Решение № 313 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2014 г.

Решение № 313 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 17.02.2014 г. на Г. К. К. и С. Н. К. на влязлото в сила решение от 9.05.2013 г. по гр. д. № 978/2013 г. на ОС Варна и потвърденото с него решение от 4.02.2013 г. по гр. д. № 15405/2011 г. на РС Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят К. К. К. в молба от 17.02.2014 г. поддържа, че е налице основание по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като той като наследник на М. З. е следвало да участвува като страна в производството. Ответниците Й. А. К., С. А. К., П. Т. п., Т. В. Й., П. В. Й., Г. Н. К., А. И. К., В. И. К. и И. И. Н., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че молбите са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решение от 9.05.2013 г. по гр. д. № 978/2013 г. ОС Варна е потвърдил решение от 4.02.2013 г. по гр. д. № 15405/2011 г. по описа на РС Варна, с което е допусната съдебна делба на апартамент № находящ се в [населено място], в [населено място], [жк] /бивш[жк]/, [жилищен адрес] който по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №, при квоти: по 4/96 ид. части за Й. А. К. и за С. А. К.; 2/96 ид. части за П. Т. П.; по 1/96 ид. част за Т. В. Й., П. В. Й., Г. Н. К., А. И. К., В. И. К. и И. И. Н. и 80/96 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност за Г. К. К. и С. Н. К.. Прието е за безспорно установено от фактическа страна, че М. З. М. и М. А. К. са придобили правото на собственост върху имота /н. а. №, том, н. д. № г./ при условията на съпружеска имуществена общност по време на брака си, като бракът помежду им е продължил повече от 10 години. След смъртта на М. А. К. /починала на х.хх.хххх г./ съпругът й М. З. М. продължил да обитава самостоятелно процесния имот и на 12.02.2010 г. /н. а. №, том, рег. №, н. д. № г./ прехвърлил на съделителя Г. К. по време на брака му със С. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху 20/24/80/96/ ид. части от апартамента, а спорно е прието във връзка с действителните права на страните дали М. З. М. е придобил по давност 4/24 ид. части от процесния имот /за което е съставен н. а. №, том, рег. №, н. д. № г./ и дали валидно се е разпоредил със същите в полза на съделителите Г. К. и С. К. чрез договор за продажба, сключен на 31.05.2010 г. /н. а. №, том, н. д. № г./. Възприети са изцяло изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства М. З. М. да е осъществявал владение по отношение на 4/24 ид. части от имота с намерение да ги свои и да е противопоставил явно фактическата си власт на останалите сънаследници. Прието е за установено от показанията на свидетелите П. А. К. и Р. Б. С., че М. М. никога не е противопоставял владението си на съсобствениците, не е обективирал пред тях намерение за своене на имота /не е оспорвал, че имат дялове в имота/, а единствено е претендирал осъществяване на фактическа власт. Прието е, че М. М. не се е считал за едноличен собственик на апартамента с оглед подадената на 9.02.2010 г. декларация, в която е декларирал наличие и на други съсобственици на имота. Поради това е прието, че въпреки издаването на констативен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №, том, рег. №, н. д. № г., М. М. не е станал собственик по давност на 4/24 ид. части от процесния имот и не е могъл да ги прехвърли с н. а. №, том, рег. №, н. д. № г. Прието е, че тези 4/24 ид. части принадлежат на призованите към наследяване братя и сестри на М. А. К., респ. техни низходящи, с оглед на което са определени и делбените права на страните, а за Г. К. К. и С. Н. К. е прието, че притежават 20/24 или 80/96 ид. части от имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С определение от 25.03.2014 г. по гр. д. № 4938/2013 г., I г. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 978/2013 г. на ОС Варна. По молбата на Г. К. К. и С. Н. К.. В молба от 17.02.2014 г. молителите Г. и С. К. поддържат, че представят нови доказателства от значение за спора, а именно договори за доброволна делба от 1.10.1998 г., с рег. № № 7128 и 7131/1.10.1999 г. на нотариус с район на действие РС С. и съдебни решения, които съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Към молбата се прилагат решения на състави на Върховния касационен съд, но същите не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. Производството за отмяната на влезли в сила решения, като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Що се касае до представените като нови писмени доказателства договори за доброволна делба от 1.10.1998 г., с рег. № № 7128 и 7131/1.10.1999 г. на нотариус с район на действие РС С., то с тях молителите са могли да се снабдят най-късно към момента на постановяване на решението по съществото на спора от въззивния съд - 9.05.2013 г., тъй като същите са вписани в нотариалните книги през 1999 г. и по този начин са могли да станат известни на всеки, който желае да се ползува от тях. Следва за се има предвид и факта, че касаят уреждане на отношения на съсобственост по отношение на имоти, различни от процесния и между други лица. Ето защо същите не представляват нови доказателства сочещи за наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По молбата на К. К. К. Настоящият състав намира и тази молба за неоснователна. Молителят представя удостоверение за наследници от 23.01.2014 г. на [община], от което е видно, че той е наследник на М. З., починал на х.хх.хххх г. Последният е прехвърлил на съделителя Г. К. по време на брака му със С. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху 20/24/80/96/ ид. части от апартамента, предмет на делбата, поради което молителят поддържа, че като негов наследник следва да участвува в делбата. В случая не е налице соченото от молителя основание. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делбата /а не решението/, извършена без участието на някой от съделителите, не го обвързва. Решението по делба, в която не са участвували всички съсобственици, не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. Всеки от съсобствениците поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея може и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. Разпоредбата на чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях, поради общност и неделимост на спорното правоотношение, участници в което са и третите лица. В случая делбеното решение не обвързва молителят К. К. със сила на присъдено нещо и той може да поиска извършване на делба между действителните съсобственици, поради което не се явява трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът