Решение № 7238 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 923/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение 6420/27.10.2023 г. постановено по адм. д. 2803/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, с която е изменено Решение ППН-01-197/2022 г. от 09.02.2023 г., като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът Дискордиа АД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът И. К. Р., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 6420/27.10.2023 г., постановено по адм. д. 2803/2023 г. описа на АССГ е изменено Решение ППН-01-197/2022 от 09.02.2023 г. на Комисия за защита на личните данни в частта по т. 2 от решението, с която на основание чл. 83, пар. 5, б. а във вр. с чл. 58, пар. 2, б. и за нарушение на чл. 5, пар. 1,буква а и б във вр. с чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679), на Дискордиа АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като я намалява на 5000 (пет хиляди) лева. Решаващият съд е обосновал извод за действителност на атакуваното решение на КЗЛД и издаването му при спазване на административнопроизводствените правила, предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона. При постановяването на обжалвания съдебен акт административният съд е приел, че с оглед на изяснената фактическа обстановка по конкретния случай изборът на наказанието от страна на надзорния орган е подходящо, но размерът на определената имуществена санкция се явява необоснован и несправедлив с оглед извършеното нарушение. Поради това и въз основа на събраните доказателства по случая първоинстанционният съд е изменил т. 2 от решението на КЗЛД, като е намалил размера на имуществената санкция от 10 000 лева на 5000 лева, с доводи че първоначалния размер на наказанието значително надхвърля необходимото за постигането на целите на чл. 83, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679, Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че КЗЛД е компетентен орган да установи незаконосъобразно обработване на лични данни на физическите лица и в проведеното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че АССГ не е обсъдил изложените от КЗЛД подробни мотиви за определяне размер на имуществената санкция. Съгласно чл. 83, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 надзорния орган при вземане на решение за налагане на наказание глоба или имуществена санкция в допълнение към мерките, посочени в член 58, пар. 2, б. а з и й, или вместо тях, определя и неговия размер. Наказанието по чл. 83, пар. 2 има санкционен характер, като всеки конкретен случай се преценява самостоятелно въз основа на фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението. В тази връзка за всеки случай при определянето на размера на наказанието се разглеждат елементите, посочени в чл. 83, пар. 2, б. а-к от ОРЗД. При определянето на размера на имуществената санкция, с оглед съблюдаването на цитираните елементи, надзорния орган е приел, че от страна на Дискордиа АД е налице извършване на нарушение на ОРЗД, в частност нарушение на принципите за целите на обработването на лични данни, изразяващо се в неправомерно предоставяне на личните данни на лицето И. К. Р. в обем: три имена, точен адрес, дата и място на раждане, на трета страна, по смисъла на чл. 4, т. 10 от ОРЗД. Прието е за установено, че нарушението е извършено умишлено от служител на администратора и че от страна на администратора не са предприети технически и организационни мерки за коригиране и премахване на погрешно дадената информация. Отчетено е, че степента на отговорност на администратора е по-висока от обичайната с оглед на неправомерното обработване на лични данни на лице (субектът на данни) с което администраторът към момента на извършване на нарушението не е бил в договорни отношения. За утежняващо обстоятелство е отчетено, че нарушението е довършено с акта на своето извършване и са неотстраними. При определянето на размера на наказанието са взети под внимание и данни за боря назначени служители към месец септември 2022 г. и имущественото състояние на администратора по информация за 2021 г. на тази основа КЗЛД е приела за справедлива, обоснована и възпираща санкция в размер на 10 000 (десет хиляда) лева. В хода на съдебното производство, с оглед събраните доказателства (писмени и гласни), при съблюдаване на елементите по чл. 83, пар. 2, б. а -к от ОРЗД, АССГ е приел, че нарушението е извършено по небрежност. Този факт, ведно с установените факти за възстановяване на платената сума на субекта от страна на Дискордиа АД, както и липсата на данни за извършени други нарушения на Регламента от страна на администратора, административният съд аргументира, че размерът на наложеното наказание излиза извън границите на необходимото за постигането на целите на ОРЗД, като се явява необоснован и несправедлив. Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за наличие на основания намаляване на размера на наложената имуществена санкция с оглед конкретната фактическа обстановка по случая, критериите на чл. 83, пар. 2 от ОРЗД и целите, заложени в Регламента. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират нарушения на материалния закон, поради което и при отсъствие на наведеното касационно основание необоснованост съдебното решение в обжалваната му част като действително, допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна Дискордиа АД е направила разноски в размер на 1440 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция счита, че направеното възражение за прекомерност от страна на касатора КЗЛД е неоснователно въз основа, че предявените разноски са близки до минимално установеното възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответстват на фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът Дискордиа АД има право на разноски в пълен размер на 1200 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,