Решение № 7382 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2012 г.

Решение № 7382 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" против решение № 950 от 04.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1132/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прави искане за отмяната му и за постановяване на акт, с който жалбата да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Иван Йорданов Ненчев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23143 от 12.04.2011 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който по отношение на Иван Ненчев е установена недължимо платена сума в размер на 15 670,90 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с вх. № 16257411/14.05.2009 г. (УИН 02/160709/37772), дължаща се на плащане за недопустими за подпомагане площи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при неспазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липса на фактически основания, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на земеделския производител за започналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което е лишен от правото пълноценно да участва в него и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновава заключение, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която земеделският производител не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните административни органи при определянето на част от заявената от ответника в настоящото производство площ като допустима за подпомагане и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалният административен акт, какъвто е актът за установяване на подлично държавно вземание, следва да съдържа като фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК", с която РА е длъжна да се съобрази при извършваните от нея административни проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 15 670,90 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; не са посочени конкретните причини, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на относимите за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Обосновано съдът приема, че отделно от констатирания порок във формата на АУПДВ, при постановяването му са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил земеделския производител за започване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, въз основа на която е преценил наличието на недължимо платени суми и техния размер, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт, а цели мотивирането му чрез събиране на такива едва в съдебното производство. В съответствие с установените по делото факти е направеният от съдебния състав извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Безспорно е установено, че Иван Ненчев е получил определената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена през 2009 г. теренна проверка и са изключени от допустимите за подпомагане площи БЗС № 58857-29-2 с площ 8 302,3 кв. м. Едва при допълнителна административна проверка от РА, извършена през декември 2010 г., която е предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден оспореният АУПДВ. При тези данни правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото Ненчев не е бил уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като заявителят не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 14.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., съответстващо изцяло на разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. По изложените съображения възраженията на касатора за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение също е неоснователен. Правните изводи на съда са съответни на събраните по делото доказателства и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Релевантните факти са правилно установени и обосноват заключение за незаконосъобразност на оспорения акт поради съществени нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда са направени след проверка на оспорения акт, извършена съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след анализ на относимите доказателства и след обсъждане доводите на страните, поради което възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила не се споделя от касационната инстанция. С оглед гореизложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,