Решение № 11621 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 24327 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. 10956/2023 г. Административен съд София град, първо отделение, 69-ти състав, е отменил по жалба на Дружество по ЗЗД ГЕНТ 11 ЕИК 177441001, чрез съдружниците в него ЛОКСА ЕООД, ЕИК 206261774 и КАЛАСТЕ ЕООД, ЕИК 206262043, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес] и със съдебен адрес гр.Варна, [улица], [адрес], чрез адв. М. Тодоров, Ревизионен акт Р - 22221521006770-091-001/13.12.2022 г издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1220 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 14 361,47 лв. главница и 2074.26 лв. лихви за забава, или общо в размер на 16 435.73 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против частта от ревизионния акт за установените задължения по ЗДДС за м.април 2021 г. в размер на 4 866,67 лв. главница и лихви за забава в размер на 781.43 лв., както и относно установения корпоративен данък за 2020 г. за довнасяне е 50.91 лв., ведно с лихва за забава в размер на 8.80 лв., или общо в размер на 5 707.81 лв. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу постановеното решение в отменителната му част, както и в осъдителната част, в която НАП е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя, е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт Н. Г. Г.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град в посочената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт й в тази част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. . Ответното по касационната жалба Дружество по ЗЗД ГЕНТ 11 ЕИК 177441001, чрез съдружниците в него ЛОКСА ЕООД, ЕИК 206261774 и КАЛАСТЕ ЕООД, ЕИК 206262043, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес], чрез процесуалния им представител адв.М. Г. Тодоров взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Дружество по ЗЗД ГЕНТ 11 ЕИК 177441001, против частта от ревизионния акт за установените задължения по ЗДДС за м.април 2021 г. в размер на 4 866,67 лв. главница и лихви за забава в размер на 781.43 лв., както и относно установения корпоративен данък за 2020 г. за довнасяне е 50.91 лв., ведно с лихва за забава в размер на 8.80 лв., или общо в размер на 5 707.81 лв. В тази част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението Административен съд София град е отменил по жалба на Дружество по ЗЗД ГЕНТ 11 ЕИК 177441001, чрез съдружниците в него ЛОКСА ЕООД, ЕИК 206261774 и КАЛАСТЕ ЕООД, ЕИК 206262043, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес] и със съдебен адрес гр.Варна, [улица], [адрес], чрез адв. М. Тодоров, Ревизионен акт Р - 22221521006770-091-001/13.12.2022 г издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1220 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 14 361,47 лв. главница и 2074.26 лв. лихви за забава, или общо в размер на 16 435.73 лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите относно определените допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните данъчни периоди. Отбелязано е, че основният предмет на дейност на дружеството е търговия с интериорни и входни врати, каси за врати и декоративни фолиа. Изложени са мотиви , че ревизионният акт е издаден от компетентни по смисъла на ДОПК органи, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата нищожност, като по същество спорът между страните е материално-правен, свързан с приложение на норми на ЗДДС и ЗКПО. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно отменената част от ревизионния акт са изложени на стр. 5 и 6 от решението, л. 294 от първоинстанционното дело. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Отбелязано е на първо място, че с процесния ревизионен акт на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за м. 01.2021 г. до м. 10.2021 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 14 361,47 лв. във връзка с получени суми по банкови сметки на дружеството общо в размер на 86 168,79 лв. от различни физически и юридически лица /стр. 19 - 29 от РД/, а в платежните документи като основание за плащането са посочени общо предмета на доставката /монтаж на врати, интериорни врати/ или номера на фактури и проформа фактури. 2. Първоинстанционният съд е приел, че следва да кредитира допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 17.06.2025 г., според която в Ревизионен доклад Р-22221521006770-092-001 от 25.08.2022 г. са направени 83 броя записи на извършени плащания от клиенти към Д. Г. 11 в общ размер на 86 168,79 лева, като вещото лице е направило съпоставка между извършените плащания и фактурите, при която е установило съпоставимост между стойностите на 82 броя плащания в общ размер на 85 454,11 лева и 81 броя фактури. Маркирано е, че въпросните фактури представляват около десетина процента от общо направените записи в предоставената Хронология на осчетоводените документи на ревизираното дружество по ЗЗД за периода 01.01.2021 до 31.10.2021 г. Допълнено е, че за изготвяне на допълнителната ССЕ, на 20.05.2025 г. вещото лице е извършило проверка в НАП относно записването на процесните фактури, като получената справка предоставя информация за номер и дата на процесна фактура, име на контрагент с ЕИК, предмет на доставка, данъчна основа и начислен ДДС, разпределени по отчетни периоди. Посочено е, че след извършен внимателен анализ на записаната информация в справката, предоставена от НАП, първоначалното заключение и наличните документи и справки по делото експертът е установил, че направени записи в дневниците на продажби на Д. Г. 11 за отчетния период от 01.2021 до 11.2021 г. на 81 броя фактури (от 82 броя) на обща стойност в разчер на 85 454,11 лева (вт.ч. ДО в размер на 71 211,99 лева и начислено ДДС в размер на 14 242,12 лева) съответстват на издадените фактури. 3 . На отделен ред са изложени мотиви относно плащане в размер на 715,50лв. от 23.02.20121г. и издадена във връзка с това проформа фактура. 4. Пак на отделен ред съдът е възпроизвел дадените обяснения от вещото лице в съдебно заседание на 08.05.2025г. относно различията между проформа-фактура и фактура , и разясненията на експерта, че установените от органите по приходите разминавания относно посочения получател във фактурата и платец на сумата са свързани с клиенти физически лица, като платец на сумата е едно лице, а получателя на стоката е друго лице. Решаващият съд е акцентирал на обяснението на експерта, че фактурите съдържат необходимите реквизити като: десет разряден номер с дата, издател, получател, наименование на доставените врати / услуги / аксесоари (без допълнителни уточнения за модел), единична цена, начислено ДДС и общо, начин на плащане и банкова сметка, по която да се извърши плащането, същите са издадени в срок до 5 дни спрямо плащането. Отбелязано е още, че вещото лице е установило съответствие между издадените фактури и проформа фактури и получените плащания по банковата сметка на жалбоподателя, като според т.4.2. от допълнителна ССЕ извършените 83 броя плащания в размер на 86 169,61 лева са съпоставими с издадените 82 броя фактури на обща стойност в размер на 86 169,61 лева (с уточнение, като 1 брой фактура е записана с грешен номер. 5. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, защо кредитира допълнителната ССЕ. Отбелязано е, че според поясненията на експерта в о.с.з. на 25.06.2025 г. първоначалното заключение е изготвено при дефицит на документи и справки, докато проверката на място в информационната система на НАП му предоставила възможност за сравнителен анализ, при който установил съпоставимост на извършени плащания на установените в РД и РА плащания за 86 168.76 лв. , като експертът е категоричен, че за тази сума, при ревизираното дружество са налице съответните първични счетоводни документи, които са регистрирани в дневниците му за продажби. 6. Административният съд е направил позоваване на практика на Съда на Европейския съюз, в случая на т.38 от Решение на СЕС от 09 февруари 2023 г. по дело С-482/21, в което съдът приема, че квалификацията възмездна сделка предполага единствено съществуване на пряка връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2019 г., UniCredit Leasing, C-242/18, EU:C:2019:558, C-262/18, EU:C:2019:558, т. 69 и цитираната съдебна практика), както и че за да се приеме, че определена доставка на услуги е извършена възмездно по смисъла на тази директива, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните услуги, а насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., Le Rayon d Or,C-151/13, EU:C:2014:185, т. 34 и цитираната съдебна практика). На база на това е изграден извод, че за целите на тази квалификация определящият елемент е фактът, че реално е платена насрещна престация, което изискване в случая е спазено. На основание гореизложеното е изграден извод, че в посочената част ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, както следва: за сумата от 14 361,47 лв. главница и 2074.26 лв.лихви за забава. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната отменителна част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд необосновано е приел, че за извършените плащания по банков път ревизираното дружество е издало фактури, които е включило в дневниците по продажби, поради което ревизионният акт ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази част. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество по ЗЗД за процесните данъчни периоди има за основен предмет на дейност продажба на интериорни и входни врати и свързани с това елементи. Установено е още, че за времето данъчни периоди от м.01/2021г. до м.10/2021г. във връзка с търговската си дейност дружеството е получило по банкови сметки общо суми в размер на 86 168,79лв. от различни физически и юридически лица, като в платежните документи като основание за плащане са посочени общо предмета на доставката /врати монтаж на врати, номер на фактура или проформа фактура. При ревизията е установено и това, че посочените в платежните средства фактури не са включени в дневниците за продажба пред въпросните данъчни периоди, поради което на основание чл.86 ЗДДС с ревизионния акт са определени задължения за ДДС ведно с лихви за забава. По изложените по-горе мотиви, основно въз основа на допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионният акт в тази им част са необосновани, тъй като за получените плащания ревизираното лице е издало съответната фактура и е начислило данъка по предвидения за това ред, поради което ревизионният акт е отменен в тази му част. При условията на чл.221,ал.2 АПКС настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материални закон. По същество оплакванията на касатора за неправилност на обжалваната част от решението са обосновани с това, че неправилно административния съд е приел, че е доказано издаване на фактури за получените плащания по банковата сметка. Излагат се аргументи, че съвпадението във фамилните имена на получателя по фактурата и платеца по платежното нареждане не е надлежно доказателство, че плащането е извършено по конкретна продажба /правоотношение/, като в тази насока липсват както писмени, така и гласни доказателства, а съвпадението между сумите по платежното и тези по фактурата има своето обяснение в това, че търговецът извършва регулярни продажби на едни и същи артикули. Направените оплаквания са неоснователни. Действително рещаващият съд е обосновал изводите си относно спорния факт въз основа на допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като е изложил при условията на чл. 202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК мотиви защо кредитира експертизата. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно доводите му в тази насока. Изложените мотиви относно разминаването на лицето платец и лицето получател по фактурата са обосновани не само със съвпадението на фамилиите на лицата, а и с позоваване на съответната съдебна практика, в случая решения на Съда на Европейския съюз. Съвпадението на размера на плащането и това по издадената фактура не може да бъде обяснено единствено и само с това, че търговецът извършва регулярна дейност по продажба на едни и същи стоки. Ноторно известно е , че подобен род стоки се продават по конкретен размер посочен от купувача, като различията в размера определят и различия в размера на цената. Казано по друг начин, от това, че търговецът продава врати не следва извод, че всички врати от даден вид са на една и съща цена, каквито аргументи са направени в касационната жалба. При съставяне на допълнителното заключение експертът е извършил подробен анализ както на доказателствата по делото, така и на допълнително представени доказателства от Национална агенция по приходите, като констатациите му въз основа на тях правилно са били възприети от първоинстанционния съд. По същество спорът по делото не е решен единствено и само въз основа на допълнителното заключение, а и представени по делото писмени доказателства. След като е стигнал до извод, че оспореният ревизионен акт Р - 22221521006770-091-001/13.12.2022 г издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1220 от 24.08.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 14 361,47 лв. главница и 2074.26 лв. лихви за забава, или общо в размер на 16 435.73 лв., се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,