Решение № 6046 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2018 г.

Решение № 6046 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Билдкомс" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя - М. Г. И., чрез пълномощника му - адв. Тачева, против решение № 6419/07.11.2017 г. по адм. дело № 3633/2017 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

От същото дружество е постъпила и частна жалба срещу определение № 8784/19.12.2017 г. по адм. дело № 3633/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е оставена без разглеждане молбата на "Билдкомс" ЕООД за допълване на решение № 6419/07.11.2017 г. по адм. дело № 3633/2017 г. на АССГ, като недопустима. Поискана е отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Павлов оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С писмен отговор, чрез пълномощник - ст. юрисконсулт Г., е оспорена и частната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби.

Касационната и частна жалби, са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, поради следното:

1. По отношение на касационната жалба:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Билдкомс" ЕООД, против писмо на директора на Д"ОбСК", СО, от 07.04.2016 г., с което е отказано издаването на Удостоверение за търпимост на строеж, на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложил е мотиви, че отказът е законосъобразен, тъй като процесния строеж не попада в обхвата на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради това, че разполага със строителни книжа и документи и представлява законен строеж, а не е незаконен.

Решението е правилно.

При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ на директора на Д"ОбСК", СО, са правилни. Предмет на отказа е издаване на удостоверение за търпимост на строеж: "Жилищна сграда М/Г +5+А", находящ се в УПИ II-12,13,14,15, кв. 278Б по плана на гр. С., р-н "Възраждане, м."Зона Б-19", на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е извършен до 31.03.2001 г.

По делото са приети като доказателства: одобрени инвестиционни проекти на строежа от 1996 г. и 1997 г., Разрешение за строеж № 311/20.09.1996 г., протокол за строителна линия и ниво от 03.12.1997 г., Акт обр. 14.

В жалбата до първоинстанционния съд оспорващото дружество и настоящ касатор изрично признава, че строежът е реализиран на основание одобрени строителни книжа до 31.03.2001 г. По делото е установено, че за същия не е издаван акт обр. 15 и 16, както и не е издавано разрешение за ползване на строежа.

Удостоверение за търпимост на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се издава по отношение на незаконни строежи. които не разполагат със строителни книжа, но които са били допустими по разпоредбите, които са действали по време на извършването им, или по сега действащите разпоредби на ЗУТ. При правилно приложение на закона са изводите на съда, че спрямо процесния строеж, разпоредбата е неприложима, тъй като описания строеж не е незаконен. Същият разполага с надлежно издадени строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 ДР ЗУТ, а именно - одобрени инвестиционни проекти, РС, протоколи за определяне на строителна линия и ниво, поради което не е незаконен. При отсъствието на незаконен строеж, като условие за издаване на удостоверение за търпимост, изводите на съда, че отказът се явява законосъобразен са правилни.

В случая е без значение обстоятелството, че строежът не разполага с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като същото е неотносимо към производството по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ.

От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

На ответника, съобразно направеното искане и участие в производството на юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ.

1. По отношение на частната жалба:

Частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение е прието, че молбата на дружеството за допълване на решението по чл. 176 АПК, с искане съдът да се произнесе по цялото искане като издаде удостоверение по § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти / наричана по-долу само наредбата/, е недопустима, тъй като такова искане липсва. Според съда с тази молба, под формата на допълване на непълно решение, "Билдкомс" ЕООД въвежда нов предмет на жалбата му, което е недопустимо, поради което е оставил молбата без разглеждане.

Определението е правилно.

На допълване подлежи решението, с което съдът не се е произнесъл по цялото искане на оспорващия. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като с обжалваното решение / описано по-горе/ съдът е отговорил изцяло на заявения с жалбата предмет и искане, а то е било за отмяна на отказа на директора на Д"ОбСК" за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо от 07.04.2016 г. В жалбата до съда липсва искане за издаване на удостоверение по § 6 от ПЗР на цит. наредба. Направеното такова с молбата по чл. 176 АПК за първи път правилно е прието за недопустимо. То е недопустимо и поради това, че се касае за издаване на административен акт, който е от компетентност на съответния административен орган, а не от съда.

Като правилно обжалваното определение следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение