Решение № 8838 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2008 г.

Решение № 8838 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 524/24.07.2008 г. по ахд № 1666/2005 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с която е отменена частта от данъчен ревизионен акт (ДРА) № 138/22.07.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД - Силистра, и потвърдителното решение № 890/29.09.2005 г. на Регионален данъчен директор - Варна, в частта, в която на община - Силистра, са определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.), ведно с лихви за забава, както следва: данък за общините за 2001 г. в размер на 15 898, 90 лв. и лихва за забава в размер на 6786,84 лв.; данък върху печалбата за 2001 г. в размер на 28 618 лв. и лихви 12 216,31 лв.; лихва за забава 1 189,71 лв. за периода 16.01.2001 г. - 31.12.2001 г. за невнесени в срок месечни авансови вноски по чл. 56, ал. 2 и ал. 4 от ЗКПО (отм.) през 2001 г.; данък за общините за 2002 г. в размер на 21 311,40 лв. и лихва за забава в размер на 6180,69 лв.; данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 28 770,40 лв. и лихва за забава в размер на 8 343,93 лв. и корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1319,30 лв. и лихва за забава в размер на 213,31 лв. и с която дирекция "ОУИ", гр. Варна е осъдена да заплати 3290,95 лв. разноски на община Силистра. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна поради нарушение на материалния закон, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - община Силистра, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния ДРА на община Силистра незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат за 2001, 2002, 2003 година без посочване на основание със суми, представляващи според данъчните органи разлика между приходите и разходите от дейността продажба на недвижими активи - частна общинска собственост и така формираната облагаема печалба е обложена с по-горе посочените размери преки данъци и лихви. Съдът е приел, че продажбата от страна на общината на недвижими имоти - общинска собственост не попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗКПО (отм.) - не представляват сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършване по занятие, поради което бюджетните организации, които ги извършват не формират печалба от тези сделки и не подлежат на облагане по реда на ЗКПО (отм.). Тези продажби не се предхождат от покупка на същите имоти, поради което не попадат в чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, не са купени или построени с цел продажба - не попадат в хипотезата на т. 14, нито пък представляват продажба на стоки - собствено производство по т. 2. Неправилно данъчните органи са приели, че за 2001 година общината дължи месечни авансови вноски, тъй като за 2000 година същата е с нулева облагаема печалба и на основание чл. 56, ал. 5 ЗКПО (отм.) същата дължи авансови тримесечни вноски на база облагаемата си печалба на съответния период за текущата година с натрупване 15%, а за първото тримесечие на 2001 година липсва главница. Съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 4, ал. 1 ЗКПО (отм.) и чл. 1, ал. 1 от ТЗ . Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 1 ЗКПО (и в двете редакции - приложимата за 2001 и 2002 г. и приложимата за 2003 г.) предвижда облагане на юридическите лица, които не са търговци, включително и организациите на бюджетна издръжка (в която категория безспорно попада общината) за печалба и доходи, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършени по занятие, включително от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В чл. 1, ал. 1 от ТЗ изчерпателно са изброени сделките, придаващи качество на търговец на всяко лице, извършващо ги по занятие в 15 точки. Между тях не фигурира продажба на недвижими имоти. Първоинстанционният съд е извършил правилен анализ и е установил, че процесните сделки не попадат в нито една от предвидените хипотези. Сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ са изчерпателно изброени и не допускат разширително тълкуване. В чл. 1, ал. 2 от ТЗ са посочени лица, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват. Тоест препращането на чл. 4, ал. 1 ЗКПО (отм.) е свързано смислово само с изрично изброените видове сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното приходите от процесните продажби не участват във формиране на облагаема печалба чрез увеличение на финансовия резултат съобразно чл. 23, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и незаконосъобразно с тях е увеличен финансовият резултат, както е приел и първоинстанционният съд. По отношение на авансовите вноски за 2001 година липсват конкретни касационни оплаквания и настоящият съдебен състав с оглед задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК е длъжен да провери единствено материалноправната законосъобразност. ОС правилно е определил приложимата материалноправна норма на чл. 56, ал. 5 ЗКПО (отм.) и правнорелевантните за нея факти. Решението като правилно следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение