Решение № 7629 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т.1 и т. 3 АПК за отмяна на влязло в сила решение № 9586 от 04 ноември 2025 год. постановено по адм. дело № 1990/2025 год. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадено от „Витал“ ЕООД, гр.Първомай, ЕИК 825355390, чрез неговия процесуален представител – адвокат Н. Арабаджиев от Адвокатска колегия Пловдив. Дружеството - искател счита, че са налице основанията на чл. 239, т.1 и т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено от състав на Административен съд (АС) гр.Пловдив с мотива, че Районен съд (РС) гр.Кърджали е отменил наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на водача на автомобила Л. К. М.. Твърди се че състава на РС гр.Кърджали с влязло в сила решение е приел, че Л. К. М. не е извършил вмененото му нарушение описано в акт за установяване на административно нарушение ( АУАН ) № 4084706 от 18 август 2025 год. и фактическите обстоятелства за извършено административно нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Твърди се също, че с обратна сила, след решението на РС гр.Кърджали е отпаднал юридическия факт, който е бил предпоставка и правно основание за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Прави се искане съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото на Административен съд гр.Пловдив за ново разглеждане от друг състав. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът по искането за отмяна - началник сектор в Районно управление (РУ) Кърджали към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Кърджали, не взема становище по допустимостта и основателността на искането. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото се установява, че производството пред Административен съд гр.Пловдив е образувано по жалбата на „Витал“ ЕООД, гр.Първомай, против заповед № 25-1947-000333 от 18 август 2025 год. на началник на сектор РУ Кърджали, при ОДМВР Кърджали за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. ПАМ е приложена за това, че на 18 август 2025 год., около 11,25 часа, на път III- 506 [населено място], Л. К. М. е управлявал лек автомобил „Форд“ с рег. № [рег. номер] – собственост на дружеството искател „Витал“ ЕООД, след като е лишен от това право по административен ред, на основание документ с номер 571.300 от 14 август 2024 год. на Министерство на вътрешните работи на Република Румъния. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а ЗДвП. С решението, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на дружеството - искател срещу заповед № 25-1947-000333 от 18 август 2025 год. на началник на сектор РУ Кърджали, при ОДМВР Кърджали за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП. За да отхвърли подадената пред него жалба съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати процесуални и материалноправни нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 год., в сила от 01 януари 2019 год.) решение № 9586 от 04 ноември 2025 год. постановено по адм. дело № 1990/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в законна сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. По искането с правно основание чл.239, т.1 АПК Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Неоснователно е позоваването в искането за отмяна на мотивите на решение № 2 от 06 януари 2026 год. постановено по НАХД № 718/2025 год. по описа на РС гр.Кърджали като ново обстоятелство, имащо съществено значение за процесния случай. Соченото като ново обстоятелство - противоречиво разрешение на правния казус, не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Представеният препис от цитирания съдебен акт няма характер на ново писмено доказателство. Той не попада в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито може да се възприеме като доказателство за такива. Изложените доводи относно приложението на закона в двата различни казуса не следва да се обсъждат, т. к. се отнасят до твърдения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Правилността на влезлите в сила съдебни актове не е предмет на настоящото производство. Също така това не е ново доказателство по смисъла на чл.239, т.1 АПК. Решението на Районен съд гр.Кърджали е от 06 януари 2026 год. или същото е постановено далеч след датата на приключване на съдебното дирене пред Административен съд гр.Пловдив. Предвид изложеното, представеният документ – съдебно решение на друг съд, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не обоснова нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли По искането с правно основание чл.239, т.3 АПК Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Дружеството - искател се позовава на приетото от състава на Районен съд гр.Кърджали, че Л. К. М. не е извършил вмененото му нарушение с АУАН № 4084706 от 18 август 2025 год. и фактическито обстоятелства за извършеното азминистративно нарушение не са налице. От съдържанието на нормата на чл.239, т.3 АПК е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза – съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка, не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. На първо място отмененото НП не е послужило като основание за издаване на заповедта, с която е приложена ПАМ по ЗДвП. АУАН не е отменен, а и не подлежи на отмяна, независимо от обстоятелството, че районният съд е отменил издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление. Отмяната на наказателното постановление, с което водача на МПС, собственост на дружеството – искател е санкциониран с административно наказание "глоба" няма значение за законосъобразността на принудителната административна мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по прилагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната административна мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания). Следователно принудителната административна мярка е насочена към преустановяване на административното нарушение и премахване на неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 Закона за административните нарушения и наказания), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 Закона за административните нарушения и наказания). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за водача на МПС, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с предотвратяване, с преустановяване на административно нарушение и с отстраняване на вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 3 АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли. Разноски по делото се претендират само от дружеството – искател. С оглед изхода на правният спор такива разноски не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение