Решение № 11092 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15636/2011 г.

Решение № 11092 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15636/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив срещу решение № 1575 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 950 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С него по жалба на Боряна Стефанова Йосифова е отменен ревизионен акт № 161002595 от 5.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 230 от 11.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно определено задължение на лицето за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 468 661.83 лв. и лихва за забава в размер на 342 597.56 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Боряна Стефанова Йосифова оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Любка Ценова и адв. Иван Дерменджиев, както и чрез депозирана от тях писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 161002595 от 5.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 230 от 11.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето, повторна в изпълнение на решение № 544 от 22.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, като ревизираният период е 1.01. - 31.12.2004 г. За този период лицето е подало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), с която е декларирало доходи от наем на недвижим имот - собствен апартамент в гр. Пловдив. В хода на ревизионното производство е установено, че през периода 2003 г. - 2004 г. лицето е извършвало поредица от разпоредителни сделки с едни и същи имоти, в един и същ период и ден, като крайният купувач е "Еко Елда България" ЕАД. Прието е, че лицето Боряна Йосифова е получател на доход по извършена продажба с НА № 73/23.04.2004 г., на стойност 848 243.87 евро, получен на 23.04.2004 г. и този доход следва да бъде обложен на основание чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). По делото няма спор за фактите. Хронологията на сделките е свързана с НА № 43/30.05.2003 г., с който Стефан Йосифов и съпругата му Надя Йосифова, както и Васил Караилански и съпругата му Дочка Караиланска даряват при равни права на децата си Боряна Йосифова и Иван Караилански недвижими имоти: място с площ 998 кв. м, представляващо ПИ № 384 и място с площ 2164 кв. м, представляващо ПИ № 385, ведно с построените в гореописаните имоти бензиностанция с кафе и магазин с автомивка. С процесния НА № 73/23.04.2004 г., т. е. 11 месеца след дарението, надарените Иван Караилански и Боряна Йосифова при равни права продават на "Еко Елда България" ЕАД дарените им два имота, ведно с построените в тях бензиностанция с кафе и магазин с автомивка, както и газстанция, общо за сумата от 1 696 487.74 евро без ДДС. Сумата е платена на продавачите по банков път. Доходът не е деклариран от Боряна Йосифова в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, понеже е определен за необлагаем от него по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Едновременно с продажбата на недвижимите имоти Иван Карилански и Боряна Йосифова продават с договор за покупко-продажба на движими вещи от 23.04.2004 г оборудването, находящо се във временната бензиностанция и газстанция на стойност 37 000.00 евро. Доходът от продажбата на движимите вещи не е деклариран. За находящите се в имота бензиностанция и газстанция не са представени документи за тяхното построяване, освен получени разрешения за изграждането им от общината. Към момента на продажбата обектът е бил действащ. Стопанисва се от СД "Микрон" и договор за наем не е представен. Две седмици преди дата на процесния нотариален акт, Иван Караилански и Боряна Йосифова закупуват с НА № 12/17.05.2003 г. 458/4781 идеални части от имот пл. № 304, собственост на СД "Микрон", за сумата от 9 000.00 лв. Този закупен имот, заедно със съсобствения на двамата имот пл. № 386 - дворно място от 2252 кв. м, са дарени с НА № 44/30.05.2003 г. от Иван Караилански и Боряна Йосифова на Пенка Караиланска (сестра на Иван) и на Надя Йосифова (майка на Боряна), т. е. в един и същи ден, когато е направено и дарението по НА № 43/30.05.2003 г. Единадесет месеца по-късно, с НА № 74/23.04.2004 г. и с НА № 72/23.04.2004 г., в един и същи ден с процесната продажба по НА № 73/30.05.2003 г., Надя Йосифова и Пенка Караиланска продават на "Еко Елда България" ЕАД дарените им имоти, т. е. и по трите НА купувачът е един и същ. Административният орган приема, че доходите на лицето Боряна Йосифова по извършена продажба по НА № 73/30.05.2003 г. подлежат на облагане с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), но на основание чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) Според последната разпоредба по отношение на предотвратяване на отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от ЗКПО (отм.). От своя страна разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), предвижда, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Според административният орган това е тази сделка, за която е издаден НА № 73/23.04.2004 г. Административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, понеже административният орган, след като е издал ревизионния акт в производство по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК следва да докаже фактическите и правните основания за издаването му и конкретно да обоснове изводи за наличие на предпоставки за извършване на промяна на годишната данъчна основа на лицето, поради наличие на сделка/сделки, които да водят до отклонение от данъчно облагане. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице привиден договор, поради което органът по приходите не може да се позове на нищожност на привидния договор. Според него по делото не се твърди, че договорът за дарение от 2003 г. или за продажба от 2004 г. са привидни, но не се и доказва кои са специфичните условия на договорите, изпълнението по които води до отклоняване от данъчно облагане. Обстоятелството, че договорите са сключвани между роднини, не прави сделките такива, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, респ. според съда не са налице предпоставките по чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Освен това според съда за конкретния случай се явява приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.)., според която не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на закона. Както беше посочено по-горе, за да се приложи чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ, във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), следва да се установят изискванията, уредени в тази разпоредба. В нея изрично е посочено, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Административният орган е приел за такава сделка тази по НА № 73/23.04.2004 г., понеже доходът, който е получен в резултат на нея се явява необлагаем с оглед на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а именно като такъв реализиран от продажба на недвижим имот, придобит по дарение, а и същият по размер надхвърлящ значително данъчната му оценка. В административното производство правилно е прието, че всички сделките, за които са съставени посочените по-горе нотариални актове са такива между свързани лица. Васил Караилански и съпругата му Дочка Караиланска имат син Иван и дъщеря Пенка. Стефан Йосифов и съпругата му Надя Йосифова имат дъщеря Боряна. Тези лица извършват помежду си дарения на имоти и части от имоти, които след това са продадени на един и същи купувач "Еко Елда България" ЕАД. Близките роднински отношения между лицата предполагат знание за бъдещите намерения на лицата за разпоредителни действия с имотите. Всички сделки са извършени по едно и също време, като през 2003 г. в един и същи месец тези имоти сменят собствениците си чрез дарения между същите лица (родители даряват на децата си, а децата - на родителите си). След единадесет месеца дарените имоти са продадени на един и същ купувач на стойности, далеч надхвърлящи данъчните им оценки. Нито едно от лицата не е декларирало доход по ЗОДФЛ (отм.), позовавайки се на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), че не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по дарение. Налице поредица от сделки, по едно и също време, между едни и същи лица, за едни и същи имоти. Тези факти водят до безсъмнения извод за наличие на знание и най-вече намерение за бъдещи разпоредителни действия с процесните имоти и идеални части от имоти от горепосочените физически лица, в частност от ревизираното лице. За точност следва да се отбележи, че административният орган не е застъпвал тезата, че в случая има привидна или прикрита сделка, в какъвто смисъл има мотиви в обжалваното решение. Като се е позовал на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), той е определил дължимия данък на лицето, без да се взема под внимание изцяло или частично резултатът по сделки (в случая дарението по НА № 43/30.05.2003 г.), сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на това имущество. В предвид на изложените констатации е установен облагаем доход. С оглед на изложеното е основателен касационният довод за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да се отмени и постанови друго решение по съществото на спора, понеже делото е изяснено от фактическа страна (в този смисъл решение № 8729 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 13358 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение по отношение на Иван Караилански). При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/1999 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, представляващи юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 16 675,00 лв. за двете инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение