Решение № 1545 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2015 г.

Решение № 1545 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 351 от 28.09.2015 г. по адм. дело 345/2015 г. на Административен съд гр. В. Търново /АСВТ/. С решението е отменен, по жалба на "Р. Ф." ООД, гр. В. Търново, Ревизионен акт № Р-04000414001600-091-001/10.02.2015 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 188/28.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 6756.96 лв. за данъчен период м. 08.2014 г. е намален декларираният резултат за периода със същата сума и са определени ДДС за възстановяване 0 лв. и лихви за внасяне 37.62 лв и съответно са присъдени разноски на оспорващия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се твърди, че съдът неправилно възприел установената фактическа обстановка и направил погрешен извод за липса на независима икономическа дейност. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС в съответната редакция, която е била приложена неправилно от АСВТ. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - В. Т., а с него и оспореният РА, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - "Р. Ф." ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С РА резултатът за данъчен период август 2014 г. е изменен от 56608.71 лв. ДДС за възстановяване на 49851.75 лв. ДДС за възстановяване, в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 6756.96 лв. Определеният ДДС за възстановяване е 0 лв, а лихвите за внасяне са 37.62 лв. До този резултат е довел изводът на органите по приходите, че "Р. Ф." ООД е извършило трансфер на стоки за целите на своята икономическа дейност за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава-членка - Чехия и тъй като не е регистрирано за целите на ДДС на територията на Чехия, това движение на стоки по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 вр. чл. 17, ал. 2 ЗДДС е приравнено на възмездна доставка, с място на изпълнение на територията на страната. Първоинстанционният съд е констатирал, че на 21.07.2014 г. ревизираното лице е осъществило ВОД към "Furlika SRО" Чехия по фактура № 00.. 68/21.07.2014 г. отразена в дневника за продажби за м. 07/2014 г. с предмет 20160 кг. замразени кайсии кубче с обща цена 45343.84 лв, като ДДС не е начислено на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, за което съгласно вещото лице по ССЕ са взети правилни счетоводни записвания. Доказано е осъществяваното на транспорта от трето лице, за което са представени ЧМР и фактура. Плащане по доставката няма, тъй като при получаване на стоката клиентът отказва да я приеме, поради лошо качество и иска изтегляне на стоката. Контролната проба от 50 кг. за анализ е изхвърлена от клиента. Стоката след доставката и до чешкия клиент остава за съхранение при него без разноски, както е уговорено между страните по сделката. На 05.08.2014 г. "Р. Ф." ООД издава на "Furlika SRО" Чехия кредитно известие № 00.. 74/05.08.2014 г. към фактура № 00.. 68/21.07.2014 г. с основание "поради непотвърдено качество". Ревизираното лице е издало протокол за бракуване на материални запаси № 5/14.11.2015 г. за изхвърлените 50 кг стока, във връзка с което са взети правилни счетоводни операции, според изслушаното експертно заключение. Стоката не се връща обратно в България, тъй като "Рийджън фруут" ООД намира нов клиент "PPHU BODEX" Полша и му я продава, за което е издадена фактура № 00.. 75/05.08.2014 г., по която е приложена нулева ставка на данъка съгласно чл. 53 от ЗДДС. Транспортирането на стоката е за сметка на "PPHU BODEX" Полша. Плащането по фактурата е извършено на 11.09.2014 г. Вещото лице е формирало извод за правилно отразяване на осъществените стопански операции в редовно воденото от ревизираното лице. При тази фактическа обстановка, АСВТ приема за необоснован извода на органа по приходите за наличие на данъчно събитие - трансфер на стоки за целите на икономическата дейност на ревизираното лице. Макар да приема, че не е налице ВОД на същата стока от ревизираното лице към "PPHU BODEX" Полша, съдът счита, че това не означава наличие на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 вр. чл. 17, ал. 2 от ЗДДС за която "Р. Ф." ООД да дължи ДДС. Съдът е изложил подробни съображения, че оспорващият е транспортирал стоката по ВОД, а не с цел сортиране (селектиране), опаковане и намиране на нов купувач. Посочил е и че извършеният трансфер на стоки не представлява независима икономическа дейност, тъй като не се извършва редовно. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с първия касационен довод в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изяснена фактическа обстановка, след надлежно обсъждане доводите на страните и събрания доказателствен материал. Въз основа на това са направени верни фактически изводи и правилно е приложен ЗДДС. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 от с. з. се облагат с нулева ставка. Документите, с които се доказва ВОД, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС се определят от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС тези документи са разделени на две групи, а именно документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процеса не се спори относно наличието на тези документи, като е безспорно и обстоятелството, че стоката е транспортирана до получателя, но той е отказал да я приеме, поради лошо качество. Отказът на получателя да приеме стоката не е основание да се приеме, че не се касае за ВОД, а е основание за издаване на кредитно известие, съгласно чл. 115, ал. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС в относимата редакция за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Тази разпоредба не намира приложение в случая. Изводът за липса на основание за начисляване на ДДС не се променя поради обстоятелството, че е осъществена последваща доставка на стоката от Чехия към Полша, във връзка с намирането на нов клиент. За да обоснове преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, разглеждаща вътреобщностния трансфер на стоки, приравнен на доставка на стока. Това са случаите, когато данъчнозадължено лице по ЗДДС транспортира в рамките на своята икономическа дейност стоки от територията на страната до територията на друга държава - членка, като този трансфер не е свързан с прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки и трансферираните стоки са предназначени за икономическата дейност на лицето. Цитираната от представителя на Прокуратурата съдебна практика не е относима в случая, защото тя касае транспортиране на стоки с цел складиране, дообработка, преопаковане и др. Транспортирането на стоките до Чехия в случая е извършено във връзка с ВОД, облагаема с нулева ставка, сделката по която впоследствие е развалена. Не е установено сделката по ВОД да е привидна, с цел прикриване на намерение за трансфер без прехвърляне на собственост. В момента на отпадането на вътреобщностната доставка като основание за трансфера, стоката е изпратена към Полша във връзка с новоустановени договорни отношения със съконтрахент от тази страна. Независимо дали стоката се изпраща към Полша от Чехия или от България, това не ощетява бюджета, тъй като в първия случай не е налице доставка с място на изпълнение България по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗДДС, т. е. доставката е необлагаема в България, а във втория случай е налице ВОД, който се облага с нулева ставка в България. Целта на въведения с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС преходен режим на ДДС, приложим към вътреобщностната търговия, е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки. Трансферът на стоки по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС не е свързан с крайно потребление на стоки в държавата, в която се трансферират те, поради което принципно се облага с редовната ставка на ДДС, за разлика от ВОД. В настоящия случай крайното потребление на стоките не е осъществено в България, поради което не е налице основание за прилагане на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,