Решение № 13834 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2015 г.

Решение № 13834 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елмарк Индустриес" АД, гр. Добрич, чрез процесуален представител, срещу Решение от 17.12.2014 г. по адм. дело № 460 по описа за 2014 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към ЕАД № 12BG002009Н0005794/26.07.2012 г. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с Решение № 32-82930 от 23.07.2014 г. на Началника на Митница - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. В подкрепа на сочените отменителни основания релевира подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на МБ - Добрич, чрез процесуален пълномощник, оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по оспорване на Решение към ЕАД № 12BG002009Н0005794/26.07.2012 г. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с Решение № 32-82930 от 23.07.2014 г. на Началника на Митница - Варна. От фактическа страна е установено, че с посоченото ЕАД е оформен режим "допускане за свободно обращение" на стока № 1 "светодиоди"- 63 500 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "Елмарк индустриес" АД. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 85 41 40 90 00, с произход Китай и е приложена фактура № FRX 110923 1/23092011 г., издадена от "Нибо Фриилукс БЛайтинг КО. ЛТД", Китай. След осъществена проверка, възложена по реда на последващия контрол на основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13 - чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, Началникът на МБ- Добрич е издал оспореното решение, с което е определил нов ТАРИК код 9405403990 за стока № 1 по ЕАД при ставка мито - 4.7 % и установена сума за доплащане в размер на 4517.06 лв., от които мито - 3764.21 лв. и ДДС - 752.85 лв. Съпоставяйки тезите и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху правилното тарифиране на стоката, рефлекиращо върху размера на допълнително определените публични вземания от вносителя. След като подробно е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, ведно със заключението на вещото лице по проведената СТЕ и приложимите нормативни разпоредби, решаващият състав е достигнал до извод за неоснователност на оспорването. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 78, § 1 от МК предвижда, че след вдигане на стоките, митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация. § 3 от визираната норма сочи, че когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В случая вносителят е класирал стоката в тарифен номер 8541 40 90 00, обхващащ се от позиция "диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали". Съобразно заключението на експерта, светодиодната лента не може да бъде класирана в тази позиция, тъй като тя обхваща само единични светодиоди. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е обсъдил приложимите общностни норми и е свързаните с тях разяснения на СЕС, в резултат на което обосновано е приел, че определеният с оспореното решение нов тарифен код е съобразен с описанието на позиция 94 05403990 от Комбинираната номенклатура. Този извод следва от характеристиките на процесните светодиодни ленти и от издадената обвързваща тарифна информация за стоката в базата данни на Европейската комисия, съобразно която тази стока е класирана именно с тарифния код, посочен от митническия орган - в подпозиция "други" от позиция 94 0540 - " други електрически осветителни тела". По аргумент от чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/1993 г. обвързващата тарифна информация е задължителна за властите на държавите - членки и в съответствие с нея началникът на МБ - Добрич законосъобразно е коригирал декларирания от вносителя тарифен номер на стоката и е начислил следващото се мито в размер на 4.7% и ДДС. Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 546.19 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение