Решение № 8498 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АП/. Образувано е по касационна жалба на К. П. К. от гр. Банско, чрез процесуалния представител адв. Г. Динчев от АК - Благоевград, срещу Решение 3270 от 24.10.2024 г. по адм. дело 874/2023 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски. Ответникът - Дирекция Национален парк Пирин - гр. Банско, чрез пълномощника адв. Радулов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Национален осигурителен институт, гр. София не изразява становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение 3270 от 24.10.2024 г. по адм. дело 874/2023 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените от К. П. К. против Дирекция Национален парк Пирин обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК за признаване за установено по отношение на Дирекция Национален парк Пирин : наличието на служебен стаж в полза на К. П. К. като служител в администрацията на Дирекция Национален парк Пирин в размер на 9 месеца и 3 дни за следните периоди от време: от 25.05.2021г. до 15.07.2021г. и от 13.05.2022г. до 30.11.2022г.; наличието на валидно осигурително правоотношение между Дирекция Национален парк Пирин , като осигурител и К. П. К., като осигурено лице, в същия размер за същите периоди от време; и наличието на задължение за внасяне на осигурителните вноски по чл. 9, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, по съответните фондове в Националната агенция за приходите за задължително социално осигуряване в полза на К. П. К., в размер на 9 месеца и 3 дни, за посочените по-горе периоди. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че и трите предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не се установява и за двата искови периода да е налице валидно съществувало осигурително правоотношение между страните, със следващите от това последици по зачитане на осигурителен стаж за тях, и необходимост от внасяне за сметка на ответника на съответни осигурителни вноски във фондовете на НАП за задължително социално осигуряване на ищеца. Посочил е, че като не се е явил в съответната администрация на ответника в срок до 20.08.2020г., К. е пропуснал възможността в срок да упражни правото си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. и същото се е погасило, а по отношение на втория период съдът е приел, че изобщо липсва заявено искане по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл. от страна на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че К. е заемал при ответника - Дирекция Национален парк Пирин - гр. Банско, по силата на валидно възникнало служебно правоотношение, длъжността старши експерт Поддържащи и възстановителни дейности , с ранг IV младши. Със Заповед РД-06-08/ 08.03.2016г. на Директора на Национален парк Пирин - гр. Банско, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ е било прекратено служебното му правоотношение за тази длъжност поради назначаването му на длъжност Директор на Териториално поделение /ТП/ в Държавно горско стопанство /ДГС/ Симитли към Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ ДП - гр. Благоевград, считано от 09.03.2016г. по силата на Договор за управление ДУ-119/ 09.03.2016г., сключен между него и Югозападно държавно предприятие ДП гр. Благоевград. Не е спорно също, че впоследствие, с Договор за управление ДУ-150/ 25.08.2017г., на основание чл. 173, ал. 3 във връзка с § 12 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/, К. е преназначен на длъжност Директор на ТП в ДГС Места към ЮЗДП ДП - гр. Благоевград, като със Заповед РД-05-11/ 06.08.2020г. на Директора на ЮЗДП ДП, е прекратен едностранно договорът му за управление, с предизвестие, на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 22 от договора. Със Заявление от 25.05.2021г. К. К. е поискал отново да заеме длъжността, която е изпълнявал при ответника старши експерт до 08.03.2016г., като се е позовал на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Приложил е към заявлението копия на : Служебна книжка, Договор за управление ДУ-119/ 09.03.2016г., Заповед РД-05-11/ 06.08.2020г. на Директора на ЮЗДП ДП за прекратяване едностранно на договора му за управление. Установено е и не се спори между страните, че с Писмо изх. НПП-501(1)/ 07.06.2021г. директорът на Дирекция Национален парк Пирин е отказал да възстанови К. на заеманата от него до 08.03.2016г. длъжност с мотив, че в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие между К. и Директора на Дирекция Национален парк Пирин от 08.03.2016г. не е посочен изрично § 7 от ПЗР на ЗДСл. и липсва информация къде служителят ще отиде на работа, за да бъде възстановен след прекратяването му на предишната длъжност. К. е обжалвал отказа пред съда и с Решение 650/ 16.03.2022г. по адм. д. 575/ 2021г. Административен съд гр. Благоевград го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне на Директора на Дирекция Национален парк Пирин . По касационна жалба на последния, с влязло в сила на 17.02.2023г. Решение 1834/ 17.02.2023г. по адм. д. 6645/ 2022г. ВАС е оставил в сила решението на първата инстанция, като в мотивите си е допълнил мотивите на Административен съд гр. Благоевград, с които преписката е върната за ново произнасяне на адм. орган. Със Заявление вх. НПП-178/ 02.03.2023г., позовавайки се на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., и с оглед решението на ВАС, К. е заявил желанието си да заеме длъжността старши експерт Поддържащи и възстановителни дейности при ответника, заемана допреди прекратяване на служебното му правоотношение. Със същото заявление е поискано да се предприемат необходимите действия за вписване на признатите му по закон служебен и осигурителен стаж, за периодите, в които съдебното производство е било в ход, като е приложил и служебна книжка. Безспорно е, че с Писмо изх. НПП-178/2/ 13.03. 2023г., връчено на 17.03.2023г., същият е бил уведомен, че предходната заемана от него длъжност - старши експерт Поддържащи и възстановителни дейности при ответника е била съкратена, като му било предложено да заеме незаетата длъжност - старши инспектор в отдел Контрол и охрана , Дирекция Биоразнообразие, контрол и охрана , с място на работа Парков участък /ПУ/ Каменица гр. Сандански, с указания в деня на получаване на писмото /предложението/ получателят да изрази писмено становище - съгласие/несъгласие, като в противен случай е бил уведомен, че ще се приеме, че предложението не е прието. С ново Писмо peг. изх. НПП-178/4/ 13.04.2023г. директорът на Дирекция Национален парк Пирин е уведомил К., че съобразно мотивите на Решение 1834/ 17.02.2023г. пост. по адм. д. 6645/ 2022г. по описа на ВАС е предприел необходимите действия по установяване на основанията за приложение в случая на § 7 от ПЗР на ЗДСл. като са изискани съответни справки от НАП, НОИ, Агенция по заетостта, и е установено че ищецът не се е възползвал от възможността веднага след прекратяване на трудовото правоотношение на 06.08.2020г. да се яви при ответника за заемане на длъжността по прекратеното служебно правоотношение, а е сторил това значително по - късно около 10 месеца след това, като през този период от време, е получавал и парично обезщетение за безработица, вкл. след подаване на искането за възстановяване на 25.05.2021г. Поради това е направен извод, че не са налице основания за възстановяване на К. по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл., респ. за признаване на съответните периоди от време за трудов, служебен или осигурителен стаж, тъй като липсва през тях, реално възникнало служебно правоотношение. Посочен е като допълнителен аргумент и обстоятелството, че в дадения му срок К. не е направил волеизявление за заемането на предложената му друга, равностойна длъжност старши инспектор ПУ Каменица по силата на Писмо изх. НПП-178/2/ 13.03.2023г., връчено на 17.03.2023г. При тези фактически установявания съдът е достигнал до правилен извод, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК са допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил ведно с произтичащите от това правни последици. В случая спор по фактите между страните няма, като спорът се свежда до приложението на § 7 от ПЗР на ЗДСл, респективно доказване наличието на основанията за приложение на нормата отстрана на ищеца в първоинстанционното производство, при условията на пълно главно доказване. Съгласно разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл., Държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация . Безспорно, създавайки тази императивна норма законодателят е целял да гарантира правото на възстановяване на същата или на друга равностойна длъжност на държавните служители, които заемат посочените длъжности, след изтичането на мандата или срока на изпълнението на длъжността по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/. Аргументирана и правилна е преценката на административния съд за допустимост на установителните искове и настоящата инстанция я споделя изцяло. По отношение на доказване на основателността им, съдът е приел недоказаност при условията на изискуемо пълно главно доказване на твърденията на ищеца за своевременно и надлежно упражняване на това нормативно гарантирано му с § 7 от ПЗР на ЗДСл право на възстановяване на заеманата преди длъжност. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи, прилагайки точно относимите правни норми. След прецизен анализ и тълкуване на приложимите законови разпоредби, първоинстанционният съд обосновано е приел за доказано, че ищецът, чието служебно правоотношение е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, е заемал впоследствие длъжността директор на ДГС - законодателно определена като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, с което част от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на § 7 от ПЗР на ЗДСл са изпълнени. Безспорно е също, че със Заявление от 25.05.2021г. К. К. е поискал отново да заеме длъжността, която е изпълнявал при ответника старши експерт до 08.03.2016г., както и, че директорът на Дирекция Национален парк Пирин е отказал с Писмо изх. НПП-501(1)/ 07.06.2021г. да го възстанови на заеманата до 08.03.2016г. длъжност, а също и че този отказ е бил обжалван пред Административен съд гр. Благоевград и с влязло в сила на 17.02.2023г. Решение 650/ 16.03.2022г. по адм. д. 575/ 2021г. по описа на съда е бил отменен, а преписката върната за ново произнасяне на директора на Дирекция Национален парк Пирин с допълнени от ВАС мотиви и указания за събиране от органа на допълнителни доказателства и изследване на причините за подаване на заявлението за възстановяване едва на 25.05.2021г., т.е. около 10 месеца след прекратяване на Договора за управление ДУ-150/ 25.08.2017г., и др. указания. Съобразявайки всички тези релевантни обстоятелства, съдът правилно е преценил, че за директора на Дирекция Национален парк Пирин - гр. Банско не е възникнало задължение за безусловно възстановяване на К. на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност - старши експерт Поддържащи и възстановителни дейности , с ранг IV младши, нито на друга равностойна длъжност, тъй като от събраните по делото и ценени в съвкупност доказателства не може да бъде направен еднозначен и категоричен извод за наличие на изискуемите предпоставки на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Доколкото законодателят не е предвидил срок за упражняване на правата по § 7 от ПЗР на ЗДСл., първоинстанционният съд правилно е преценил, че приложение тук следва да намери нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., която изисква държавният служител да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок, тъй като обратното - безсрочното упражняване на това право граничи със злоупотреба с права и категорично не съответства на целта на закона. И след като не е поискал възстановяване на длъжността, респективно не се е явил в съответната администрация на ответника в срок до 20.08.2020г., К. е пропуснал в срок да упражни признатото му по § 7 от ПЗР на ЗДСл., което след тази дата се е погасило. Ето защо, предявеният установителен иск за признаване по отношение на ответника на служебен стаж за периода 25.05.2021г.- 15.07.2021г., се явява неоснователен. Поради неоснователност на главния иск, неоснователни са и акцесорните искови претенции за признаване наличието на валидно осигурително правоотношение, със следващите от това правни последици за зачитане на осигурителен стаж и задължение за внасяне от/за сметка/ на ответника на съответни осигурителни вноски за визирания период от време. По отношение на втория исков период - 13.05.2022г.- 30.11.2022г. съдът правилно е приел, че освен поради изложените по-горе аргументи, но и поради изобщо липсващо заявено искане по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл. от страна на ищеца, на още по-силно основание за този период не е доказано задължение на ответника за възстановяване на К. на работа, респективно не е налице валидно служебно и осигурително правоотношение, със следващите от това последици за признаване на осигурителен стаж и необходимост осигурителят да внесе съответните осигурителни вноски. По изложените съображения, приемайки предявените пред него обективно кумулативно съединени искове за неоснователни и недоказани, административният съд е постановил материално законосъобразен и обоснован съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. Предвид изхода на делото,на касатора не се дължи присъждане на разноски, а на ответника Дирекция Национален парк Пирин - гр. Банско следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 1300лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,