Решение № 188 от 4.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г.

Решение № 188 от 4.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 2.12.2011 г. решение № 1873 по т. д. № 1429/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е обезсилено решение № 969/19.10.2010 г. на СГС, ТО, VI - 6 състав по т. д. № 1831/2009 г. изцяло и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по несъстоятелност на "Престайп 07" Е., от фазата на постановяване определение по чл. 629б от ТЗ. К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с процесуалния закон, считайки че съдът е излязъл извън предмета на въззивното обжалване, ограничено до частта от решението на първоинстанционния съд, отнасяща се до определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма]. Ответната страна - [фирма] /в несъстоятелност/ - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 485/26.06.2012 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивната жалба, касаеща единствено определянето на началната дата на неплатежоспособността. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба - приетата от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността - касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид постановяване на въззивното решение в противоречие с реш. № 174/5.11.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. ВКС, ТК, II т. о., по процесуалния въпрос относно обхвата на произнасянето на съда при въззивно обжалване, ограничено в този предмет. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата, приема за установено следното: Национална агенция за приходите, инициирала производството по установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма], е обжалвала първоинстанционното решение, уважило молбата на основание чл. 632 от ТЗ, с постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност, като е атакувала същото единствено относно определената начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2007 г. За да обезсили изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с молба за откриване производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ и изменение на основанието - в такова по чл. 632, ал. 1 от ТЗ - не е направено в хода на производството. От друга страна съдът намира, че процесуална предпоставка за постановяване на решение, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, е наличието на предходно определение на съда по чл. 629б ал. 1 от ТЗ, липсата на което въззивният съд санкционира с обезсилване на решението в цялост. За последното е счел, че с оглед спецификата на производството, е невъзможна самостоятелна преценка на правилността на първоинстанционното решение само относно определената начална дата на неплатежоспособността. За да постанови решението на основание чл. 632 от ТЗ първоинстанционният съд е съобразил отказ на кредитора Национална агенция по приходите да предплати разноски по производството. Решението е вътрешно противоречиво - от една страна приемайки, че производството е ограничено до произнасяне по молба с правно основание чл. 630 от ТЗ, а от друга, ревизирайки първоинстанционния акт, с оглед предпоставка, относима към произнасяне на основание чл. 632 от ТЗ, с каквото въззивният съд не счита, че е бил сезиран първоинстанционния, считайки го за самостоятелно и различно от това по чл. 630, ал. 1 от ТЗ правно основание. Въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК - № 174/5.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. на ВКС, ТК, второ търговско отделение. Според същото, непосочването на конкретната хипотеза, в която молителят желае откриване на производство по несъстоятелност, респективно чл. 630, ал. 1 ТЗ или чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е без значение, тъй като изборът принадлежи на съда по несъстоятелността, с оглед конкретните обстоятелства по случая. Основанията с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са "неплатежоспособност" или "свръхзадълженост", съгласно чл. 607а ТЗ. Проведено е разграничение между "същинска" част на решението по откриване производство по несъстоятелност - обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност - и "производни" /вторични/ негови части, каквито са определянето на началната дата на неплатежоспособността, назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки, прекратяването на дейността на длъжника, обявяването в несъстоятелност и спирането на производството /чл. 632, ал. 1 от ТЗ/, макар тия производни части да са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност. Обжалването на решението само в някои от тези "производни" части, без да е обжалвано в същинската му част, е допустимо и ограничава преценката на въззивния съд, вкл. по допустимостта на първоинстанционното решение, само до тази негова част - в случая началната дата на неплатежоспособността. Следователно, решението на Софийски апелативен съд в частта, в която със същото е обезсилено решението на СГС по т. д. № 1 831/2009 г. в частите, извън произнасянето му по определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма], е недопустимо и следва да се обезсили. Съгласно чл. 269 ГПК, регламентиращ правомощията на въззивната инстанция, служебната преценка на въззивния съд по допустимостта на обжалваното решение, е ограничена до онази негова част, която е предмет на обжалване, каквато в случая не е частта от първоинстанционното решение по обявяване неплатежоспособността на [фирма], допускане общите възбрана и запор, постановено прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност със спиране на производството по делото. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба - определяне началната дата на неплатежоспособността, въззивното решение е постановено в противоречие с реш. № 174/5.11.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. ВКС, ТК, II т. о. Спрямо произнасянето на съда по определяне началната дата на неплатежоспособността, обуславящо самостоятелен предмет на въззивно обжалване, определението по чл. 629б от ТЗ е неотносимо. Същото е относимо към други "производни" части на постановеното решение - приетото от съда основание за откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата и с последиците на чл. 632 ТЗ, в която част решението не е обжалвано. Определението по чл. 629б ТЗ не е визирано от закона като процесуална предпоставка за произнасяне по молба за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на длъжника, в частта досежно началната дата на неплатежоспособността, респ. не обуславя допустимостта на произнасянето на съда. Същото не попада и в обхвата на преценимите от въззивния съд факти при произнасяне по същество по този предмет на въззивното обжалване, т. е. е необуславящо и за правилността на решението в тази му част. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение