Решение № 11018 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2019 г.

Решение № 11018 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, против решение № 103 от 27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 790/2018 г. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отменена заповед № 03-РД/6126 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на И. Раев с ИД № на проекта 26/04/0.0.2009 и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при спазване на указанията на съда по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че издадената заповед не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания, както и приетото, че процесното заявление е незаконосъобразно оценено като не са присъдени точки по критерия 6. 5 от приложение 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.). Решението се оспорва и в частта на присъдените разноски. Иска се отмяната му и да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация адвокатски хонорар за касационното производство. Ответникът - И. Раев, чрез пълномощника си адв. Митов, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита същата за недопустима в частта, с която се оспорва решението, в частта за присъдените разноски. Сочи, че решението подлежи на допълване или изменение само по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), но не и по реда на касационно оспорване. Искане по чл. 248 от ГПК е недопустимо, тъй като пред първата инстанция не е представен списък на разноските. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство за адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред АС - Хасково предмет на контрол е заповед № 03-РД/6126 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на И. Раев с ИД № на проекта 26/04/0.0.2009. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, в това число е изслушал и заключението на назначената комплексна съдебно-икономическа и аграрно-техническа експертиза и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Жалбоподателят, в качеството си на регистриран земеделски производител, е подал заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства", за изпълнение на проект с наименование "Раевата кошара - овчарник с битови помещения", регистриран с УРН 322663 и номер на проекта 26/04/1/0.0.2009, с общ размер на разходите от 1 298 494. 69 лева и с размер на финансовата помощ 50% от разходите по проекта или 649 247. 35 лева. Към заявлението са приложени бизнес план и изискуемите декларации и доказателства. На 23.12.2016 г. е извършена проверка на място като в отчет за съответствието е отразено, че резултатите от проверката за прием на заявлението и окомплектованост е положителен, при посещение на място не са открити несъответствия или нередности и резултатът е положителен. На 16.12.2017 г. е издадена оспорената заповед, с която е отказано финансиране на проекта. След обсъждане и на заключението на експертизата, съдът от правна страна е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в законово установената писмена форма, като правно основание е посочено, че наличният бюджет е недостатъчен за финансиране на заявленията за подпомагане получили по-малко от 56 точки при оценяването, тъй като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., а процесния проект е получил 52 бр. точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., който е недостатъчен. Първоинстанционният съд е приел, че посочването на тези общи доводи относими за всички проекти, не са достатъчни, тъй като липсват каквито и да било мотиви, касаещи конкретния заявител, представения от него бизнес план, съответствието му/несъответствието му с приложимите критерии за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и обосновка относно присъдените или неприсъдените изцяло или частично точки по всеки от критериите за оценка на предложението. Опит за мотивиране на акта е направен по повод подаването на жалбата до съда, като едва след допускането на комплексна съдебно–икономическа и аграрно-техническа експертиза се установява какви точки е получило заявлението за подпомагане по конкретните критерии за оценка. Подобно "мотивиране" на административният акт чрез ангажиране на доказателства в хода на съдебното производство е недопустимо, съответно актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, препятства правото на защита на жалбоподателя, както и поради неяснотата на волята на административния орган, препятства и осъществяването на адекватен съдебен контрол за законосъобразност. За пълнота на изложението, дори и при липсата на изложени фактически съображения, съдът е обсъдил материалната законосъобразност на акта, в частта му касаеща неприсъждане на точки по критериите от приложение № 7, като е приел и материална незаконосъобразност на акта. Съдът е посочил, че в критериите за подбор от заявлението за подпомагане, попълнено съобразно образеца към приложение № 7, към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., дадено в табличен вид, в което са отразени и отделните приоритети по чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г, в т. 6. 5 "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000", заявителят е посочил 9 точки. Същите не са присъдени, както не са присъдени и точки по критерии 9. 1, при което заявлението е оценено с 52 бр. точки, вместо заявените 68 точки и е получило пълен отказ за финансиране на основание чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Съдът е приел, че нормативно отразените насоки по т. 6. 5, неправилно са тълкувани изолирано от поясненията за отделните приоритети по чл. 30, ал. 1, т. 1 - 12 от Наредба № 9/21.03.2015 г., дадени в ал. 2-8 от същата норма. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от цитирания подзаконов нормативен акт, изборът на проекти се осъществява при приоритет на проекти, изпълнявани в Северозападния район или в райони с природни и други специфични ограничения или местата по национална екологична мрежа Натура 2000. Съответно в ал. 7 на чл. 30 от Наредба № 9/21.03.2015 г. е дадено пояснение на този приоритетен критерий за оценка на проектите за подпомагане. Тълкувайки т. 6. 5 от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., в неговата взаимна връзка с ал. 7 на чл. 30 е видно, че са налице три алтернативни хипотези, при наличието на които следва да се приеме, че проектът на земеделския стопанин попада в случаите на т. 6. 5 от приложение № 7 от Наредбата и отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 6. Нормата касае - 1) земеделски стопани с проекти с инвестиции, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000 са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000, обявени със заповед на министъра по околната среда и водите; 2) в случаите когато проектът е за инвестиции изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или 3) инвестиции свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000. Следователно за втората и трета хипотеза, съдържащи се в разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от наредбата, е поставено едно и също изискване – животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците да са намират на територията на защитени зони по Националната екологична програма Натура 2000, без да се изисква обявяването им за защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Не се спори между страните, а и от всички доказателства по делото се установява, че имотът, в който ще бъде разположен обектът "Раева кошара" - овчарник с битови помещения, стопанска постройка за твърд фураж и ажурна ограда" за отглеждане на 211 бр. овце и съответно мястото на извършване на инвестицията е ПИ 038013 с площ 11 851 кв. м. находящ се в с. Сираково, общ. Минерални бани, обл. Хасково, който попада в обхвата на защитена зона "Средни Родопи", приета с Решение на МС № 661/16.10.2007 г. за опазване на природните местообитания. Инвестицията е насочена изцяло в сектор "Животновъдство", което е възприето и от административният орган, тъй като на проекта са присъдени максималният брой точки по критерии 1. 2 "Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Животновъдство" и се установява и от заключението на комплексната съдебно-икономическа и аграро–техническа експертиза. Следователно същият попада изцяло във втората хипотеза на чл. 30, ал. 7 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и неправилно и в противоречие с цитираните материално-правни разпоредби административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на критерия по т. 6. 5 от приложение № 7 и не следва да му се присъждат точки. Отказът не може да бъде обоснован и с разпореденото в Насоки за критериите за оценка, публикувани на страницата на ДФЗ, тъй като същите не са нормативен акт, противоречат на цитираните разпоредби от наредбата, същите са без автор, без подпис, не представляват разяснения, по смисъла на чл. 35, ал. 7 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и не съставляват задължително тълкуване на нормативен акт по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), доколкото не са обнародвани и разгласени по реда, по който е обнародвана и разгласена Наредба № 9/21.03.2015 г. В обобщение съдът е приел, че като е отказал да присъди точки по критерий 6. 1 от приложение № 7, към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. административният орган е постановил обжалвания акт в нарушение на материалният закон. При присъждане на дължимите 9 точки по този критерий заявлението за подпомагане би получило общо повече от минимално изискуемите 56 точки и би подлежало на финансиране. По тези съображения решаващият съд е отменил обжалваната заповед. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С процесния проект за заявени 68 точки за оценяване. В оспорения отказ за финансиране е посочено, че проектът е получил 52 точки, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., но в заповедта не се съдържат каквито и да са мотиви защо това е така. Липсва и препращане към друг документ, съпътстващ издаването на заповедта, от който може да се разбере защо е получена тази оценка, липсва посочване по кой критерий заявлението пълно или частично не е оценено. При това положение правилно съдът е приел, че заповедта не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като се затруднява правото на защита на жалбоподателя и се препятства възможността за съдебен контрол. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тези изводи на съда са необосновани, като се сочи, че в административната преписка се съдържат редица документи и данни, от които се установява основанието за отказ за финансиране. Същите не са съобщени на жалбоподателя поради което е несъстоятелно твърдението, че заявителят е бил наясно поради каква причина са му присъдени 52 точки. Посоченото се опровергава от данните по делото, тъй като едва след представянето на административната преписка в съда и становището на административния орган по жалбата, както и след назначаването на съдебната експертиза е установено по кои критерии проектът е получил никакви или по-малко точки. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от страна на съда. Съгласно чл. 30, ал. 7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 - 2020 г., земеделски стопани с проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000, са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на министъра на околната среда и водите, а в случаите, когато проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или инвестиции, свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа Натура 2000. Съдът е тълкувал и приложил правилно нормата, като е приел, че в същата са визирани три хипотези - 1) земеделски стопани с проекти с инвестиции, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000 са лица, за които най-малко 75 на сто от посочената в бизнесплана земя или площ се намира в защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000, обявени със заповед на министъра по околната среда и водите 2) в случаите когато проектът е за инвестиции изцяло насочени в сектор "Животновъдство" или 3) инвестиции свързани с трайни насаждения, оранжерии или гъбарници, условието се счита за изпълнено, ако животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците на кандидата се намират на територията на защитени зони по Националната екологична мрежа по Натура 2000. Условията във втората и трета хипотеза са едни и същи - животновъдният обект, трайните насаждения, оранжериите или гъбарниците да са намират на територията на защитени зони по Националната екологична програма Натура 2000. Безспорно е установено по делото, че с решение № 661 от 16.10.2007 г. на Министерски съвет, ДВ, бр. 85 от 23.10.2007 г., е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, който е допълнение към приложение № 2 от решение № 122 от 02.03.2007 г. и видно от което в списъка попада и защитена зона BG0001031 "Родопи средни". Спорният имот, в който ще бъде разположен обектът на инвестицията - "Раева кошара" - овчарник с битови помещения, стопанска постройка за твърд фураж и ажурна ограда" за отглеждане на 211 бр. овце е ПИ 038013, с площ 11 851 кв. м, находящ се в с. Сираково, общ. Минерални бани, обл. Хасково. От доказателствата, в това число и заключението на назначената експертиза както и от обявения с определение на съда за безспорно установен по делото факт е видно, че имот № 038013 попада в обхвата на защитена зона "Средни Родопи", съгласно цитираното решение на МС за опазване на природните местообитания. Защитената зона "Родопи средни" е част от Натура 2000, независимо че липсва заповед на министъра на околната среда и водите за определянето й като такава, тъй като на решението на МС за утвърждаване на списъка със защитените зони е придадено предварително изпълнение и територията на зоната е определна, като спорния имот в с. Сираково, община Минерални бани е включен в списъка като част от защитена зона "Родопи Средни". В случая е безспорно, че са налице всички изисквания на Наредбата по спорния критерий за оценка - лицето е регистриран земеделски стопанин, проектът е за инвестиции, изцяло насочени в сектор "Животновъдство" и изцяло ще се изпълнява на територията на защитена зона по Национална екологична мрежа Натура 2000. В този смисъл не може да бъде споделен доводът на касатора, че съдът неправилно е тълкувал приложимите норми. Неправилно не са присъдени точки по критерий 6. 5 от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г., при възможни максимум от 9, т. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Наредбата, тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти съгласно приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените към него документи, като самият критерий е посочен като "проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000". Правилно първоинстанционният съд е приел, че проекта попада в цитираната хипотезата на т. 6. 5 от Приложение № 7 от Наредбата и отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Административният орган неправилно е въвел основания за отказ, съгласно насоки, които са без автор, не са въведени по съответния законов ред, противоречат на нормите на Наредбата и съответно не могат да служат за годно основание за отказ от присъждане на точки по посочения критерий. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, правилно съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователни са възраженията в касационната жалба и по отношение решението, в частта за присъдените разноски по делото. Същото е със значителен обем, сложно от фактическа и правна страна и съдът правилно е отхвърлил възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и е уважил своевременно заявената и доказана по размер претенция за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Същите са доказани в размер на 1500 лева - действително заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, видно от представения договор за правна помощ и съдействие от 25.04.2019 г. Възражението за прекомерност на адвокатски хонорар е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършения обем адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на пето отделение,