Решение № 673 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2010 г.

Решение № 673 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Е. И. С. от [населено място] молба с вх. № 15681 от 2.12.2009 г. за отмяна на решение № 67 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1044 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е уважен иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД, като е развален поради виновно неизпълнение на поетите задължения от приобретателите-ответници по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н. а. № 144, т. ХI д. № 3255/93 г. на РС Стара Загора, с който К. И. С. е прехвърлила на сестра си Е. И. С. и нейния съпруг С. А. В. следния свой недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място] [улица], на първия етаж от източната страна на двуетажна четири фамилна жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, ниша и клозет, ведно с две избени помещения и едно таванско помещение, както и от съответните идеални части от общите части и от правото на строеж, срещу поетото от Е. И. С. задължение да поеме гледането и издръжката на сестра си, като й осигури всичко необходимо за ежедневието й, а при болест и немощ да полага всякакви грижи за нея до край на живота й. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това, че молителката е била лишена от възможност за участие в делото и не е била надлежно представлявана в нарушение на установените правила за призоваване. Тезата й е, че е следвало да бъде призована по реда на чл. 48 от ГПК, вместо приложения от съда способ по чл. 47 от ГПК. Отделно -заявява, че е упълномощила лице /адвокат/, който да я представлява и чрез който е могла да бъде уведомявана. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, с който се оспорва основателността й. И. становище е, че правилно страната е била призовавана по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като същата има регистриран постоянен и настоящ адрес, а редът по чл. 48 от ГПК се прилага само в случаите, когато ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Настоящата молителка Е. И. С., ответник в производството по гр. д. № 1044 по описа за 2008 г. на СтЗОС, е била призована по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на уведомление на вратата, тъй като не е била намерена на посочения адрес. Изпратеното на посочения по делото адрес съобщение е било върнато с отбелязване: "адресът е търсен от 3.12.до 11.12.2008 г. На оставените съобщения никой не се отзовава. Адресатът е в чужбина за неопределено време-сведение от съсед ап. 1-Г. Д. Д.". Съдът е изискал справка за постоянен или настоящ адрес, която е получена на 13.12.2008 г. Видно от същата - призоваваното лице е с регистриран постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с посочения по делото - [населено място] [улица] ет. 2 ап. 4. При тези факти - правилно съдът-със свое разпореждане от 19.12.2008 г. е постановил: "Книжата да се връчат и/или залепят на посочения постоянен и настоящ адрес" /което е направено на 19.01.2009 г./, като междувременно е направил пореден опит да призове лицето на посочения адрес. На 5.01.2009 г. съобщението отново е върнато с отбелязване: "Адресатът е в чужбина за неопределено време. Сведение съсед ап. 3 - Н. П.". След изтичането на законоустановения двуседмичен срок /съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК/ съдът е пристъпил към назначаването на особен представител съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Такъв е бил назначен на 9.03.2009 г. Едва след назначаването му - съдът е пристъпил към изпълнение на задълженията си по чл. 131 и сл. от ГПК - проверка на допустимостта на иска, изпращане на препис от исковата молба на противната страна, изчакване на отговор, доклад, произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата и всички останали действия във връзка с разглеждане и решаване на спора. Назначеният особен представител е участвал във всички фази на процеса, изразявал е становище, участвал е при събирането на доказателствата /чрез разпит на свидетелите/ и е устоявал защитната позиция на ответната страна. При тези факти и с оглед изцяло съобразеното с разпоредбите на чл. 47 от ГПК поведение на съда, настоящият съдебен състав намира за неоснователна тезата на молителката за това, че вследствие на нарушаване на правилата за призоваване е била лишена от възможност за участие в делото и че не е била надлежно представлявана. Неправилно е твърдението й, че приложимият ред за призоваване - в случая е бил този по чл. 48 от ГПК. Уведомяването чрез публично обявление се прилага в случаите, когато ответникът при завеждане на делото няма регистриран постоянен или настоящ адрес. В конкретния случай- искът е бил заведен на 21.10.2008 г., а към 15.12.2008 г. е било удостоверено по надлежния ред, че ответникът Е. И. С. има регистриран от 8.05.2006 г. - и настоящ, и постоянен адрес. В този случай-редът за уведомяване е този, който е приложен от съда. Освен горното-следва да се посочат и още два довода: Първо-в случая е неприложим способа за уведомяване по чл. 46 от ГПК - чрез връчване на друго лице, тъй като единственото лице, което е установено, че живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата Е. И. С. - [населено място] [улица] е нейната сестра - К. И. С., която като насрещна страна на адресата /по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК/ е с противоречиви на ответницата интереси и не може да получава съобщения за нея, а останалите съседи - видно от отразяванията по изпратените съобщения - не са изразили съгласие да приемат съобщението по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ГПК. Второ - молителката не представи доказателства, от които да се установява, че съдът е бил уведомен или че на него му е било известно, че на 15.05.2009 г./т. е. след като съдът вече е бил назначил на 9.03.2009 г. особен представител на страната/-ответницата Е. И. С. е упълномощила лице с право да "посещава"всичките й имоти и "проверява състоянието и ползването им", като за целта я "представлява и подписва където е нужно". Освен, че е спорно, че с така даденото пълномощно -упълномощеният може да се легитимира като съдебен адресат на страна, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, по смисъла на чл. 40 от ГПК, то се представя едва с настоящата молба за отмяна. Тъй като съдът е този, върху когото тежи задължението за уведомяване на страните по делото, за да се преценя приложимостта на способа по чл. 40 от ГПК - е следвало той да бъде уведомен за наличието на такова пълномощно, а за такова уведомяване няма доказателства. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на съответните съдопроизводствени правила, страната не е била лишена от възможност за участие в делото и е била надлежно представлявана от назначения й от съда особен представител. Пред вид изложеното и като счита, че не е налице посоченото основание за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение