Решение № 7047 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2011 г.

ВАСV отделение19.05.2011 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Нонка Дечева Матова от гр. София, ж. к. "Красно село", бл. 189, вх. Д, ап. 9, на ЗАПОВЕД рег. № К - 13403/26.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Нонка Дечева Матова, специалист I-ва степен в Център за бойна подготовка и спорт - МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта, като неоснователно. Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че същото е изготвено.

Мотиви

Решение № 7047 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано e по жалба на Нонка Дечева Матова от гр. София против заповед рег. № К - 13403/26.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното й правоотношение на главен инспектор, специалист I-ва степен в Център за бойна подготовка и спорт - МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателката по реда на чл. 121, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗДСл. е поискала въпросната заповед да бъде допълнена или отменена, като пред имената й бъде добавено и званието "генерал-майор" и й бъде връчена карта на генерал майор от МВР, като в случай на неуважаване на молбата е посочила, че същата следва да се счита за жалба до Върховния административен съд. Излагат се оплаквания, че административният орган незаконосъобразно е отказал да й присъди звание "генерал-майор", както и да определи да остане в резерва или запаса. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата министър на вътрешните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. Със заповед рег. № К - 13403/26.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Нонка Дечева Матова, специалист I-ва степен в Център за бойна подготовка и спорт - МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗМВР министърът е компетентен да издава заповедите за прекратяване на служебните правоотношения за служителите от А, Б, В и Г, каквато категория служител е жалбоподателката. Впрочем в тази насока не се правят и оплаквания. Не се правят и оплаквания, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с чл. 69 от КСО. Основните оплаквания на жалбоподателката са допуснато нарушение на закона изразяващи се в това, че в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е записано военното й звание "генерал майор", което не е премахнато, както и не е посочено дали следва да остане в резерва или запаса. Направените оплаквания са неоснователни. С приемането на новия Закон за министерство на вътрешните работи - ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г. се премахва военизацията на министерство на вътрешните работи, като в новия закон са премахнати военните звания /чл. 203 от отменения ЗМВР/ и са въведени категории и специфични наименования - чл. 170. В тази връзка разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР определя, че служебните правоотношение със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията, а според алинея втора званията и ранговете на лицата по алинея първа се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. В изпълнение на последните разпоредби като доказателство по делото е представена заповед рег. № К - 2144/18.05.2006 г., на министъра на вътрешните работи, с която на Нонка Дечева Матова се присъжда категория "В", главен експерт, на длъжност специалист първа степен. От същата категория е прекратено и служебното правоотношение на жалбоподателката с обжалваната заповед. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че за административния орган не съществува законова възможност да впише в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение длъжност, която е премахната по силата на новия Закон за МВР, поради което направеното оплакване в обратния смисъл се явява неоснователно. Неоснователно е и оплакването относно това, че със заповедта не е определено къде следва да бъде отнесено лицето след прекратяване на служебното правоотношение. ЗМВР не съдържа норми от типа на глава осма от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. За резерв се говори единствено в нормата на чл. 155 от ППЗМВР но в смисъл, че министърът на МВР може да поддържа резерв от неразпределени по структурите щатни бройки, но не и в смисъла влаган в ЗОВСРБ. Отделно от това, дори да се приеме теоретично, че е налице подобна възможност, преценката на административния орган в тази насока е въпрос на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуално-правните и материално-правните изисквания, поради което направеното оплакване от жалбоподателката следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2