Решение № 12289 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2014 г.

Решение № 12289 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "МАРИВА" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ 119658547, адрес за кореспонденция: гр. Сливен, кв. "Дружба", бл. 33, вх. Б, ет. 8, ап. 22, представлявано от управителя Георги Колев Ангелов, чрез упълномощените адв. Мария Димитрова, АК Ч Бургас и адв. Евгений Мосинов, АК - Бургас срещу Решение № 1012/11.06.2012 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1997/2012Г, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 201200538/30.05.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 332/30.08.2012 г. на изпълняващия правомощията на директор на дирекция "ОУИ" Бургас. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взима становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № № 201200538/30.05.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 332/30.08.2012 г. на изпълняващия правомощията на директор на дирекция "ОУИ" Бургас, с който на ревизираното лице на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 813,37 лв. за данъчни периоди 1.07.2009 г. - 31.07.2009 г., 1.11.2009 г. - 30.11.2009 г., 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. и 1.04.2010 г. - 30.04.2010 г. по следните фактури издадени от ЕТ "Интер ойл - Ангел Ангелов" всички с предмет "доставка на дизелово гориво": ДФ № 34/25.07.2009 г. данъчна основа 30 056 лв. и ДДС 6 011,20 лв., с посочено основание "22,100 хил. л. дизелово гориво" (л. 355), ДФ № 85/30.11.2009 г., данъчна основа 10 006,92 лв. и ДДС 2 001,38 лв., с посочено основание "7,2 хил. л. дизелово гориво" (л. 361), ДФ № 104/30.12.2009 г. данъчна основа 25 003,80 лв. и ДДС 5 000,76 лв., с посочено основание "17,40 хил. л. дизелово гориво" (л. 367), ДФ № 176/29.04.2010 г. данъчна основа 4 000,14 лв. и ДДС 800,03 лв., с посочено основание "2,391 хил дизелово гориво" (л. 372). На същото основание с обжалвания ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 513,33 лв. за данъчни периоди 1.07.2009 г. - 31.07.2009 г. и 1.05.2010 г. - 31.05.2010 г. по фактури издадени от Консорциум "Овиначе" с предмет "СМР по договор": ДФ № 0000000011/22.07.2009 г. с данъчна основа 25 900 лв. и ДДС 5 180 лв. и ДФ № 0000000021/3.05.2010 г. с данъчна основа 41 666,67 лв. и ДДС 8 333,33 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първостепенният съд е приел, че по издадените фактури не се установява категорично, че между жалбоподателя от една страна и сочените търговци от друга има реално извършени доставки на дизелово гориво и СМР. До този извод първоинстанционният съд е стигнал както от липсата на доказана материално-техническа и кадрова обезпеченост, така и от липсата на доказателства по делото за фактическото осъществяване на СМР. Касационната жалба е допустима и основателна. Решението е неправилно. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, законосъобразно е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС. За регистрираното лице възниква задължение да начисли данък, на което съответства свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР, както и доставките на дизелово гориво. По отношение непризнатото право на данъчен кредит в размер на 13 813.37 лв. за данъчен период месец 07, месец 11, месец 12.2009 г.; месец 04.2010 г. по фактури за доставка на дизелово горива с доставчик ЕТ "Интер Ойл-Ангел Ангелов" при ревизията е представен договор от 1.07.2009 г. за доставка на гориво, приемо-предавателни протоколи и платежни документи, експедиционни бележки от 30.11.2009 г. за 7 220 литра дизелово гориво, ведно с акцизен документ и декларация за съответствие на качеството и експедиционна бележка от 25.07.2009 г. за 22 100 литра, ведно с декларация за съответствие на качеството, а така също и писмени обяснения на доставчика, че транспортът е за негова сметка. Нередовностите /липса на номер на превозното средство и име на водача, както и на кого е предоставена или погрешно вписано име на клиент/ в съдържанието на експедиционните бележки не следва да се отчитат във вреда на касатора и не могат да се ползват като довод да бъде отказано право на данъчен кредит при отсъствие на други, освен тези доводи за липса на осъществена доставка. Липсата на декларация за съответствие на горивата също не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като фактът няма отношение към реалността на доставката, а към ангажиране на административнонаказателна отговорност. Така стои и въпросът с липсата на данни за произхода на горивото, а също и с разходването на повече от доставеното по процесните фактури количество гориво. Не е спорно, че касаторът разполага с машини, които се зареждат с процесното гориво и че е използвал горивото за последващи облагаеми доставки. Касационната жалба е основателна и в останалата и част. На първо място следва да се отбележи, че е установено от техническата експертиза, а и не е спорно между страните, че строителните обекти в с. Ботево и "Пречиствателна станция" с. Самуилово, предмет на процесните СМР, са изградени, както и че фактурираните работи са извършени. В ревизионното производство и пред съда са представени договори, фактури, платежни документи, актове обр. 19. Според РА прекия доставчик е бил регистрирано лице по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, отразил е същите в справка- декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период. При тези доказателства съдът е следвало да приеме, че ревизираното лице е изпълнило доказателствената си тежест и е установило извършването на фактурираните услуги, което е правопораждащият юридически факт за изискуемост на данък добавена стойност съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 9 от ЗДДС. Аргументите на първоинстанционния съд и органите по приходите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури са свързани с липсата на нает по трудов договор персонал от страна на подизпълнителя на доставчика, както и установена разлика в датите на протоколите между ревизираното лице и доставчика, и тези между ревизираното лице и неговите възложители - "Понсстройинженеринг" ЕАД и "Авансе България" ЕООД. В тази връзка Върховният административен съд многократно се е позовавал на тълкуването на директива 2006/112/ЕО, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-324/11. При описаните по-горе доказателства за фактическото изпълнение на услугите, следва да се приеме, че гореописаните обстоятелства не са достатъчни, за да се обоснове отказ на правото на данъчен кредит. Следва да се допълни, че от страна на приходната администрация не се твърдят и не се доказват обстоятелства за упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с цел злоупотреба или данъчна измама. Касационният съд приема, че реалността на доставките по тези фактури е доказана. Доставките са във връзка със сключени договори между страните, получените услуги са осъществени от дружествата доставчици, по фактурите е и извършено плащане. Процесните разходи са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани. По изложените съображения касационната жалба на ревизираното лице се явява основателна. Тези данни представляват индиция за реалност на доставките и при наличие на такава индиция административният съд e направил необосновани от фактическа и правна страна са изводите на съда за липса на фактически осъществена доставка на СМР по фактури, издадени от Консорциум "Ованиче", предвид съпоставянето на датите на приемане-предаване на работите от изпълнителя на възложителя и тези на приемане на СМР от подизпълнителя, които се различават от първите, а така също и предвид доводите за липса на реална възможност консорциумът да престира услуги поради липсата на кадрови и материалнотехнически потенциал на поддоставчиците на доставчика. Решението на Административен съд Бургас, следва да бъде отменено и в частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него, да бъде поставено решение, с което да се отмени РА, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от Консорциум "Овиначе". Решението е несъответно на чл. 6, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съответно, като документално обосновани следва да се приемат разходите по тези фактури и се признаят за данъчни цели. Решението в тази част противоречи на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касацията. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,