларацията от 13.08.2010 г. - 130406506 002.

1. На 27.10.2011 г., със заповед № ОА-377, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Ботевград определил границите на районите, в които през 2012 г. общината ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и честотата на предоставяне на услугата, както следва:

а) т. 1.1. услугите се предоставят в гр. Ботевград, "очертан с регулационни граници, с изключение на района, където е разположен недвижимия имот - собственост на "К и К-КО" АД;

б) т. 2 честотата на събиране и извозване на битовите отпадъци за гр. Ботевград е "еднократно седмично" за кофи "Мева" и "два пъти седмично" за кофи "Бобър";

1. На 02.12.2011 г. "Астелс" АД подал декларация, входящ на Община Ботевград № МДТ-1488, с която декларирало, че имотът му, партиден номер № М0807724, няма да бъде ползван през 2012 г.

1. На 15.12.2011 г., с Решение № 22, Общинският съвет - Ботевград приел изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ботевград като създал следните нови разпоредби:

а) чл. 14, ал. 4 - за недвижими имоти с нежилищно предназначение, собственост или с учредено право на ползване на предприятия, намиращи се в районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване "се определя и събира такса за услугите: "ползване на депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" при условие, че тези имоти няма да се ползват през цялата година";

б) чл. 14, ал. 5 - обстоятелствата по ал. 4 се удостоверяват от собствениците/ползвателите чрез подаване на декларация по образец в отдел "Местни данъци и такси" до края на предходната година;

в) чл. 14, ал. 7 - декларирането на неверни обстоятелства по ал. 4 се установява от комисия, назначена със заповед на кмета; при "констатиране на декларирано невярно обстоятелство собственикът/ползвателят заплаща годишния размер на таксата за услугата "сметосъбиране и извозване на битови отпадъци";

г) чл. 16, ал. 2, т. 3 - "За определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2012 г. декларацията се подава в срок най-късно до 31 януари 2012 г. На неподалите такава декларация в определения срок, размерът на таксата за битови отпадъци е определеният за тези имоти за 2011 г. "

1. На 15.12.2011 г., с Решение № 22, Общинският съвет - Ботевград, определил "размера на промила за установяване на таксата за битови отпадъци за 2012 г.", за недвижими имоти с нежилищно предназначение на юридически лица, както следва:

а) юридически лица със средно списъчна численост на персонала до 500 души - 6, 00 на хиляда:

за сметосъбиране и сметоизвозване - 3, 00 на хиляда;

за поддържане и експлоатация на депо - 1, 2 на хиляда;

за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 8 на хиляда;

б) юридически лица със средно списъчна численост на персонала от 501 до 600 души - 8, 00 на хиляда:

за сметосъбиране и сметоизвозване - 4, 00 на хиляда;

за поддържане и експлоатация на депо - 1, 5 на хиляда;

за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 5 на хиляда;

в) юридически лица със средно списъчна численост на персонала над 600 души - 8, 50 на хиляда:

за сметосъбиране и сметоизвозване - 4, 00 на хиляда;

за поддържане и експлоатация на депо - 1, 7 на хиляда;

за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 8 на хиляда;

1. На 01.10.2011 г. между Община Ботевград и "Еко Ес мениджмънт" ООД, бил сключен договор съгласно, който дружеството се задължило да извършва дейностите по "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на гр. Ботевград и к. Зелин и експлоатация на депо за неопасни отпадъци, м. Темуша" със срок на действие една година.

1. На 10.01.2012 г. и на 16.07.2012 г. между Община Ботевград и "В и К Бебреш" ЕООД били сключени договори с предмет "поддържане на чистотата - миене на улици, метене, ръчно почистване на сняг на тротоари, площадни пространства и озеленяване в гр. Ботевград" със срок от 11.01.2012 г. до 10.07.2012 г. и от шест месеца.

1. На 01.07.2012 г. между Община Ботевград и "Еко Ес мениджмънт" ООД, било сключено допълнително споразумение към договор от 01.10.2011 г., съгласно което дружеството се задължило да извършва дейностите по "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на гр. Ботевград и к. Зелин и експлоатация на депо за неопасни отпадъци, м. Темуша".

1. На 01.10.2012 г. бил сключен договор между Община Ботевград и "Еко Ес мениджмънт" ООД, съгласно който дружеството се задължило да извършва дейностите по "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на гр. Ботевград и к. Зелин" със срок на действие - до провеждане на процедура за избор на изпълнител.

1. На 19.10.2012 г. с Решение № 221, Общинският съвет - Ботевград, създал Общинско предприятие "Регионално депо за неопасни отпадъци";

1. На 19.12.2012 г. Дирекция национален строителен контрол издала разрешение за ползване № СТ-Р5-20131 на регионално депо за неопасни отпадъци в имоти № 239053 и № 239054, м. "Могилата", землището на с. Трудовец, Община Ботевград.

1. На 09.05.2013 г. орган по приходите в Община Ботевград издал акт за установяване на задължения по декларация № АУ000279, с който установил на "Астелс" АД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. задължения за такса битови отпадъци - главница 216, 69 лв. и лихва - 15, 25 лв., съответно такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 130,02 лв. при 5, 4 на хиляда; такса за обезвреждане на битови отпадъци - 33,71 лв. при 1, 4 на хиляда и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 52, 96 лв. при 2, 2 на хиляда. Органът приел, че дружеството не е подавало декларация за неползване на имота през 2012 г.

1. С решение № 019 от 03.06.2013 г. директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Ботевград потвърдил акт № АУ000279.

1. По делото са представени протоколи за установяване на извършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи за поддържане на сметището в м. Темуша, линейни графици, протоколи за извършена работа от "Еко Ес мениджмънт" ООД, протоколи за установяване на завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от "В и К Бербеш" ЕООД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.

1. По делото "Астелс" АД представил отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2012 г., съгласно който дружеството имало наето едно лице.

1. По делото било прието заключение на съдебна експертиза съгласно, което:

а) отчетната стойност на имота е 24 076,00 лв.;

б) задължението при подадена декларация за такса "поддържане и експлоатация на депо за отпадъци" е 28, 89 лв. при 1,2 на хиляда; таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 43, 34 лв. при 1, 8 на хиляда и лихвата за забава - 1, 05 лв. изчислена от датата на връчване на акта - 15.05.2013 г. до датата на завеждане на делото в съда - 05.07.2013 г.;

в) задължението при неподадена декларация за такса сметосъбиране и сметоизвозване е 130, 01 при 5, 4 на хиляда; за поддържане и експлоатация на депо е 33, 71 лв. при 1, 4 на хиляда; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 52, 97 лв. при 2, 2 на хиляда или общо 216, 69 лв. и лихви - 7, 79 лв. от 01.01.2013 г. до 09.05.2013 г. - датата на издаване на акт № АУ001104 от 09.08.2012 г.; съответно 11, 23 лв. от 01.01.2013 г. до 05.07.2013 г. - "датата на завеждане на делото";

г) "общината е предоставила услугата по сметоизвозване, "поддържане на депо за БО" и "чистота" на ул. "Цар Освободител", където се намира имота на жалбоподателя".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Приел, че "Астелс" АД не подало в срока по чл. 14, ал. 5 Наредбата декларация по образец за неползване на имота, а към момента на подаване на декларацията не е предвидена такава възможност в наредбата на общината като за първи път такова право е създадено с изменението на наредбата от 15.12.2011 г. Приел, че в задължение на дружеството е да докаже, че в района, където попада имотът му, общината не престира услугите по чл. 62 ЗМДТ или "да установи, че нежилищните имоти, които са ползвани по предназначение на своята дейност, не са генерирали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ЗМДТ". Приел, че общината реално предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване, "поддържане на депо" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Приел, че таксата за 2012 г. е определена правилно въз основа на което направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жабата.

Този извод на съда е неправилен досежно определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване и частично неправилен досежно определената такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното решение и доводите в тяхна подкрепа, както и възраженията на ответника сочат, че спора по делото е досежно тълкуването и прилагането на релевантните материалноправни разпоредби, обосноваността на изводите на съда и спазването на съдопроизводствените правила. В касационната жалба касаторът не сочи изрично порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но поддържа мотивирани доводи за това касационно основание. С оглед на това съдът счита, че касаторът поддържа и това отменително основание.

Обобщени, доводите на касатора касаят преценката на съда на действието на подадената на 02.12.2011 г. декларация и дължимостта, с оглед на това на такса битови отпадъци в нейните отделни компоненти.

Ноторно е, че за да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение - чл. 7 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година установяват този факт.

Целта на тази законодателна възможност е от една страна, общината да е уведомена за това кои задължени лица няма да ползват услугата и с оглед на обема на необходимата услуга да организира дейността по нейното предоставяне, и от друга, да създаде за собственика на имота възможност да докаже неползване на имота и съответно негенериране на отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т. е. дължимостта й е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти.

Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбите на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на съответния общински съвет, е създал правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Спазването от лицето по чл. 64 ЗМДТ на нормативно установения от общинския съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ ред за деклариране на неползването на услугата създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт - на спазване на установения от общинския съвет ред за деклариране неползването на услугата, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е на задълженото лице.

В случая Общинският съвет - Ботевград към датата на подаване на декларацията от касатора - 02.12.2011 г., не бил създал ред за деклариране неползването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Това безспорно е неизпълнение от общинския съвет на визирано в закон негово задължение. Но неизпълнението на законовото задължение за създаване на ред не може да доведе автоматично до пораждане на задължение за плащане на услугата. То само влияе на подлежащите на доказване релевантни факти и на разпределението на доказателствената тежест. Тъй като не съществува нормативно установен ред, спазването на който лицето по чл. 64 ЗМДТ трябва да докаже, за да се приеме, че надлежно е упражнило правото си да не се ползва от услугата сметосъбиране и сметоизвозване, лицето е необходимо да докаже уведомяване на общината. Видно от доказателствата по делото на декларацията на касатора, с която информира общината, че през 2012 г. няма да ползва имота, е поставен входящ номер на Община Ботевград, което по безспорен начин установява релевантно уведомяване на общината за декларираното неползване на имота през следващата календарна година.

Факта, че на 15.12.2011 г. Общинският съвет изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 5, във вр. с чл. 9 ЗМДТ и създал ред за уведомяване на общината за неползване на имота като въвел декларация по образец и срок за подаването й до 31.01.2012 г. не може да обоснове извод, че подадената на 02.12.2011 г. декларация не е валидно уведомяване. Следва да се посочи, че по делото няма доказателства за датата, на която изменението на наредбата е обнародвано в печата или е разгласено по друг начин на територията на общината с оглед на изискването на чл. 37, ал. 3 от Закона за нормативните актове. В приложения по делото препис на Решение № 22 на общинския съвет е посочено, че само промените по т. 1 влизат в сила от 01.01.2012 г., а промените в наредбата са по т. 3 от решението. Но на която и дата след 15.12.2011 г. да е влязло в сила изменението на наредбата важното е, че това изменение има действие занапред и не може да отменя с обратна сила вече упражнени права.

След като до 15.12.2011 г. общинският съвет не изпълнил задължението си и не създал ред общината не може да лиши от правни последици извършеното нейно надлежно уведомяване за неползване на имота.

Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Приетото от него, че едва с изменението на наредбата от 15.12.2011 г. е създадена правната възможност на лицето, което няма да ползва имота си, да декларира това обстоятелство на общината не съответства на действащите материалноправни разпоредби. Не изменението на наредбата създава правото, а чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Тъй като правото съществува по силата на законова норма и общината надлежно е уведомена за упражняването му изводът на съда за дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е неправилен. Ирелевантно в случая е намирал ли се е имотът на касатора в границите на районите, в които общината е престирала услугата, както и доказала ли е общината фактическото престиране на услугата.

Горното прави съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на задължения по декларация № АУ000279 от 09.05.2013 г., в частта, с която на "Астелс" АД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. е определена такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 130, 02 лв. и съответните лихви за забава неправилно. Съдът следва да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за така установените задължения.

С оспорения акт за установяване на задължения са установени и задължения на касатора досежно такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, които съдът приел за дължими и правилно определени по размер.

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

От приложената по делото заповед на кмета на общината за 2012 г. е видно, че почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил и границите на района, в който услугата се предоставя. От доказателствата по делото е безспорно, че имотът на касатора се намира в строителните граници на гр. Ботевград и в този район, съгласно заповедта на кмета, общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно е също, от представените по делото договор с фирма "В и К Бебреш" ЕООД и протоколи за извършена работа, че за процесния период на територията на гр. Ботевград услугата фактически е извършвана от общината. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 64 ЗМДТ лице, поради което досежно тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това подадената от касатора на 02.12.2011 г. декларация е неотносима към задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че Община Ботевград предоставя услугата обезвреждането на битовите отпадъци, за което поддържа, проектира, експлоатира и закрива депа за битови отпадъци. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Ботевград фактически ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. Неотносима към този вид услуга е и възможността за предварителен отказ от ползване на услугата.

С оглед на изложеното неоснователни са доводите на касатора за недължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът правилно приел, че касаторът се явява задължен субект за тези две такси.

Органът определил размера на двете такси на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 Наредбата - съобразно определения размер на таксата за предходната година, тъй като касаторът не подал в срока по чл. 16, ал. 2, т. 3 - до 31.01.2012 г. декларация за неползване на имота. С оглед на изложеното по-горе този довод на органа, който съдът приел за законосъобразен, е неправилен. Касаторът подал декларация за неползване на имота, но не подал декларацията по чл. 16, ал. 2, т. 2 Наредбата - за "средно списъчната численост на персонала". Доказателства за "средно списъчната численост на персонала" касаторът представил едва в хода на съдебното производство.

С оглед на това се поставя въпроса за законосъобразността на приетото от общинския съвет изискване за деклариране на "средно списъчната численост на персонала" при неползване на имота. Видно от т. 5 на Решение № 22 общинският съвет определил различен размер на таксите по чл. 62 ЗМДТ с оглед на числеността на персонала на юридическото лице. Но нито в чл. 16, ал. 2, т. 2 Наредбата, нито в т. 5 на Решение № 22 е установена някаква обвързаност или зависимост на "средно списъчната численост на персонала" на юридическото лице със съответния имот. Общинският съвет определил размера на таксите с оглед "средно списъчната численост на персонала" на юридическото лице, но юридическото лице може да бъде задължено за такса битови отпадъци досежно няколко имота, както е касаторът. Лицето може да има "средно списъчната численост на персонала" над 500 души, но всички те могат да работят на един от неговите имоти и това не лишава лицето от правото да декларира неползване на останалите си имоти при наличие на обективния факт на неползване. Обвързването на размера на таксата с факт, който не е пряко обвързан с ползването на конкретния недвижим имот е пряко нарушение на заложените в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ, редакция към процесния период, принципи на определяне на размера на таксата - в зависимост от количеството на битовите отпадъци, а когато то не може да се установи на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

С оглед на законово установените принципи на определяне на таксата общинският съвет, при невъзможност да определи количеството битови отпадъци е имал законовата възможност или да определи таксата на база ползвател - и тогава значение би имал броя на лицата, които извършват дейност на конкретния имот, или да определи таксата пропорционално на основа, при което броят на лицата е ирелевантен. Използването на друг критерий - "средно списъчната численост на персонала", който не е относим към конкретния недвижим имот е в противоречие със закона. В този контекст неоснователно е възражението на ответника, че представения от касатора в хода на съдебното производство отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2012 г. доказва ползване на имота. Отчета не доказва ползване на имота, а доказва броя на заетите лица и разхода на дружеството за труд, който не може по никакъв начин да бъде доказан от отчета, че е труд, положен на процесния имот. Къде, на кой имот е работило наетото лице отчетът не установява, за да може да се направи извод за използване на имота.

С оглед на горното в конкретния случай, при отчитане на декларираното от касатора неползване на имота, което значи и лица, заети на имота под 500, дължимата такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде определена на основата на отчетната стойност на имота по 1, 2 на хиляда за обезвреждане и поддържане на депо, и по 1, 8 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При установена отчетна стойност на имота от 24 076, 80 лв. таксата за обезвреждане на битови отпадъци е не 33, 71 лв., както е определена в акта, а 28, 89 лв. Таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е не 52, 96 лв., както е определена в акта, а 43, 34 лв.

При така установената недължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер над 43, 34 до 52, 96 лв. и на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в размер над 28, 89 лв. до 33, 71 лв. обжалваното решение в частта, с която отхвърля жалбата на "Астелс" АД за определените му такси над посочените размери е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт № АУ000279 от 09.05.2013 г. в частта, с която на "Астелс" АД за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. са определени задължения за такса битови отпадъци в размер над 72, 23 лв. - недължима такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 130, 02 лв. и недължими такси за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер над 43, 34 лв. и над 28, 89 лв.

За тази сума - общо 72, 23 лв., би следвало да се дължи лихва, ако задължението не е внесено към датата, определена в чл. 17, ал. 1 Наредбата, т. е. към датата определена в чл. 28, ал. 1 ЗМДТ - 30 юни и 30 октомври 2012 г. По делото е безспорно, че касаторът заплатил определените му с акт № АУ000279 задължения, но кога това е станало по делото няма доказателства. Касаторът не е представил доказателства за заплащането на определените му задължения в срока по чл. 28, ал. 1 ЗМДТ, а поддържаните пред първоинстанционния съд доводи за недължимост на лихва поради неполучаване на съобщение сочат, че заплащането е станало след изтичането на законово установените срокове. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 220 АПК и чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9б ЗМДТ за установения размер на дължимите такси за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци се дължи лихва считано от датата на падежа - 01.07.2012 г. и 31.10.2012 г., до датата на издаване на акта - 09.05.2013 г., съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК. За задължението, дължимо към 30.06.2012 г. - 36,12 лв. (половината от общото задължение), дължимата лихва е 3,17 лв. За задължението, дължимо към 30.10.2012 г. - 36, 12 лв., дължимата лихва е 1,93 лв. Общото задължение на касатора за такса е 72,23 лв. главница и 5,10 лв. лихва или 82,43 лв. Акт № АУ000279 следва като незаконосъобразен да бъде отменен за установените на касатора задължение над 82,43 лв.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Ботевград, юридическото лице, в чиято структура се намира органът- ответник, да заплати на "Астелс" АД направените по делото разноски съразмерно уважената част на жалбата. Видно от доказателствата по делото касаторът е направил разноски за държавни такси - 50,00 лв. и 25,00 лв. и за експертиза - 150,00 лв. Касаторът е бил надлежно представляван от адвокат, но по делото не са ангажирани доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. Общият размер на доказаните разноски е 225, лв., от които съразмерно на уважената част на жалбата на касатора се дължат разноски в размер на 145,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд