Решение № 260 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2013 г.

Решение № 260 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Татяна Владова Сотирова от с. Иваняне, Столична община, ул. "Орлово гнездо" № 1, чрез процесуалния й представител адв. Арабаджиева, против заповед № РД-12-46 от 21.06.2013 г. на Министъра на здравеопазването, с която е отказано признаването на професионална квалификация "лекар" на жалбоподателката. В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че не са обсъдени всички факти значими за случая. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Николова оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния орган е започнало по заявление от Татяна Владова Сотирова № УДО-К-140/14.02.2012 г. с искане за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия "лекар", придобита в Чехословакия през 1986 г. С обжалваната заповед министърът на здравеопазването на основание чл. 84, ал. 4, във вр. с чл. 83, ал. 2 от Закона за признаването на професионалната квалификация (ЗППК) и във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредба № 12 от 2009 г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност, е отказал да признае на Татяна Владова Сотирова професионална квалификация "лекар". Административният орган е мотивирал постановения от него отказ с обстоятелството, че жалбоподателката не е изразила изричното си писмено съгласие с попълване на декларация по образец в едномесечния срок от уведомлението. Сотирова е била уведомена за решението на органа с писмо № УДО-К-13/23.11.2012 г., изпратено с известие за доставяне - обратна разписка, което е върнато с отбелязване, че писмото не е било потърсено. Поради това заповедта на органа е била публикувана на интернет страницата на министерството на здравеопазването на 10.01.2013 г. На 17.05.2013 г. е проведено заседание на комисията по признаване на професионална квалификация по регулирани медицински професии, като е констатирано, че срокът за изразяване на писмено съгласие от жалбоподателката е изтекъл, вследствие на което е издадена и процесната заповед. С оглед установените до делото факти, така издаденият административен акт и направените по него възражения, Върховният административен съд съобрази следното: Заповедта е постановена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, но при нарушение на административно производствените правила. В чл. 61, ал. 2 от АПК е уреден начина за уведомяване, което може да стане устно с удостоверяване подписа на длъжностното лице или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Уведомяването се извършва на известен адрес, който може да бъде настоящият или постоянният адрес по гражданската регистрация на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 е приложима само в случай, че адресът не е известен или заинтересуваното лице не може да бъде намерено на посочения от него адрес. В този случай съобщението се поставя на табло за обявления, в Интернет страницата или се оповестява по друг начин. Изпълнението на всяка една от уредените с чл. 61, ал. 3 АПК процедури съставлява фикция за редовното уведомяване на заинтересованото лице за постановения административен акт. Необходимо условие за тяхното приложение обаче е лицето да не бъде намерено на посочения адрес или адресът да е неизвестен за органа. В конкретния случай с пощенската пратка е изпратено съобщение за изготвения индивидуален административен акт, като същото е изпратено на настоящия (той и постоянен) адрес на Татяна Владова Сотирова в село Иваняне, откъдето е върната в цялост с отбелязване "непотърсено" от приемащата пощенска станция върху разписката образец 250 на "Български пощи" ЕАД. Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено" тъй като това е в противоречие с нормата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги, според която препоръчаните пощенски пратки с тегло до 1 кг (каквато несъмнено е писмото от 23.11.2012 г.) се доставят на адреса на получателя лично на него, на негов пълномощник или пълнолетен чл. на домакинството му. Доставянето и обстоятелството на кого е била доставена пратката се удостоверяват от началника на съответната пощенска станция по начина, указан в бланката (образеца) на известие за доставка (обратната разписка). Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за предприемане на процедура за уведомяване на съответното лице по правилата на 61, ал. 3 АПК. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. В случая уведомлението е станало по реда чл. 61, ал. 3 от АПК, без да са изчерпани възможностите на предходната алинея. Лицето е търсено единствено на постоянния си адрес. Но в административната преписка жалбоподателката е била посочила телефон и имейл адрес. При тези данни, заповедта на министъра на здравеопазването е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са били изчерпани начините, посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК. С оглед изложеното заповедта се явява незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на производствените правила, поради което следва да бъде отменена, а делото - върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на направени съдебни разноски, като доказателства са представени единствено за внесена ДТ в размер на 10 лева. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева не следва да се уважава, тъй като не е доказано обстоятелството, че договореното възнаграждение в размер на 500 лева е реално платено. Водим от горното и на осн. чл 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение