Решение № 6510 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2019 г.

Решение № 6510 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. З., чрез процесуалния й представител адв. Златанов, срещу решение № 291 от 28.06.2019 г. по адм. д. № 384/2018 г. на Административен съд – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД – 22 – 2432 от 11.12.2015 г. на Кмета на община В. Т. за одобряване на частично изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за УПИ V – 2642, кв. 56 по плана на гр. В. Търново – като се запазва отреждането на имота "за жилищно строителство", променят се градоустройствените показатели – коент на интернивност (Кинт) от 1, 2 на 2, 0 и минимална озеленена площ от 40 % на 30 %, а останалите показатели – височина на застрояване до 10 м., плътност на застрояване макс. 60%, начин на застрояване – свободно, се запазват; както и линиите на застрояване ограничителни и задължителни; запазва се и линията на застрояване към УПИ IV – 2643 на жалбоподателката, съгласно заповед РД – 22 – 418 от 13.03.2012 г. на Кмета на община Велико Търново, като се променя само контурът на ограничителната линия на застрояване към дъното на имота, предмет на плана. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на община В. Т. юрисконсултско възнаграждение. В жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е незаконосъобразен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като от доказателствата е видно, че имота, който е предмет на ПУП – ПЗ, по кадастралната карта е с площ от 288 кв. м., а по оспорения ПУП – ПЗ е записан с площ от 298 кв. м., като твърди, че по този начин заповедта е постановено в противоречие с чл. 115, ал. 2 от ЗУТ, а съдът като не е съобразил това е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Твърди и нарушение на чл. 116а ал. 2 от ЗУТ и чл. 65 от Наредба № 8 ОСУП, тъй като планът не е представен в цифров вид или на недеформируема прозрачна основа, като посочва неправилност на извода на съда, че това не е съществено нарушение. Твърди и неправилност на решението досежно приетото, че липсат намалени отстояния. Напротив твърди такива, а именно с увеличаване на дълбочината на застрояване в УПИ V – 2642 по оспорената заповед е допуснато намалено отстояние до съседния имот и съответно заповедта е в нарушение на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Посочва, че намаленото отстояние не е било предвидено с предходна заповед от 2012 г., тъй като в нея е било предвидено дълбочина на сградата 14 м., а вече с оспорената заповед е предвидено отстояние до страничната регулационна линия от имота на жалбоподателката от 3 м. и за частта от дълбочината на сградата над 14 – тия метър. Твърди, че тъй като е налице денивилация на терена при посоченото ограничение по плана за височина до 10 м. на новопредвидената сграда към имота на жалбоподателката същата ще бъде надвишена. Твърди и липса на предпоставките за изменение на плана по посоченото правно основание – чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – както и липса на мотиви в съдебното решение досежно това възражение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община В. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците А. Ж., Г. Ж. и Х. Кюбелбьок редовно призовани, не се явяват и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. В. Търново е приел, че жалбоподателката М. З. е от кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ, за които е признато право на жалба, тъй като се легитимира като собственик на имот съседен на имота, предмет на самия оспорен ПУП – ПЗ УПИ V – 2642, за който е предвидена промяна в застрояването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и ри спазване на изисканията за форма. Приел и че заповедта е материално законосъобразна. Приел е за спорен по делото въпрос начина на определяне на абсолютните стойности на височината на сградата, предмет на разработката, и това налице ли е или не нарушение на законовоустановения в чл. 24, ал. 1 от ЗУТ и чл. 74 от с. з. начин на измерване височината на сградата при денивелация, което е посочил, че не е въпрос на допустимост на оспорването, а по съществото на спора относно материалната законосъобразност на ЧИ на ПУП. Приел е липса на твърдяните съществени нарушения, в частност на изискванията на Наредба № 8 за обем и съдържание на устройствените схеми и планове, досежно неизпълнение на изискванията на чл. 65 от горепосочената наредба, тъй като графична документация позволява по ясен и недвусмислен начин да се визуализира предвиденото изменение, независимо от вида на материалния носител. Позовал се е на СТЕ, според която изискването за представяне на материалите в цифров вид или на недеформируема прозрачна основа се свързва с практическото улесняване за бързо и ясно нанасяне на предвижданията на частичното изменение върху ПУП за поддържане на неговата актуалност. Приел и че са налице основанията по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за изменение на ПЗ, като е посочил, че същите се съдържат в обяснителната записка, в решенията на ОбЕСУТ и другите, съпътстващи административната преписка документи. Приел е, че в оспорената заповед изрично е посочено, че се запазва линията на застрояване към имота на жалбоподателката и касаещ парцела на жалбоподателката със Заповед № РД 22-418/13.3.2012 г., с която за УПИ, които са в предмета й е одобрена надстройка с един етаж трети на съществуващата сграда, начин на застрояване – свободни, линии на застрояване – задължителни. С оспорваната заповед е предвидено за УПИ V-2642 в кв. 56, собственост на заявителите построяване на нова жилищна сграда при височина 10 м. начин на застрояване – свободно, линии на застрояване ограничителни. Посочил е, че със Заповед № РД 22-418/13.3.2012 г. е одобрен и РУП за имота на жалбоподателката при намалени отстояния от 6 м. на 4 м. спрямо съществуващата жилищна сграда в УПИ III - 2645 от кв. 56 и от 6 м. на 4 м. спрямо сградата в УПИ V-2642. Приел е, че тъй като с оспорената в това производство заповед не се променя установената с плана от 2012 г. югозападна линия на застрояване на УПИ IV-2643 като се запазва и съответно намаленото отстояние от 4 м. между сградите в двата съседни имота, което е потвърдено и от СТЕ, направените оплаквания от страна на жалбоподателката за наличие на намалени отстояния към съседния имот се явява неоснователно. Приел е, че след като отстоянието на сградата в новата разработка до регулационната линия е 3 м., същото е намалено и одобрено с предходния план, то твърдението, че с оспорения в производството план се предвиждат намалени разстояния е несъстоятелно, като е посочил, че намалението е следвало да се оспори като се оспори заповедта от 2012 г., което не е сторено. Поради това е приел, че в тази част няма изменение на плана. Приел е, позовавайки се на СТЕ, че УПИ V - 2642 се намира в зона с преобладаваща средна височина на плътност, поради което предвидените устройствени показатели са съответстващи на нормативните изисквания, тъй като е предвидено ниско застрояване до 10 м. Приел е и че проектираното съответства на Правилата и нормативите за прилагане на ОУП със специфични правила и норми за устройство и застрояване на територията на гр. В. Търново от 31.7.2003 г. и на ОУП за т. нар. традиционно изградена градска част и като разположени на наклонен терен, като същите се намират спрямо обслужващата ги улица откъм по- ниската кота на терена. Приел е, че съгласно чл. 53, ал 1 от Правилата е допустимо изграждането на допълнителни надземни жилищни етажи към вътрешните линии на застрояване, които са разположени под прилежащото на имота ниво на улицата. Приел е и че тъй като не е посочен начинът на определяне височината на сградата, то съответно са спазени нормативните изисквания по чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че в проекта за изменение на ПУП е отбелязано, че височината следва да е по - малка от 10 м. смятано от средно прилежащия терен по лицевата част на имота, което съответства на нормативното изискване. Приел е, че не е спорно, че е налице денивелация на терена, при което регулационната граница между двата имота е -3, 46 м. от нивото на уличното платно, с наклон повече от 10%, поради което са приложени специфичните правила и нормативи за приложение на ОУП на гр. В. Търново които допускат при денивелация създаване на допълнителни нива. Приел е, че след като имотите попадат в зона, допускаща средна височина до 15 м., то одобреният проект е в рамките на предвиденото с ОУП, даже е по- малко, тъй като допустимото застрояване е до 10 м., като е посочил, че дори да се приеме, че към тази височина ще се добави денивелацията от 3, 46 м., то оспорваната разработка отново не изменя както зоната на застрояване по чл. 23 от ЗУТ. Поради това е приел законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че със заповед № 22 – 418 от 13.03.2012 г. на Кмета на община В. Т. е одобрен ПУП и РУП за имота на жалбоподателката в това производство, а именно УПИ IV – 2643, кв. 56, по плана на гр. В. Търново, с който са допуснати от една страна намалени отстояния от проектираната в имота на жалбоподателката сграда до страничната регулационна линия на УПИ V – 2642 на заинтересованите страни пред първата инстанция с посочено отстояние от 1, 31 м. до регулационната линия и намалено отстояние от проектираната сграда в УПИ IV – 2643 до сградата в УПИ V – 2642 също намалено от нормативно установените от 6 м. на 4 м. С РУП към плана от 2012 г. е предвидено и височина на сградата в УПИ IV - 2643 10, 00 м. от средното ниво на прилежащия терен при лицето на имотите. Като е посочено, че планът от 2012 г., включително РУП, обхваща и в силуетите са показани задължителните линии на застрояване освен за УПИ IV – 2643 (стар IV - 315) на жалбоподателката, така и застройката в съседните два имота от север и юг, които са УПИ V – 2642 (стар V – 316) и на УПИ III – 314 (стар номер). Видно от ПУП и РУП от 2012 г., направен за имота на жалбоподателката, същият обхваща и обвързва линиите на застрояване и на посочените два съседни имота, между които и процесния УПИ V – 2642, включително по отношение на височината на сградите до 10 м. и по отношение на линията на застройка от средно прилежащия терен при лицето на трите имота. С оспорения в това производство ПУП – ПЗ от 2015 г. за УПИ V – 2642 са изцяло запазени линиите на застрояване, съобразно ПУП и РУП от 2012 г., включително по отношение на задължителните линии на застрояване и височината на сградата до 10 м. от средно прилежащия терен при лицето на имотите, така както е предвидено с плана от 2012 г. Изменение в тази част с оспорената заповед не е допускано въобще досежно линиите на застрояване и височината на сградите. Изменението и допускането на намалени отстояния между сградите в двата имота и между сградите и регулационните линии на двата имота е допуснато също още с плана от 2012 г. С оспорената в това производство заповед за ЧИ на ПУП – ПЗ вече само за УПИ V – 2642 се запазват линиите за застрояване, допуснати по плана от 2012 г., т. е. в тази част оспорената в това производство заповед от 2015 г. не въвежда изменение. В тази връзка е и правилен извода на съда, че за жалбоподателката е било налице възможност да оспори тези устройствени предвиждания през 2012 г., което тя не е сторила по изработения по нейна инициатива план. Същите не могат да бъдат предмет на оспорване в това производство, тъй като не са предмет и на оспорената заповед от 2015 г., тъй като същата само маркира вече съществуващите в тази връзка положения. Във връзка с това е неотносимо възражението за допуснати нарушения на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ и твърдението за незаконосъобразно изменение на ПУП в частта досежно допуснатата височина на сградата по – малко или до 10 м., тъй като изменение в тази част няма, тази височина е заложена с ПУП от 2012 г. и съответно в случая при предвидена линия на застрояване, на която ще се постави сградата и по отношение на определянето на това, че височината ще е изчислена на до 10 м. от средноприлежащия терен при лицето на имота, това също е параметър заложен и одобрен с плана от 2012 г., а с оспорената заповед изменение в тази част няма. Промените в ПУП – ПЗ, въведени в оспорената заповед касаят коефициента на интензивност на застрояване, който е променен от 1, 2 на 2, 0 и намаляването на минималната озеленена площ от 40% на 30%. От събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ се установява, че така заложения Кинт и минимално озеленена площ не са в противоречие с ОУП и правилата по устройство на територията за зоната, в която се намира имота, а именно зона на "традиционно изградените градски части". В случая спорния имот попада в зона "Жс", макар и по оспорения ПУП – ПЗ за имота да е предвидено ниско застрояване, а именно със сграда до 10 м във височина. По представените по делото Правила и нормативи за прилагане на на Общия градоустройствен план със специфични правила и норми на устройство на територията на гр. В. Търново, се установява, че за вида зона, в която се намира имота, а именно зона "Жс"по таблицата по чл. 14 от правилата е предвидено максималната интензивност на застрояване да бъде именно 2, 0, а минималната озеленена площ съответно 30 %. Т. е. единствената допусната промяна с оспорената заповед е в съответствие с ОУП и правилата и нормативите по устройство на територията за района. В тази връзка е правилен извода на съда за липса на основания за незаконосъобразност на заповедта. Данните за поземлените имоти се извличат от КК по чл. 115, ал. 2 от ЗУТ, а в случая не се касае за поземлен имот, тъй като това е имота преди регулацията, а в случая ПУП – ПЗ е за урегулиран имот, чиято площ се извлича съобразно поставените регулационни граници, които могат и да не съответстват на кадастралните. Тези възражения са изцяло неотносими към оспорената заповед, тъй като касаят евентуално предходна регулация и разминаване на границите по регулация с тези в кадастъра, а оспорената заповед, с която е одобрен ПУП – ПЗ въобще не касае регулацията, а само и единствено предвидени промени в застрояването. Освен това в оспорения план е налице запис на площта на имота в таблица под графичната част, който запис съответства на площта записана в документа за собственост. Площта на имота не се отразява на Кинт, който е нормативно определен, както беше посочено по-горе. Същата би се отразила на РЗП на сградата, което обаче не е предмет на настоящото производство, а на евентуален следващ етап, а именно инвестиционното проектиране и издаването на разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на касатора за това, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила досежно това, че спорния план в графичната му част не е представен в графичен вид на недеформируема прозрачна основа и в цифров вид. Правилен е извода на съда, че това не представлява съществено нарушение на правилата като настоящата инстанция споделя мотивите изложени от АС – гр. В. Търново в тази връзка. Неоснователно е и възражението за липса на правното основание посочено в заповедта за изменение на плана, а именно липса на предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Посочената разпоредба допуска изменение на плановете в две хипотези, а именно промяна на обществено – икономическите условия, каквито в случая действително няма. Във втората хипотеза на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ допуска изменение на ПУП при настъпили промени в "устройствените условия, при които е бил съставен планът". В случая е налице тази втора хипотеза, като тези промени в устройствените условия са настъпили с допускането на намалени отстояния с плана от 2012 г. и обвързването и на УПИ V – 2642 с предвидените за УПИ IV – 2643 линии за застрояване. Поради това и предвид специфичните правила по устройство на територията по ОУП на гр. В. Търново е следвало да се допусне и изменение на плана за спорния имот при посочената хипотеза. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. С оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от ответника Кмета на община В. Т. и пак съобразно изхода на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ като касатора следва да се осъди да заплати на Община велико Търново сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,