Решение № 11508 от 13.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българската народна банка (БНБ) и от Т. Нецовски срещу съответните неблагоприятни за всеки от касаторите части от Решение 6422/05.11.2021 г. по адм. дело 12639/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В касационните жалби се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ищеца и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение в неблагоприятните части. Ответникът по подадената от БНБ касационна жалба - Т. Нецовски не излага съображение по основателността й. Ответникът по подадената от Т. Нецовски касационна жалба - БНБ в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на постановения съдебен акт и за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция намира касационните жалби за подадени в срок и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в обжалваните от всеки от касаторите части, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Нецовски е неоснователна, а тази на БНБ - частично основателна. Предмет на съдебен контрол са били два обективно съединени иска. Първият е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 627,96 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на БНБ и нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, която сума представлява законната лихва за забавено изплащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000,00 лв. за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г. Вторият иск е за присъждане на обезщетение за сумата от 33 550,66 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран размер на депозита. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, при съобразяване на приобщените по делото доказателства и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, с обжалваното решение е направен извод за частична основателност, поради което Административен съд София-град с процесното решение е осъдил Българска народна банка да заплати на Нецовски обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733,82 лв. претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. За разликата над 5 733,82 лв. до пълния претендиран размер от 8 627, 96 лв. съдът е отхвърлил иска. С отхвърлителен диспозитив се е произнесъл съдът и относно иска за обезщетение в размер на 33 550,66 лв., представляващи разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран размер на депозита. Нецовски е осъден да заплати на БНБ съдебни разноски в размер на 1 896,92 лв., а БНБ - на Нецовски сума в размер на 10 лв. Безспорно установено по делото е, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение 73 от 20.06.2014 г. управителният съвет на БНБ е поставил КТБ под специален надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014 г. БНБ е отнела лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. В резултат на това действие на БНБ на 04.12.2014 г. фондът е започнал изплащане на влоговете . За да се произнесе по основателността на претенциите АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Приел, че за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г., разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i от тази директива не е била транспонирана в националното ни законодателство. Сметнал е, че с оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери. Съдът е сметнал, че за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ. Според съда още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ. Следователно, още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ. От този момент нататък следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите, в това число и на ищеца, до гарантирания размер на депозитите. Съдът е посочил, че срокът от двадесет работни дни по чл. 10, пар. 1 от Директивата изтича на 25.07.2014 г. и изплащането е следвало да започне. Отбелязал е, че с Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд по т. д. 7549 / 2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. Приел е, че именно от тази дата БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие, поради което от този момент нататък обезщетение за обезвреда на Нецовски не се дължи. Съдът е мотивирал решението си относно дължимия размер на претендираното обезщетение по първия иск с позоваване на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. За да отхвърли изцяло предявения от Нецовски иск за присъждане на обезщетение за сумата от 33 550,66 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран размер на депозита, съдът приел, че релевираните в исковата молба нарушения на разпоредби от националното право и на ПЕС не се установяват от данните по делото. Аргументирал се е и с представено по делото писмо, от което е видно, че остатъкът по депозита на ищеца в КТБ в размер на 33 550,66 лв. е включен в списъка на кредиторите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, който е приет без възражения и е вписан в Агенция по вписванията по партидата на дружеството. Съдът е обсъдил, регламентираната от законодателя процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност на банката, в което производство БНБ не участва. Поради това липсва вреда причинена от действия или бездействия на БНБ. Отбелязал е, че производството по несъстоятелност е висящо, респ. не е завършило пълното разпределение на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Първият иск за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. както и съдът е посочил, не е била транспонирана в националното ни законодателство. Същата посочва, че "неналичен депозит" е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. В светлината на горното, правомощието на БНБ за издаването на такъв акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Българска народна банка, в качеството си на надзорен орган (по отношение на КТБ) е дължалa активно поведение, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на тези депозити до гарантирания размер. При така изложеното, може да се направи обоснован извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни нормативно задължение. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяването неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.). В настоящия случай вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Съдът е съобразил, че необходимостта от своевременно издаване на изричен акт за обявяване на неналичност на депозитите изхожда и от решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от това решение Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство. За пълнота следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение води до нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Първоинстанционният съд е отговорил положително на въпроса налице ли е в случая съществено нарушение на приложимата съюзна норма, с препращане към решението по дело С-501/18, и в частност т. 97 от него. СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Изводите на съда за доказване наличието на имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищецът е имал парично вземане, което е изплатено до гарантиран размер, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда. С оглед горното неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Първоинстанционният съд е обосновал периода, за който обезщетението се дължи, а именно за периода на забава от момента, в който Нецовски е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено. Неправилно обаче съдът в обжалваното решение е фиксирал периода и е присъдил обезщетение в размер от 5 733,82 лв. както бе посочено по-горе периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5 624,38 лв. Възприетата от първоинстанционния съд сума е за друг период от време. Предвид горното решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение в размер над 5 624,38 лв. до присъдения такъв от 5 733,82 лв., като искът за сумата от 109,44 лв. следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са касационните възражения на Нецовски, по отношение размера на обезщетението. Съдът обосновано е приел, че съгласно чл. 86 ЗЗД същият следва да бъде съизмерим със законната лихва от деня на забавата. За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлен обективно съединеният иск. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулация от предпоставки за ангажирането й, а именно незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от него имуществени вреди. Съдът правилно е преценил, че не са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер 33 550,66 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран размер на депозита. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На лицето са изплатени част от депозираните парични средства. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на КТБ, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на КТБ. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не е част от това производство. Правилно съдът е посочил, че не са налице претърпени от вреди, тъй като претендираната сума подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред, което е започнало съгласно предоставена информация. Предвид изложените съображения, обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се следват на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение