Решение № 840 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2012 г.

ВАСIII отделение17.01.2013 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 720 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 11485 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменено решение № 694 от 12.12.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците относно постановеното отхвърляне на молбата на Бесам Казам Карар - гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази му част е върнато на административния орган за ново произнасяне, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бесам Казам Карар - гражданин на Ирак, против решение № 694 от 12.12.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 840 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 ЗУБ е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 720 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 11485 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменено административно решение № 694 от 12.12.2011 г. относно постановеното отхвърляне на молбата на Бесам Казам Карар - гражданин на Ирак, за представяне на хуманитарен статут и делото в тази му част е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Ответникът - Бесам Казам Карар - гражданин на Ирак, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е основателна. С обжалваната част на решението съдът в производство по чл. 87 ЗУБ е отменил по жалба на Бесам Казам административно решение № 694 от 12.12.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че административното решение в тази му част е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се във факта, че административният орган не е изпълнил указанията на съда във връзка с отменено предходно издадено решение № 382 от 13.07.2011 г. на председателя на ДАБ с решение по адм. дело № 6743 от 2011 г. на Административния съд - София-град, и не е извършен задълбочен анализ на ситуацията в Ирак и конкретно в гр. Багдад, където е живял чужденецът. Така допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила е довело до необоснован извод на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал на служебно извършена справка на изнесени данни в електронни медии за периода към момента на развитието на съдебното производство. Решението в обжалваната част е неправилно. По делото е установено, че административният орган е изпълнил указанията на съда, дадени в съдебно решение № 5123 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 6743 от 2011 г. на Административния съд - София-град, като на 7.12.2011 г. с чужденеца Бесам Казам - гражданин на Ирак, е проведено интервю, в което същият отново е заявил, че е живял в гр. Багдад, както и своята религиозна принадлежност: мюсюлманин-шиит. Разказал е, че е работил в гр. Багдад, р-н Алдора, като продавач в магазин за дрехи - собственост на иракчанин-християнин, който през м. септември 2010 г. е бил убит, а по-късно е пуснато писмо, в което се съдържала заплаха за всички продавачи в магазина, че ще бъдат убити. Тогава решил да напусне страната си нелегално с кола на 26.09.2010 г. и също нелегално на 29.09.2010 г. влязъл в България, заявявайки, че иска закрила и сигурност. Настоящата инстанция, след проверка на доказателствата по делото и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно по следните съображения: Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Според Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. - съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти), по които България е страна, немеждународен (вътрешен) въоръжен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". Дефиницията за вътрешен въоръжен конфликт се прилага в международното хуманитарно право, когато конфликтът е между въоръжените сили на държавата и бунтовнически въоръжени сили или между две бунтовнически въоръжени сили, които имат характеристиките на въоръжена армия и които осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна, и които са в състояние да извършват и поддържат военни операции. Ако тези критерии не са изпълнени, не е налице въоръжен конфликт и международното право относно въоръжения конфликт не се прилага. Международен въоръжен конфликт е налице, когато се прибягва до насилие между държавите чрез употребата на въоръжените сили на държавите. Макар да съществува риск от извършване на терористични атентати и престъпност в гр. Багдад, те са спорадични актове на насилие и не могат да се оценят като въоръжен конфликт. "Армията на Махди" е местно бунтовническо формирование с подкрепа от задгранични източници, с потенциал за упражняване на насилие. Същото, както и други подобни формирования, няма характеристиките на въоръжена армия, която извършва и поддържа военни операции. Наред с това няма данни въоръжените сили на Ирак да провеждат военни операции срещу въоръжени сили на друга държава, за да е налице международен въоръжен конфликт. Нито нестабилността, нито спорадичното насилие, нито липсата на сигурност могат да се оценят като въоръжен конфликт. Административният орган е посочил в своето решение, че съществува риск от извършване на терористични атентати. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Приложената по преписката справка, която е послужила и за мотивирането на административния акт, е изготвена от компетентен орган в кръга на компетентността му. Така изготвената справка няма как да не се позовава на хронологични събития в миналото, тъй като е необходимо същата да представи база данни за държавата на произход. Изготвената справка не е определена като бюлетин в Устройствения правилник на ДАБ, за да се изисква да отчита всяко събитие в Ирак. Наред с това по делото не са ангажирани доказателства за ситуацията в Ирак, които да доведат до друг, различен от вече формирания, извод. Заместник-председателят на ДАБ е преценил и се е произнесъл по всички факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход, които са заявени от чужденеца в хода на административното производство. Административният орган е длъжен да провери доколко субективните опасения на даден чужденец от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, и това е извършено. Обсъдена е обстановката в Ирак, данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на председателя, изводите на органа са правилни и законосъобразни. Не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неизследване на обстановката в Ирак, както и не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него, като доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Макар е нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в района, от който идва чужденецът, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От данните в преписката не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се отхвърли жалбата на Бесам Казам Карар против отказа на заместник-председателя на ДАБ да му предостави хуманитарен статут. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1