Решение № 9139 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2019 г.

Решение № 9139 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена срещу решение № 2411 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 7124/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което по жалба на на П. Бяливанов е отменена издадена от касатора заповед № 8121 К-4766/17.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - необосновано и постановено в нарушение на закона. Ответникът Бяливанов оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му за отмяна на процесната заповед изцяло се споделят без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Следва да се отбележи, че в касационната жалба се възпроизвеждат доводите и възраженията от първата инстанция, които обстойно са обсъдени от тричленния състав. Установено е, че до уволнението си ответникът по касация е служител на МВР, като е заемал длъжността началник на група "Криминална полиция" в РУ - Албена, ОДМВР Добрич. За да му бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание в заповедта е посочено, че е установено по несъмнен начин, че служителят на 27.06.2016 г. за времето от 01.23 ч. до 01.55 ч., в това му качество е провел разговор по мобилен телефон с криминално проявено лице - Р. Опълченов, който изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор "ЗООТ - с. Разделна". При провеждането на разговора служителят е обсъждал свои колеги и служители в ОДМВР - Добрич. Описал ги е като извършители на престъпления, в съучастие с лица от криминалния контингент, занимаващи се с престъпна дейност, вместо да й противодействат и предотвратяват. Изказал е и твърдение, че служителят на ОДМВР - Харитов е "поръчал" чрез криминалния контингент да бъде запален автомобила на друг служител - К. Рачев, както и че в дирекцията "сме голяма мафия" и че в РУ - Албена е имало само интриги, и било "голям цирк". Този разговор е записан от Р. Опълченов чрез неговия мобилен телефон и впоследствие прехвърлен на електронен носител - диск. Последният се почувствал притиснат от старши инспектор Бяливанов, поради което подал жалба срещу него в Окръжна прокуратура - Добрич, както и сигнал в ОДМВР. С оглед на данните от проведеното дисциплинарно производство обосновано съдът е стигнал до извод за допуснати съществени нарушения на административно процедурните правила. Такова нарушение е свързано с неспазване на изискването по чл. 207, ал. 4 от ЗМВР. В конкретния казус е безспорно необсъждането на искането за отвод, поради което липсата на отношение по въпроса е съществено нарушение и води до засягане на правото на защита. В контекста на ограничаване на правото на защита е и непроизнасянето по искането за замяна на определения за подпомагане служител по смисъла на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Правилни са изводите на съда и относно нарушение на материалноправните разпоредби, приложими в разглеждания казус за допуснато дисциплинарно нарушение. Фактическият състав на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР предполага нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение. Във връзка с правната квалификация на дисциплинарното поведение на служителя, обсъдено от дисциплинарно-разследващия орган с две последователни обобщени справки, то е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган в акта, издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 като неспазване на правилата на Етичния кодекс (т. 13 б, 15 и 19), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 – деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата. Съдът споделя становището на участващия по делото прокурор, че при обсъждане на фактическите елементи на състава на приложената правна норма съдът обосновано е посочил, че липсва анализ на извършеното деяние и настъпилите от него вредни последици, които са елемент на състава. При издаване на заповедта не са установени цялостно фактическите обстоятелства, на базата на които са изградени правните изводи относно дисциплинарното нарушение и направената правна квалификация. Въз основа на материалите от дисциплинарното производство, включително обосновката в двете обобщени справки дисциплинарно-наказващият орган е направил извод за дисциплинарно нарушение, свързано с неспазване на правилата на Етичния кодекс. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, не са конкретизирани, както и крайното заключение, че с поведението си служителят е уронил престижа на службата. Изброяването на текстовете от Етичния кодекс и възпроизвеждането на съдържанието им не е направено в контекста на действията на лицето. Основен акцент е придаден на съдържанието на проведения разговор с лице, изтърпяващо присъда. При направения от дисциплинарно-наказващия орган извод, че не се касае за нарушение на правилата за класифицираната информация, не са събрани доказателства и не са обсъждани данните за действия, които са умишлени и имащи за последица уронване престижа на службата. Не са събрани достатъчно по обем данни за извършено нарушение, а се възпроизвеждат субективни възприятия на свидетели. Административният орган се е позовал на обсъждания разговор, за който е представен запис и на тази основа са правени изводите, но не са обсъдени възраженията, включително автентичността на записа. Техническата справка не изяснява спорните въпроси, защото се отнася само до сваляне на съдържанието на разговора на хартиен носител. Фактическата обстановка, отнасяща се до приетото от административния орган поведение на служителя, не е установена в пълен обем доколкото е свързана само с провеждането на разговор по телефона. Липсват обсъждания относно втората обобщена справка, при която е приложен състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, без да е обосновано на какви факти се основава квалифицирането на деянието като тежко дисциплинарно нарушение и които са различни от вече установеното, с оглед чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Независимо от обстоятелството, че дисциплинарно-наказващия орган не е обвързан от изводите в обобщената справка, то възприемането на квалификацията на деянието следва да съответства на доказателствата. Поради изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като правилно следва да се остави в сила. Разноски от ответника не са направени, поради което искането за присъждането им е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,