Решение № 9698 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2017 г.

Решение № 9698 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на район "Приморски", Община Варна срещу решение № 43 от 17.01.2017 г. по адм. д. № 1645/2016 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Ответниците Димитър Лефтеров и Стоян Лефтеров, чрез адв. Славов ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и предлага да се отмени решението, тъй като не е взето предвид, че процесният строеж /пристройка/ не е допустим по действащия ПУП от 1995 г. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Димитър Лефтеров и Стоян Лефтеров отказа на главния архитект на район "Приморски", Община Варна, материализиран в писмо № АУ018656ПР/26.02.2016 г. за издаване на удостоверение за търпимост за двуетажна пристройка към основна жилищна сграда по заявление вх. № АУ018656ПР/26.02.2016 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания. Прието е, че отказа е мотивиран единствено с това, че строежът не е допустим по ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 от закона - разположен е при намалени отстояния към съседния поземлен имот /XVI-424/, като не е изследвана алтернативно заложената в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ хипотеза за съответствие с действалите строителни правила и норми към момента на изграждане на пристройката -1986 г. Обсъдено е подробно заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява конкретните параметри и предназначение на процесната пристройка и безспорно сочи на приложимост на чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.) - временен строеж, изграден при действието на плана, одобрен със заповед № 84/20.11.1985г на председателя на ИК на ОНС в имот 424,отреден за "жилищен комплекс, културен център, магазини и търговски център" /обществено мероприятие/. Взето е предвид и обстоятелството, че строежа попада в парцел XV-424,но по последващото изменение на плана от 1995г, поради което към момента на изграждането му през 1986 г. не са налице намалени отстояния до съседния парцел XVI-424,който също е обособен през 1995 г. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че строежа е извършен през 1986 г., от което следва приложимост на режима на търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, при установеното по делото съответствие на строежа /пристройката/ на строителните правила и норми, действали по времето на извършването му и действащия към онзи момент ПУП. Безспорно е установено, че се касае за пристройка на два етажа със застроена площ на всеки етаж от 5,72 кв. м., която е изградена към южната фасада на съществуващата сграда в имота и съставлява санитарен възел-баня и тоалетна. Съгласно действащия към 1986 г. ЗРП, одобрен със заповед № 84/20.11.1985 г. на председателя на ИК на ОНС, имот 424, в който се намира пристройката и основната пристроена двуетажна жилищна сграда е отреден за "жилищен комплекс, културен център, магазини и търговски център", т. е. за обществено мероприятие, а съгласно последващото изменение на ЗРП, одобрено със заповед № Р-129 от 22.05.1995 г. на кмета на Община - Варна от имота са образувани два парцела XV-424 и XVI-424 с предназначение за индивидуално жилищно застрояване, т. е. ново застрояване. Следователно процесният строеж е допустим като временен строеж по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 151 от ППЗТСУ (отм.) Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ППЗТСУ допуска разрешаване на временни строежи по чл. 148 - 150а еднократно в един парцел, съответно в един неурегулиран имот, въз основа на кварталнозастроителна разработка, одобрена от главния архитект на общината, при спазване разпоредбите на чл. 216 до чл. 228 от ППЗТСУ. Следователно чл. 151 касае временно строителство на сгради до осъществяване на основното строителство, предвидено със застроителния и регулационен план, респ. реализиране на общественото мероприятие по плана, каквото към момента на постановяване на оспорения отказ не е било налице. Безспорно е установено, че процесната пристройка отговаря на критериите по т. 1, ал. 1, чл. 148 ППЗТСУ (отм.), изградена е като временен строеж в рамките на установените по т. 1 обем и параметри за задоволяване на остра жилищна нужда /санитарни помещения/, без изискуемите строителни книжа, от което следва, че е търпима и не подлежи на премахване и забрана за ползване, но до започване реализирането на предвиденото ново строителство по действащия план / одобрен със заповед № Р-129 от 22.05.1995 г. на кмета на Община - Варна/. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Неоснователно е възражението по касационната жалба за размера на присъдените на оспорващите разноски, тъй като възражение за прекомерност на визирания в списъка по чл. 80 ГПК размер не е направено. Присъдените разноски са реално направените в производството пред първата инстанция и правилно по реда на чл. 143, ал. 1 АПК са присъдени в пълният им размер. Пред настоящата инстанция е заявено надлежно искане за присъждане на разноски от ответниците Димитър Лефтеров и Стоян Лефтеров с представен списък по чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено от касатора, поради което следва да се присъди размер от 1000 лв на разноските, съставляващ реално направените такива за адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,