Решение № 4162 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез пълномощника му юрк. Марчева, против Решение 12584/26.11.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело 449/2024 г., с което е отменен издаденият от него Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане 01-2600/6081#16/17.01.2024 г.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоиинстанционно решение и присъждане на сторените разноски, като на 28.03.2025 г. подава писмена молба, съдържаща списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба БГ ФРУТ ООД, ЕИК 205020343 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Ян Палах 13, офис Мистрал оспорва същата чрез пълномощника си адв. Хубенова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК, представен заедно с писмени бележки на 01.04.2025 г.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане 01-2600/6081#16/17.01.2024 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 във вр. с чл. 29 и чл. 15, ал. 4, т. 2, б. а) от Наредба 4/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 (Наредба 4/2015 г.), е установено на БГ ФРУТ ООД публично държавно вземане в размер на 11 920.96 лв., представляващо изплатена субсидия, което е погасено изцяло. Този акт, независимо от наименованието му, представлява Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по вече прекратен ангажимент.

Административният съд приема, че оспорването е допустимо и че административният акт е издаден от компетентен орган. За да отмени същия, обосновава извод за неговата незаконосъобразност, мотивиран със следното: 1. Допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в невръчването на Уведомително писмо 02-030-2600/724 от 11.03.2022 г. и в издаването на повторен АУПДВ, въпреки че с влязлото в сила съдебно решение на Административен съд Варна по дело 337/2023 г. преписката не е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне; 2. Противоречие с материалния закон. Според съда административният орган не доказва, че приобретателят Орех Лиси Връх ООД не е изпълнил поетите от жалбоподателя ангажименти. Напротив доказателствата по делото сочат, че те са изпълнени.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно.

Фактите, точно установени от първостепенния съд и безспорни за страните по делото, са следните:

1. БГ ФРУКТ ООД е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 714757 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРС 2014 2020 с направление Биологично растениевъдство през кампания 2021. ДФЗ РА издава Уведомително писмо за одобрение с изх. 02-030-2600/2212/15.06.2022 г., което жалбоподателят не оспорва, че е получил. То се съдържа в административната преписка и от него се установява, че заявителят БГ ФРУТ ООД е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство, като одобрените площи са посочени в таблица 1 към писмото. Видно от таблица 1 одобрен е парцел 84022-833-3-1 сливи с декларирана и одобрена площ 16.14 ха.

1. На 07.12.2021 г. БГ ФРУКТ ООД подава декларация по образец за прехвърляне на стопанството си и на целия поет от него ангажимент на Орех Лиси Връх ООД, регистриран с УРН 677458 в ИСАК. Не е спорно, че са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 4 от Наредба 5/29.02.2009 г., според която прехвърлянето се извършва чрез декларация по образец, подписана от двамата кандидати, към която се прилага документът за прехвърляне на стопанството. Орех Лиси Връх ООД и БГ ФРУКТ ООД писмено декларират, че са запознати с изискванията на чл. 29 и чл. 30 от Наредба 4/2015 г. ДФ Земеделие одобрява прехвърлянето на стопанството.

1. Към момента на прехвърлянето на стопанството Орех Лиси Връх ООД също е регистриран в ИСАК и отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление. Данните по делото сочат, че е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРС 2014 2020 през кампания 2021 с парцелите от собственото стопанство, които са 5 с площ 16.54 ха.

1. В заявлението за подпомагане за следващата 2022 г. Орех Лиси Връх ООД декларира 4 парцела, между които и парцел 84022-833-3-1 сливи с площ 16.14 ха., т. е. не декларира два от първоначално одобрените.

1. Според административния орган процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Орех Лиси Връх ООД за кампания 2022 г. парцели спрямо одобрените/референтни парцели е 59.73 %, т. е. не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/2015 г. Затова издава Акт 01-2600/5773#2/19.12.2022 г. за прекратяване на ангажимента на Орех Лиси Връх ООД по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 за кампания 2022 г. и за установяване на публично държавно вземане в размер на 22 347.87 лв., представляващо изплатена субсидия на дружеството за кампания 2021 г. Този акт е влязъл в сила според твърденията на касатора, а ответникът не ги оспорва. Последният би следвало да знае за влизането му в сила, тъй като управител на двете дружества е едно и също лице.

1. Предходният АУПДВ на жалбоподателя от 19.12.2022 г. е отменен с влязло в сила Решение 848/19.06.2023 г. на Административен съд Варна по адм. д. 337/2023 г. с мотиви, че не съдържа фактически и правни основания за издаването му.

1. След уведомяването на БГ ФРУТ ООД за предстоящо издаване на нов АУПДВ е издаден процесният такъв.

В АУПДВ 01-2600/6081#16/17.01.2024 г. са изложени мотиви, че за кампания 2022 г. Орех Лиси Връх ООД не е изпълнило изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. и ангажиментът е прекратен. Поради това на основание чл. 29 от Наредба 4/24.02.2015 г. от БГ ФРУТ ООД се изисква възстановяване на изплатената му сума в размер на 11 920.96 лв. преди прехвърлянето на стопанството. Жалбоподателят не оспорва, че му е изплатена сумата от 11 920.96 лв. за кампания 2021 г. В акта е посочено, че за първата година от ангажимента по заявление за кампания 2021 г. са оторизирани 23 233.03 лв., от които са изплатени на БГ ФРУТ ООД 11 920.96 лв. Извършено е прихващане на сумата от 11 312.07 лв. срещу санкции за бъдещ период по схема за обвързано подпомагане за плодове, наложена за кампания 2020 г.

При така установените факти по съответствието на оспореното първоинстанционно решение с материалния закон настоящият касационен състав намира следното:

Обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след като предходният такъв е отменен от съда и преписката не е върната на органа за издаване на нов акт със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод за незаконосъобразността му и налагащо отмяната му, противно на приетото от първостепенния съд. Това е така, защото административното производство започва по инициатива на органа, а не по искане на гражданин или организация.

Не е съществено процесуално нарушение и липсата на редовно връчване на жалбоподателя на Уведомително писмо изх. 02-030-2600/6081#12/01.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2020 г., очевидно по друга мярка. Това е така, защото за процесната мярка 11 Биологично земеделие БГ ФРУТ ООД е одобрено през 2021 г. и това е първата година от поетия от него многогодишен ангажимент. Относимо към настоящия правен спор е само обстоятелството, че за тази първа година 2021 г. на БГ ФРУТ ООД е изплатена субсидия в размер на 11 920.96 лв. преди прехвърлянето на стопанството. Действително, от това уведомително писмо се установява, че са наложени санкции в размер на 18 564.07 лв. по схемите, базирани на площ, за кампания 2020 г. и вероятно част от тях е прихваната с част от оторизираната сума ( 23 233.03 лв.) в размер на 11 312.07 лв., но съгласно чл. 29 от Наредба 4/2015 г. прехвърлителят възстановява само получените финансовите средства до момента на прехвърляне на стопанството. Изводът е, че ако не беше извършено прихващане, а беше изплатена цялата оторизирана сума в размер на 23 233.03 лв., то от прехвърлителя би била изисквана именно тази сума. В случая обаче с АУПДВ административният орган изисква възстановяване само на получената такава в размер на 11 920.96 лв.

Следователно, основният спорен въпрос между страните е за това налице ли е неизпълнение на поетия от прехвърлителя ангажимент от страна на неговия приобретател, при положение че последният е декларирал, че ще продължи извършването на дейностите до края на ангажимента.

Безспорно, доказването на фактическото основание е в тежест на органа, издал акта, според правилото на чл. 170, ал. 1 АПК.

В случая данните по делото сочат, че кандидатът за подпомагане БГ ФРУТ ООД е одобрен за участие със само един парцел с площ 16.14 ха, а именно парцел 84022-833-3-1. Приобретателят Орех Лиси Връх ООД е одобрен за участие с 5 парцела, посочени в табличен вид, с площ 16.54 ха.

Според определението в чл. 4, § 1, б. б) от Регламент 1307/2013 г., към което препраща чл. 2, § 1, б. г) от Регламент 1306/2013, стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка, т. е. стопанството на БГ ФРУТ ООД включва само парцел 84022-833-3-1, а стопанството на Орех Лиси Връх ООД, след прехвърлянето на стопанството на БГ ФРУТ ООД, включва освен парцел 84022-833-3-1 и още 5 парцела с площ 32.68 ха.

Според мотивите на оспореното първоинстанционно решение не е налице хипотезата на неизпълнение на поетият от прехвърлителя ангажимент от страна на неговия приобретател, тъй като последният е декларирал в заявлението си за 2022 г. парцела, по отношение на който прехвърлителят е поел ангажимент.

Този извод на административния съд е неправилен и това е така, защото към момента на издаването на процесния АУПДВ от 17.01.2024 г. ангажиментът на приобретателя Орех Лиси Връх ООД вече е прекратен с влязъл в сила акт от 19.12.2022 г., при това за кампания 2022 г., която е втората от петте години по чл. 6, ал. 1 от Наредба 4/2015 г. След като безспорно приобретателят не може да продължи извършването на дейности до края на ангажимента на прехвърлителя в изпълнение на поетото задължение, то на основание чл. 29 от Наредба 4/2015 г. прехвърлителят възстановява финансовите средства, получени до момента на прехвърляне на стопанството.

С оглед безспорния факт на прекратяване на ангажимента, поет от Орех Лиси Връх ООД, не е необходимо да се обсъжда хипотезата на чл. 8, § 4 б. в) от Регламент за изпълнение 809/2014 г., според която прехвърленото стопанство се счита, когато е необходимо, за отделно стопанство по отношение на въпросната референтна година. Освен това самият приобретател не счита, видно от заявлението му за подпомагане, прехвърленото стопанство за отделно.

По така изложените съображения решението на Административен съд Варна следва да се отмени като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против АУПДВ. На основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК на жалбоподателя в настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и направените разноски за държавна такса 920.96 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение