Решение № 2170 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2011 г.

Решение № 2170 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Траяна Деянова Кираджийска, Николай Костадинов Кираджийски и Левенка Костадинова Козарска, подадена чрез пълномощник адв. Мирела Станкова срещу решение от 17.02.2011 г. по адм. д. № 2390/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, с което е отхвърлена жалбата на Спас Станимиров Кираджийски против заповед № РД-46-53 от 30.09.2005 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община. Излагат доводи, че решението е неправилно, като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат, че изградената постройка по заключението на вещото лице не от категория на § 1в, ал. 3, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което липсва основание за признаване на права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят, да се отмени обжалваното решение, ведно със законните последици. Ответникът - кметът на район "Панчарево", Столична община редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Спас Станимиров Кираджийски, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Марко Василев Марков, чрез пълномощника си адв. Любомир Марков, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Заинтересованите страни - Симеон Георгиев Козарски, Яневка Младенова Галова, Стефка Борисова Николова, Иван Борисов Младенов и Цветанка Григорова Дандова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбите. Излага, че спорът е какъв е характера на сградата и строителния и статут, и дали тези обстоятелства са от значение за възникване на право за трансформация от правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Смята, че от заключението на вещото лице (л. 94 и сл.), постройката е с мазе, върху масивна бетонова основа, което всъщност доказва и нейното трайно прикрепяване към терена, поради което е верен изводът, че е налице сграда, която е извън обхвата на изключението, визирано в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ. По изложените в жалбата доводи за незаконността на строителството, за законосъобразността на определянето на постройката като сграда, смята, че следва да се съобрази ТР № 2/2011 г. на ОС на ГК при ВКС, в което са изяснени и другите поставени въпроси в оспореното решение и жалбата против него. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С решение от 17.02.2011 г. по адм. д. № 2390/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, е отхвърлена жалбата на Спас Станимиров Кираджийски против заповед № РД-46-53 от 30.09.2005 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато правото на Марко Василев Марков като ползвател да придобие правото на собственост върху 600 кв. м от имот № 39, кад. лист № Г-9-7-Г, м. "Чикерица - Шабаница", землище с. Лозен, район "Панчарево", Столична община. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и процедурните правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че са налице на изискванията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от ползвателя Марко Василев Марков, предвид извършеното застрояване в имота със сграда, която не попада в хипотезата на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни основания за отмяна. Установено е, че заинтересованата страна Марко Василев Марков, като ползвател на процесния имот е подал молба № 825 от 1.07.1992 г. в тримесечния срок при действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.) за придобиване правото на собственост, като е посочил, че имота представлява овощна и зеленчуково градина, както и че е със застроена площ от 35 кв. м на 2 етажа. Към заявлението е приложено удостоверение № 12 от 5.11.1987 г. на председателя на ИК на РНС "Девети септември", гр. София за предоставяне право на ползване, издадено по ПМС № 26/1987 г. Освен това с молба вх. № 1514 от 14.10.1998 г. Марко Василев Марков е поискал отново признаване правото на придобиване на собствеността върху процесния имот. Установените от съда фактически обстоятелства обуславят извода, че в случая ползвателят не е заявител в срока по § 4а, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997 г.) и по § 61 от ПМС № 456/1997 г., а е заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), но който е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. е отпаднала възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), а е предвидена специална процедура, която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост. Правилни са изводите на решаващия съд относно законосъобразността на проведената процедура пред административния орган в съответствие с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен протокол № 617 от 18.11.2004 г., както и протокол № 617 от 07.07.2005 г. на назначената комисия, в които е изложено становище за фактическите и правни основания за признаване на правото да се придобие собствеността от ползвателя на имот № 39. Въз основа на протокола с процесната заповед на кмета на район "Панчарево", издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на Марко Василев Марков за придобиване правото на собственост на ползвания от него имот. От назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че процесният имот отчасти попада във възстановения имот на жалбоподателите по кадастралния план. По СТЕ е установено, че е изградена сграда в имота с точно описани характеристики - паянтова сграда, изпълнена от етернитови плоскости върху бетонна основа, със застроена площ от около 22 кв. м, изградено е мазе - масивно, с достъп до него с външно стълбище. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая се отнася до застроен имот със сграда извън случаите по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че са налице предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като не е имало спор относно времето на застрояване. В тази връзка са и данните, че сградата е посочена в заявлението на ползвателя от 1.07.1992 г. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че имота е застроен с постройка от вида на посочените по § 1в, ал. 3, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилни са изводите на съда, че се отнася до завършена сграда и застроен имот по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а обстоятелството дали е законно построена или не, е извън предпоставките за придобиване на имота по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактическите обстоятелства по делото безусловно определят наличие на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху ползвания имот от Марко Василев Марков, след като е подадено заявление в срок по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в срока по § 4а, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997 г.), издадено е удостоверение № 12 от 5.11.1987 г. за придобиване право на ползване по ПМС № 26/1987 г., построена е сграда в имота преди 1.03.1991 г. извън вида на посочените по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и е дадено становище по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и е издадена заповед № РД-46-53 от 30.09.2005 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на материалноправните предпоставки и спазването на процедурните правила при издаване на процесната заповед, които настоящият съдебен състав приема изцяло. Предвид на изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, обосновано с оглед доказателствата по делото и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,