Решение № 3249 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2015 г.

Решение № 3249 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 61/20.10.2015 г., постановено по адм. д. 156/2015 г. по описа на Административен съд - Р. (АС-Р.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и искане за компенсиране на направените от двете страни разноски. О. Д. С. Колев оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 61/20.10.2015 г., постановено по адм. д. 156/2015 г. по описа на АС-Р. е отменен мълчалив отказ на директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да се произнесе по заявление с вх. № 9400-3360/28.07.2015 г., подадено от Д. С. К. и е върната преписката за ново произнасяне, като са присъдени и разноски в размер на 360 лв. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение поради противоречието му със събраните по делото доказателства. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Развитите в касационната жалба съображения в обратния смисъл не кореспондират с общите принципи на правото и правилата на логическото мислене. По делото липсва фактически спор относно обстоятелството, че изпълнителният директор на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури не се е произнесъл с изричен акт след като е бил сезиран с искане за достъп до обществена информация от Д. К.. Заявлението от 07.07.2015 г. е оставено без разглеждане поради подаването му по електронен път без да е подписано с електронен подпис. С. получаване на уведомлението за установените "нередности" в заявлението му, Д. К. е подал искането си в писмена форма с писмо с обратна разписка. Това заявление е подписано лично от Д. К. и е регистрирано при касационния жалбоподател на 28.07.2015 г. като по него липсват дори твърдения за произнасяне от адресата му. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Заявлението е регистрирано на 28.07.2015 г., поради което с оглед правилата за броене на срокове по аргумент от чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срокът за произнасяне е изтекъл на 11.08.07.2015 г. (вторник). На основание чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за обжалване на мълчаливия отказ за произнасяне по заявлението, регистрирано на 28.07.2015 г. изтича на 11.09.2015 г. (петък) по аргумент от чл. 60, ал. 3 и ал. 6 от ГПК, следователно жалбата, подадена на 24.08.2015 г. е в срок и е процесуално допустима като подадена от лицето, подало заявлението за достъп до обществена информация. Като е достигнал до същия правен извод АС-Р. е постановил допустимо съдебно решение. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че за него не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението от 28.07.2015 г., защото към този момент не е било влязло в сила разпореждането му за оставяне без разглеждане на първото заявление със същото искане. Влизането в сила като институт на правото има своето значение относно съдебните актове и прякото му пренасяте към административните актове според становището в касационната жалба не отчита тяхното различие. В случая след уведомяването на Д. К., че заявлението му за достъп до обществена информация няма да бъде разгледано поради липса на електронен подпис, за него е възникнала възможност както да оспорва с жалба този акт, така и да подаде ново заявление, в което да се съобрази с изискванията на административния орган (независимо, че те противоречат на ЗДОИ според тълкуването му в съдебната практика). Като е избрал втория начин за защита на своето право на достъп до обществена информация Д. К. не следва да търпи неблагоприятни последици от недобросъвестното поведение на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, който и към настоящия момент не е разгледал по същество нито едно от двете му заявления. Неоснователно е и другото възражение в касационната жалба относно невъзможността правото на достъп до обществена информация да бъде упражнено чрез пълномощник поради неговия личен характер. В заявлението за достъп до обществена информация от 28.07.2015 г. е посочен като подател Д. К., то е подписано лично от него и обстоятелството, че е представено и пълномощно, установяващо предоставяне на представителна власт за адвокат Христов не променя тези обстоятелства. Следователно искането е упражнено лично (по пощата) и доводите на касатора в обратния смисъл не кореспондират с доказателствата по делото. Независимо от това следва изрично да бъде посочено, че правата, които следва да бъдат упражнявани лично са изключително ограничен кръг и то основно в областта на семейното и наследственото право, но дори и в тази сфера за тяхната процесуална защита в повечето случаи е предвидена възможност за представителство по силата на изрично пълномощно. Правото за достъп до обществена информация е гарантирано от Конституцията на Р. Б., но в никакъв случай не е възможно да бъде квалифицирано като лично. По принцип всяко право принадлежи на конкретен субект, но според правната теория категорията лични права включва тези, права, които имат за предмет благо, неотменимо свързано с личността на техния носител (правото на име, живот, здраве, личен живот и др. п.). Заявлението за достъп до обществена информация е подадено от физическо лице до изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури, който е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и обстоятелството, че е не се е произнесъл в определения от закона срок е основание да се приеме, че е формиран мълчалив отказ. Тези факти са установени по делото и не е налице бездействие от страна на административния съд при изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателствата по делото, което да бъде определено като съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна на съдебното решение. Касационното оплакване в обратния смисъл е непълно неясно и доколкото за административния орган съществува задължение (чл. 152, ал. 2 от АПК) за комплектоване на административната преписка, а в случая липсват каквито и да е било твърдения, че са налице относими доказателства представляващи документи, съставени извън административното производство. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 300 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат за неоснователно с оглед конкретното развитие на правния спор, неговата фактическа и правна сложност. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,