Решение № 8507 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2013 г.

Решение № 8507 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" - град София, против решение № 3947 от 12.06.2013 г., постановено по адм. д. № 11441/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като незаконосъобразно издаденото от него Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/2702/20.07.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. по Общо заявление за плащане на площ с УИН 13/300511/56435 и УРН 222830, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател релевира твърдения за недопустимост, като произнесено по просрочена жалба, алтернативно за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Димитър Атанасов Стоилов не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане по трите мерки за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Посочва, че индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, а фактически основания в оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени. Освен това намира, че административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата. По тези съображения счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Димитър Атанасов Стоилов против Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/2702 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 201г, с което по негово заявление с УИН 13/300511/56435 по схемите и мерките за директни плащания частично му е отказано заплащане на субсидия по СЕПП, напълно по СНДП, и частично по НР1. Оспорващият твърдял, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. На първо място обаче твърдял, че оспореното писмо не съдържа фактически основания за издаването, с което е нарушено изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК. Съдът преценил жалбата за допустима, предвид невръчено съобщение на акта на горестоящия орган, който оставил в сила обжалваното уведомително писмо, и я разгледал по същество. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с посочения по-горе УИН, с което са заявени за подпомагане 12 парцели по СЕПП, СНДП и НР1, с приложена към това заявление таблица за използваните парцели, с посочени номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира всеки от тях. Установил, че уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като в допълнение към нея е описано съдържанието на съответните колони. Във връзка с основното възражение на оспорващия за непосочено фактическо основание в оспореното уведомително писмо съдът отразил, че с оспорения пред него акт - процесното уведомително писмо, Разплащателната агенция е оторизирала сума в размер на 73.80 лв., като размерът на недопустимата площ, установен чрез кръстосани проверки по СЕПП е 1,57 ха, по СНДП - 0.3 ха и по НР1 - 1.57 ха. Съобразил, че в таблицата за формиране на оторизираната сума, приложение към процесното писмо е посочено, че стопанинът е декларирал по трите схеми 14,50 ха, от които като недопустима площ е определена площта от 3.44 ха (колона 6, л. 10), а в колона 7, на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009/чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 е установено процентното отношение на недопустимата площ от колона 6 към установената площ от колона 3, което в случая е 39.55% по СЕПП и НР1 и 9.62% по СНДП. Установил, че в тази за неодобрената площ, попадаща в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ е посочено недоказано ползване при установено застъпване, и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателна агенция, и/ или култура, неподходяща за заявената схема. Установил, че в оспореното писмо са посочени заявените от жалбоподателя БЗС и по отношение на кои от тях и в какъв размер е определена недопустимата площ, но по отношение на отказаните за подпомагане площи по трите мерки - СЕПП, СНДП и НР1,не са изложени правни и фактически обстоятелства за издаването му, не е посочено на базата на какви факти се приема, че блоковете попадат в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при установено застъпване, и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателна агенция, и/ или култура, неподходяща за заявената схема. С оглед посоченото по-горе съдът обосновал правен извод, че оспореното уведомително писмо не съдържа мотиви, а само описание на съдържанието в изготвените в него таблици, от които обаче не може да се извлекат съображенията на административния орган за постановяване на трите отказа за финансиране. За изясняване на спора и по искане на ответника /л. 81 от делото/, посочил едва в него основанията си за отказа и кои са недопустимите за подпомагане БЗС, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза /л. 177 от делото/, която кредитирал частично. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за финансово подпомагане. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По основното възражение в жалбата приел, че при постановяване на отказа на административния орган по заявлението за 2011 г. на оспорващия, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първо- на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, като обосновал извод, с оглед посоченото по-горе, че фактически основания в оспореното писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са изложени. В тази връзка приел, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган, тъй като уведомителното писмо е издадено без посочване на конкретни фактически основания. Този извод извел от обстоятелството, че едва с назначената съдебно-техническа експертиза са установени фактическите основания за отказа по мярка СНДП. На второ място съдът приел, че в конкретния случай, включително и в съдебното производство, дори и със заключението на вещото лице, спазвайки правилата за доказателствената тежест, административният орган не е установил наличието на фактически обстоятелства за издаване на оспорения акт в останалата част, а именно тази, с която е отказано подпомагане по СЕПП и НР1 по заявените за подпомагане 12 парцела, и тъй като резултатите от извършената теренна проверка не са връчени на жалбоподателя, нито му е предоставена възможност да направи възражения по констатациите в тях, обосновал и трети извод - за нарушение на задълженията на ответника по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, както и че ако то не бе допуснато, би се получил друг резултат по заявлението. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е допустимо. Твърдението, че съдът се произнесъл по недопустима-просрочена жалба е неоснователно, предвид факта, че по подадената до министъра на земеделието и храните жалба против процесното Уведомително писмо, действително е издадена Заповед № РД-20-612 от 03.10.2012 г. на горестоящия орган, с която тази жалба е оставена без уважение, но по делото, въпреки изричните указания на съда, ответникът не е представил доказателства за съобщаването й. Решението е и правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. По отношение на НР1 основание за отказ е в случай, когато кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Правилна е преценката на съда, че административният орган е бил длъжен да изследва спорните обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК, и като не е направил това, е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, а оттам и че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото от него заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. По основното възражение на касатора, че "фактическите основания за отказа се установяват от съдебно-техническата експертиза" следва да се посочи, че административният съд правилно е установил, че при постановяване на оспореното уведомително писмо е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени. Действително съдебно-техническата експертиза по делото установява част от фактическите основания. Няма обаче отклонения в съдебната практика, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване. С оглед изложеното по-горе досежно съдържанието на таблиците към оспореното уведомително писмо се налага извод за законосъобразност на преценката на съда, че в оспореното уведомително писмо няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия земеделски стопанин. Както бе посочено по-горе, константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. По тези съображения решението на съда е допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,