Решение № 4866 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2012 г.

Решение № 4866 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Митко Илиев Димитров от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1-5 АПК на влязлото в сила решение № 9083 от 23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6388/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1226/16.03.2011 г. по адм. д. № 146/2011 г. на Административен съд София-град. Ответникът по молбата за отмяна - Областен управител на Област София не взема становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, след като взе предвид изложеното в искането за отмяна и данните по делото, счита същото за неоснователно по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Митко Илиев Димитров от гр. София срещу решение № 1226/16.03.2011 г. по адм. д. № 146/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ-256 от 20.12.2010 г. на зам. областния управител на Област София с постановен отказ по искането за еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр. 26/2008 г./. Молителят претендира отмяна на така постановеното решение на основание чл. 239, т. 1-5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия казус, молителят сочи основание за отмяна по т. 1 от чл. 239 АПК без да се позовава на нови обстоятелства, както и без да е представил нови писмени доказателства, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно, като необосновано и недоказано. Позоваването на т. 2 и 3 от чл. 239 АПК е необосновано с наличие на основанията по този текст, като в искането липсват каквито и да е твърдения в тази връзка. Позоваването на т. 4 от чл. 259 АПК е с твърдение, че е налице вече постановено решение на ВАС по адм. д. № 13379/2008 г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Видно от данните по адм. д. № 146/2011 г. на АССГ, по искането на Митко Илиев Димитров от гр. София за еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр. 26/2008 г./. първоначално е бил постановен отказ със заповед № РЛ-010/01.02.2008 г. на областния управител на Област София, която е била отменена с решение по адм. д. № 13379/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, и преписката е върната на областния управител за ново произнасяне. Това решение на ВАС не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. И двете съдебни решения на ВАС са част от една и съща процедура, като с решение по адм. д. № 13379/2008 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, е отменен първоначалния отказ на областния управител по искането на молителя и преписката е върната на областния управител за ново произнасяне, така че по това дело на ВАС не е постановено решение по съществото на спора, което да има сила на пресъдено нещо. При новото разглеждане на искането е постановена втората заповед на областния управител, с повторно постановен отказ. С решението по адм. д. № 6388/2011 г. на ВАС, трето отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на първоинстанционния съд - АССГ по адм. д. № 146/2011 г., с което е отхвърлена жалбата срещу повторно постановения отказ на областния управител със заповед № РЛ-256/20.12.2010 г. да уважи искането на молителя за еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр. 26/2008 г./. И двете решения са част от едно и също производство, като с първото решение преписката е върната на органа за ново произнасяне, така че със същото няма произнасяне по съществото на спора. Решението по същество е това на АССГ постановено по адм. д. № 146/2011 г., оставено в сила с решение № 9083 от 23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6388/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Поради липса на предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК - не е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, искането на това основание, е недоказано. За наличие на основание по т. 5 от чл. 239 АПК се твърди, че въпреки присъствието на молителя в процеса по адм. д. № 6388/2011 г. ВАС, трето отделение, не му е била дадена възможност да произнесе нито една дума за пояснение на случая. Искането в тази част е неоснователно, поради липса на твърдения за основанията, визирани в т. 5, чл. 239 АПК, а именно: страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Напротив, видно от проведеното заседание на 8.06.2011 г. молителят се е явил лично в качеството на касационен жалбоподател и в протокола е записано заявлението му, че поддържа жалбата, че представя лично мнение, приложени към същото допълнителни доказателства, че няма други доказателствени искания. След като представените по делото доказателства са приети, на касационния жалбоподател е дадена думата по същество и в протокола е записано неговото становище по съществото на спора. По изложените съображения не са налице твърдяните отменителни основания, на които се е позовал молителят в искането си по чл. 239, т. 1- 5 АПК и искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, като неоснователно, следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,