Решение № 4733 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Агропродукт Стойкови ЕООД, чрез пълномощника си адв. Панов срещу решение 62/05.05.2021 г., постановено по адм. дело 353/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-04001120015434-004-001/11.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 80/26.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания АПВ. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът в касационното производство - директора на дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Русева оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил АПВ П-04001120015434-004-001/11.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 80/26.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 92, ал. 5 от ЗДДС е извършено прихващане на данък върху добавената стойност /ДДС/ за възстановяване в размер на 7407,08 лв., осъществено спрямо публичното вземане по образувано срещу данъчнозадълженото лице изпълнително дело /ИД/ 190790630/2019 г. От фактическа страна е установено, че АПВ е издаден в резултат от извършена проверка по прихващане или възстановяване по ЗДДС за периода м.12.2019 г., възложена с резолюция от 21.01.2020 г. Към датата на издаване на оспорения пред съда акт дружеството има изискуеми публични задължения, както следва: · задължения по образувано ИД 190790630/2019 г. в общ размер на 34 232,39 лв., от които главници 30 969,41 лв. и 3 262,98 лв. лихви, включващи задължение в размер на 24 694,73 лв. по PA Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г., издаден на Агропродукт Стойкови ЕООД в резултат на извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. и задължения по подадени Декларации Образец 6 за ДОО, ЗО и УПФ да периодите м.03.2019 г., м.04.2019 г., м.07.2019 г., м.09.2019 г. и м.10.2019 г. · задължение по подадена Декларация обр. 6 за м.12.2019 г. за ДОО, ЗО и УПФ в размер на 961,04 лв., от които главница в размер на 957,05 лв. и лихви в размер на 3,99 лв., което не е част от вземанията по образуваното ИД. С издадения АПВ е установено, че дружеството отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възстановяване на ДДС в размер на 7407,08 лв. за периода м.12.2019 г., след като се прихванат изискуемите и неплатени от дружеството публични вземания, събирани от НАП. С оглед констатираното в хода на проверката органът по приходите на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК е извършил прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 7407,08 лв. срещу част от задълженията по изпълнителното дело. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорването е допустимо, че АПВ е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За спорен между страните съставът е приел въпросът досежно последователността на прихващане на задълженията. В тази връзка съдът приема, че съгласно чл. 169, ал. 3 ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. По делото не се представят доказателства, че за задълженията по Декларация Образец 6 за периода м.12.2019 г. е заявено искане за погасяване по реда на чл. 169, ал.3 или ал. 4 от ДОПК. Съдът приема за безспорно установено, че дружеството има установени и неизплатени публични задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело, т.е. производство по принудително изпълнение, поради което обоснова извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, съгласно която след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Във връзка с изложеното съдът обосновава извод, че данъчно задълженото лице е лишено от право на избор да посочи кои задължения по ИД погасява при частично плащане, като с образуването на изпълнително дело всички задължения, представляващи главници, за събирането на които се отнася изпълнителното дело, стават общо задължение за главница, което подлежи на погасяване първо, а натрупаните до този момент лихви подлежат на погасяване едва след като се изплати в пълен размер задължението за главницата. В случая според състава липсват данни за съществуването на публично вземане за разноски по ИД, като ДДС за възстановяване следва да бъде отнесен за погасяване на главницата по ИД, налична към датата на плащането. Според първоинстанционния съд при наличието на задължения по Декларация Образец 6 за м.12.2019 г., които не са част от задълженията по ИД, липсата на подадено заявление за тях по реда на чл. 169, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК и задължения по РА за м. 11.2018 г., които са част от задълженията по ИД, за органа по приходите е налице правомощие да извърши прихващане със задължение с по-ранен падеж. В случая това е вземането по образуваното ИД. Тъй като няма доказани разноски по ИД, правилно и законосъобразно според съда ДДС за възстановяване е прихванат със задължението по ИД с част от главницата по РА Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г. от 24694,78 лв., която е част от главницата по ИД. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АПВ. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че процесната сума представлява ДДС за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. От извършена проверка в информационната система на НАП Събиране е установено, че дружеството има изискуеми задължения - по образувано ИД 190790630/2019 г. в общ размер 34 232,39 лв., включващи задължения по подадени Декларации Образец 6 за ДОО, ЗО и УПФ да периодите м.03.2019 г., м.04.2019 г., м.07.2019 г., м.09.2019 г. и м.10.2019 г. и задължение по РА Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г., като с най-ранен падеж е задължението по РА за м.11.2018 г., както и задължения в общ размер на 961,04 лв. по подадени Декларации Образец 6 за ЗО, ДОО и УПФ за м.12.2019 г., които не са част от от вземанията по образуваното ИД. Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 8 във вр. ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Нормата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК предвижда, че за публичните задължения, установени от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява вида на задълженията, които иска да погаси, като с постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако закон не е предвидено друго /ал. 5/. Съгласно чл. 169, ал. 8 ДОПК обаче, след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. С тази разпоредба е въведено изключение от общия ред за погасяване, което се прилага за вземания по образувано изпълнително дело. Правилно е приел административният съд, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК е приложима. Разпоредбите на чл. 169, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК по аргумент на чл. 169, ал. 8 ДОПК не намират приложение в случая, тъй като прихващането е за погасяване на задължения, по отношение на които вече е започнало принудителното изпълнение. Съобразявайки реда по чл. 169, ал. 8 от ДОПК, органът по приходите е погасил чрез прихващане част от главницата за 2018 г. в размер на 7 407,08 лв., която представлява част от главницата по РА Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г., включена в задълженията по образуваното изпълнително дело. Правилно е съобразено от съда обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред, доказателства, за което се представят пред първоинстанционния съд, не спира неговото изпълнение. Безспорно сумата, която е погасена чрез прихващане е изискуемо публично вземане, събирано от НАП, което съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК може да бъде прихванато. За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че с определение 2663/22.03.2022 г., постановено по адм. дело 2011/2022 г. по описа на ВАС, първо отделение е оставено в сила определение 645/29.09.2021г., постановено по адм. дело 213/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което жалбата на Агропродукт Стойкови ЕООД срещу Ревизионен акт Р- 04001119000291-091-01 от 28.08.2019г. е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Горното обстоятелство обосновава извода, че РА Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г. е влязъл в сила и установените с него задължения за главница и лихви представляват изискуеми публични вземания. Наред с описаното, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван и в тази връзка възраженията на касатора във връзка с включените в образуваното изпълнително дело вземания по РА се явявят неоснователни. Неоснователни са и изложените в касационната жалба възражения досежно нарушение на административнопроизводствените правила в хода на административното обжалване на процесния АПВ пред решаващия орган. По силата на чл. 156, ал. 7 от ДОПК срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6. По делото няма данни, а не се и твърди от страна на касатора да са предприети действия за сключване на споразумение за продължаване на срока за произнасяне по жалбата, както и действия за допълване на жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. С оглед изложеното, не може да бъде споделен доводът на касатора за ограничаване на правото му на защита в хода на административното производство, предвид липсата на проявена процесуална активност от негова страна. Не са налице и доказателства за своевременното подаване от страна на дружеството на заявление по реда на чл. 169, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК и в тази връзка достигнатите от съда изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, а изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Искане досежно поредността на погасяване на задълженията от страна на Агропродукт Стойкови ЕООД е направено едва с подаването на жалбата против АПВ пред решаващия орган, обстоятелство, посочено от самия касатор. Лицето е следвало да прояви съответната активност и да иска прихващане със задълженията за ДОО, ЗО и УПФ в размер на 961,04 лв. в хода на административното производство по издаване на процесния АПВ, а не в хода на обжалването му по административен ред. Останалите възражения досежно законосъобразността на издадения по отношение на Агропродукт Стойкови ЕООД РА Р-04001119000291-091-001/28.08.2019 г. са неотносими към настоящия правен спор и не следва да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното следва да се приеме, че извършеното прихващане е законосъобразно. Като е достигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспорения АПВ, съдът е постановил решение в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва се присъдят на ответника по касация за осъществено процесуално представител от юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 700,35 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,