Решение № 7672 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Лозенец Хоум 2“ ООД, притежаващо ЕИК 203009095, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Яворов“ № 11, депозирана чрез адвокат – пълномощник, против Решение № 293/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 437/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 22001024005238-091-001/29.05.2025 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1032/20.08.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 24 217,65 лв., ведно с 9 012,73 лв. лихви, за данъчните периоди м. 08.2021 г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 07.2022 г., м. 05.2023 г. и м. 12.2023 г., както и по ЗКПО в общ размер на 12 446,95 лв., ведно с 5 525,38 лв. лихви, за данъчните периоди 2021 г., 2022 г. и 2023 година. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е установил самостоятелно относимата фактическа обстановка и не е извършил дължимия анализ на доказателствата, като изцяло е възпроизвел фактическите и правни изводи на ревизиращите органи. Счита, че в нарушение на чл. 170 АПК е прието, че в тежест на дружеството е да докаже реалността на спорните доставки. Изтъква доводи, че формираният отказ на правото на данъчен кредит е мотивиран изцяло с нередности, установени при доставчиците, в противоречие с практиката на ВАС и СЕС. Намира за доказано по делото, че своевременно са ангажирани доказателства относно действителното получаване на СМР, които обаче са игнорирани от решаващатасъдебна инстанция. Оспорва извода за неправилно отчитане на данъчни амортизации, сочейки, че апартаментите са държани с инвестиционна цел. По отношение на РА в частта, установяваща допълнителни задължения на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, касаторът твърди, че са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа твърдяната цена на реализираните продажби на обектите. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира присъждане на направените разноски пред две съдебни инстанции. Ответникът по КЖ – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, в съдебно заседание оспорва основателността ѝ. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Основната дейност на дружеството е продажба на собствени недвижими имоти – апартаменти, складови помещения и гараж – самостоятелни обекти от „Жилищен комплекс за ваканционен отдих“, [населено място], община Царево. Имотите са били апортирани при учредяване на „Лозенец Хоум 2“ ООД, в резултат на което собственият капитал на дружеството е разпределен в 10 142 дяла по 100,00 лв. всеки, или общо 1 014 142,00 лв. По отношение на обекта има издадено Удостоверение № 19/04.04.2008 г. за въвеждане в експлоатация. Няма данни, а и твърдения за осъществяване на туристическа дейност или отдаване под наем. В хода на ревизията за данъчния период 2021 г. е констатирано следното: 1. В отчета за приходите и разходите (ОПР) са отчетени разходи в размер на 21 200,50 лв. по фактури с предмет СМР, издадени от „Старстрой БГ“ ЕООД, които не са признати за данъчни цели поради липса на реалност и на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. 2. Установени са отчетени разходи в размер на 36 000,00 лв. по дебита на сметка 614 и кредита на сметка 499 „Други кредитори“, за които дружеството не е ангажирало доказателства и обяснения, поради което разходът не е признат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. 3. Начислени са счетоводни и данъчни амортизации в размер на 39 465,52 лв. на самостоятелните обекти, собственост на дружеството, които не са признати на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО и с тях е увеличен СФР с мотив, че имотите не се ползват във връзка с обичайната икономическа дейност на „Лозенец Хоум 2“ ООД. 4. Изповядани са сделки за продажба на два обекта – ап. 12 и ап. 15, с купувачи физически лица, които не са свързани по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, за които ревизиращите са приели, че са извършени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. След изпратена покана по чл. 103 ДОПК, дружеството е подало коригираща декларация по чл. 92 ЗКПО за 2021 г., като вместо сумата 36 000,00 лв., е декларирало приходи от продажба в размер на 72 736,65 лв., която коригирана стойност е изчислена въз основа на експертна оценка. По отношение на данъчния период 2022 г. в хода на ревизията е прието за установено следното: 1. Дружеството е декларирало данъчни амортизации в размер на 1 340,80 лв. за активи (два дивана и бойлер), които не са признати с мотив, че обектите не са използвани в икономическата му дейност, поради което начислените амортизации не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО. 2. Отчетени са разходи за СМР в общ размер на 89 140,00 лв. по фактури, издадени от „Инженеринг Строй БГ“ ЕООД и „Цанко Строй 2020“ ЕООД, които не са признати за данъчни цели съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, поради липса на реално получаване на услугите. 3. В ОПР за 2022 г. са отчетени разходи за обезценка на ДМА на стойност 109 218,14 лв., за която сума липсва счетоводно отразяване в оборотната ведомост и хронологиите на сметките от гр. 60. Според писмени обяснения на дружеството разходът е формиран от загуби от продажба на апартаменти. След анализ на движението по сметка 123 „Печалби и загуби от текущата 2022 г.“ е констатирано, че е допуснато нарушение на Националните счетоводни стандарти и на ЗСч, тъй като загуба от минали години може да се покрива за сметка на печалба от текущата година, но не може да се счита за текущ или бъдещ разход, поради което и на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО разходът не е признат и с него е преобразуван СФР на дружеството. 4. Отчетени са разходи в размер на 27 630,00 лв., изписани под формата на балансова стойност на продадени през годината ДМА, които според приходните органи не са документално обосновани по см. на чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като обектите не са ползвани за икономически цели. 5. Установени са изповядани нотариални сделки на продадени обекти – ап. № 1, 7, 8, 16 и 17, към несвързани лица, като след покана по чл. 103 ДОПК и оценителска експертиза, е коригирана ГДД по чл. 92 ЗКПО. В тази връзка с РА е извършено преобразуване на СФР в посока увеличение съгласно чл. 66, ал. 1 ЗКПО със счетоводната балансова стойност от 283 369,60 лв., както и в посока намаление с данъчната стойност на отписаните от данъчния амортизационен план активи по чл. 66, ал. 2 ЗКПО в същия размер. Като краен резултат от преобразуването е установена данъчна печалба в размер на 51 208,98 лв. и съответният корпоративен данък. За данъчния период 2023 г. ревизията е установила следното: 1. В ОПР за 2023 г. са отразени разходи за амортизации на обща стойност 31 770,21 лв., които, аналогично на изложените вече съображения за липса на икономическо участие на обектите в дейността на дружеството, не са признати за данъчни цели на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО. 2. В ОПР за 2023 г. „Лозенец Хоум 2“ ООД е отчело разходи за СМР в размер на 8 000,00 лв. по фактура, издадена от „СМ Билд 1919“ ЕООД, като поради липса на доказателства за реалното получаване на услугата, разходът не е признат за данъчни цели на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и съгласно чл. 77, ал. 1 ЗКПО е увеличен СФР. 3. Във връзка с осъществени продажби на обекти през 2023 г. ревизията е установила, че разпоредбите на НСС 18 „Приходи“ са неправилно приложени, както и е констатирано разминаване с пазарните цени, поради което, след покана по чл. 103 ДОПК, дружеството е коригирало ГДД по чл. 92 ЗКПО. Отразени са приходи от продажби в размер на 707 124,49 лв. и данъчна печалба в размер на 200 333,15 лв. След извършено преобразуване на СФР за 2023 г. е изчислен дължим корпортивен данък в размер на 24 010,34 лв., от които 20 033,32 деклариран, но невнесен, като е определена и дължима лихва в размер на 2 959,46 лв. 4. При продажба на самостоятелни обекти по НА № 155/12.12.2023 г. с купувач свързаното дружество „Бул Трейд“ ЕООД, сделките са били освободени съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Съобразно това във връчената на дружеството покана по чл. 103 ДОПК е указано да се коригира неточност в подадената за 2023 г. ГДД по чл. 92 ЗКПО, като на основание чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „б“ ЗДДС се отрази реалната данъчна основа на сделката, която не е 80 000,00 лв., както е отразено, а 561 560,68 лв. – съобразно пазарна оценка. Отделно от изложеното, с РА, във връзка с получените доставки от „Старстрой БГ“ ЕОО, „Инеженринг Строй БГ“, „Цанко Строй 2020“ ЕООД и „СМ Билд 1919“ ЕООД, на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 9 вр. чл. 25, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С РА са извършени и корекции по реда на чл. 73 ЗДДС (подробно описани в РД – стр. 59 – стр. 62) относно закупените стоки и услуги, тъй като не е установено каква част от доставките са използвани за последващи облагаеми доставки, съответно за освободени такива. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентен орган и съставлява валиден индивидуален административен акт. Процедурата по издаване на акт е съобразена с приложимите норми от ДОПК, актът е подписан с КЕП и в периода на действие на съответното удостоверение. Според съда, РА притежава изискуемата се съгласно чл. 120 ДОПК форма, ведно с необходимото изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът е споделил в пълнота доводите на приходните органи, както и е кредитирал заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че правилно отчетените разходи за амортизация на обектите и закупеното оборудване не са признати за данъчни цели съгласно чл. 54 ЗКПО, тъй като „Лозенец Хоум 2“ ООД не е ангажирало доказателства за наличие на икономическа изгода от използването им. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА и в часта на отказаното право на данъчен кредит и непризнаване на сторените разходи по фактурите, издадени от „Старстрой БГ“ ЕОО, „Инеженринг Строй БГ“, „Цанко Строй 2020“ ЕООД и „СМ Билд 1919“ ЕООД, тъй като дружеството, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже реалното получаване на СМР услугите. Потвърдена е и законосъобразността на оспорения РА по отношение извършените корекции по чл. 73 ЗДДС, както и спрямо неправилно отчитане на разходите. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при необходимост от излагане на допълващи мотиви: Правилен и обоснован е изводът на съда, според който законосъобразно с РА на „Лозенец Хоум 2“ ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в резултат на непризнати разходи за амортизация на имотите и закупеното оборудване и извършеното с тяхната стойност преобразуване на СФР в посока увеличение. По делото е безспорно установено, че обектите са били предмет на апорт в капитала на дружеството при учредяването му през 2014 г., като няма данни някога да са били използвани по начин, носещ икономическа изгода за дружеството. Съответно, макар да има издадено удостоверение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ за въвеждане в експлоатация на строежа, това не води до извод, че правилно на основание чл. 58, ал. 2 ЗКПО е започнало начисляване на амортизации. Независимо че имотът следва да се счита за „инвестиционен имот“ по смисъла на т. 3.5, б. „б“ от НСС 40 „Отчитане на инвестиционните имоти“, която категория е призната от закона за данъчни амортизируеми активи съгласно чл. 48, т. 3 ЗКПО, следва да се държи сметка, че начисляването на данъчни амортизации е пряко обвързано с използването им в дейността на предприятията по арг. от т. 1, б. „г“ от НСС 4 „Отчитане на амортизациите“. Преценката в случая се свежда до наличие на доказателства за реалното въвеждане в експлоатация и извличане на икономически ползи от недвижимия имот, каквито не са ангажирани от дружеството, поради което правилно жалбата е отхвърлена в тази ѝ част. Съответно правилно балансовата стойност на обектите, продадени през 2022 г., възлиза на отчетната им стойност, поради което установената разлика в размер на 27 630,40 лв. се явява необоснован разход по смисла на чл. 26, т. 2 ЗКПО, също непризнат за данъчни цели (в този см. Решение № 11303/26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 7257/2015 г. по описа на ВАС). Правилен и обоснован е и изводът на съда, че фактурираните доставки на СМР услуги от „Старстрой БГ“ ЕОО, „Инеженринг Строй БГ“, „Цанко Строй 2020“ ЕООД и „СМ Билд 1919“ ЕООД, не са реално извършени, съответно по тях законосъобразно е отказан данъчен кредит и разходите не са признати за данъчни цели. От представените доказателства не може да се конкретизира начинът, по който са извършени фактурираните дейности по СМР, включително и липсват доказателства относно твърдението, че вложените материали са за сметка на доставчиците, както и как са транспортирани до съответния обект. Липсата на убедителни доказателства по отношение наличието на действителни търговски отношения между страните не може да бъде преодоляна единствено от представените приемно-предавателни протоколи. Споделим е принципно мотивът, че неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика не е самостоятелно основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но по настоящото дело е видно, че приходните органи са обосновали отказа за право на данъчен кредит след цялостен анализ на установените факти и обстоятелства. Противно на релевираните в касационната жалба твърдения, доказателствената тежест относно наличието на предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит е на дружеството съобразно чл. 154 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. При липса на реалност на спорните доставки, в полза на „Лозенец Хоум 2“ ООД не възниква право на данъчен кредит съгласно чл. 9 вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ал. 1 ЗДДС, както и осчетоводените по фактурите разходи не следва да се признават за данъчни цели съобразно чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Правилно жалбата на дружеството е отхвърлена и в частта, в която с РА, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, не са признати разходи за данъчния период 2021 г. в размер на 36 000,00 лв., осчетоводени по кредита на сметка 499 „Други кредитори“, както и относно извършените по чл. 73 ЗДДС корекции за частично право на данъчен кредит. От „Лозенец Хоум 2“ ООД не са представени доказателства и обяснения, оборващи установяванията – по основание и размер, приети от приходните органи в оспорения акт. Противно на доводите в касационната жалба, от страна на ревизиращите органи са изложени правни и фактически съображения относно непризнаване на разхода в размер на 109 218,14 лв., тъй като същият се явява отчетен в нарушение правилата на НСС и ЗСч. Неправилно загубата от минал данъчен период е отразена като текущ разход на предприятието, съответно законосъобразно така отразеният „разход“ не е признат за данъчни цели и с него е увеличен СФР за периода на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Несподелими са и възраженията на дружеството по отношение отправената покана по чл. 103 ДОПК, тък като, от една страна, поканата не е инвидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване, а от друга – „Лозенец Хоум 2“ ООД е извършило доброволно указаните му корекции, но не е внесло допълнително възникналите задължения по ЗКПО, поради което същите са му установени с процесния РА. Същевременно не са ангажирани конкретни доказателства, оборващи установените размери на пазарните цени на продадените обекти, които да обосноват незаконосъобразност на акта в тази му част. Разноски: В касационното съдебно производство Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от процесуален представител – юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлянето на КЖ в цялост, искането за разноски на административния орган е основателно. В полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в приложимата по време редакция, (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение