Решение № 7372 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2019 г.

Решение № 7372 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8355/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1174 от 3.06.2019 г., постановено по административно дело № 2950/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. Мисов от [населено място] против решение № 2153-15-153/23.07.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта, в която е оставено в сила разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 10 824, 73 лв., от която 7 390, 07 лв. главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва 3 434, 66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 2) осъдил Т. Мисов от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лв. разноски по делото. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Т. Мисов, действащ чрез пълномощника си адвокат Божинов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и жалбата му до първоинстанционния съд да се уважи или делото да се върне на Административен съд - Пловдив за допълнително събиране и прилагане на доказателства. Излага съображения, че е бил добросъвестен при получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че съдът не се е произнесъл по възражението за пропуснат от пенсионния орган едномесечен преклузивен срок за постановяване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Твърди, че директорът на ТП на НОИ и съдът не са анализирали възможността неправилно отпуснатата пенсия да се дължи на неправилно издадени документи от осигурителите (такива са издавани неколкократно и анулирани поради грешки, допуснати от издателите им) или на неправилни преценки от страна на пенсионния орган. Сочи, че е с липсващо пенсионно досие, чиято липса е послужила за основание за проверка правото му на пенсия и лежи в основата на извода, че е бил недобросъвестен при получаване на пенсия, но Икономическа полиция – Пловдив успяла да открие и изземе липсващите около триста преписки и ги е предоставила на ответника. В тази връзка изразява становище, че прилагането на пенсионното му досие е необходимо за установяване на обективната истина, поради което то трябва да бъде приобщено към делото. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, действащ чрез надлежно упълномощената главен юрисконсулт Вълчанова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ - Пловдив. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е било решение № 2153-15-153/23.07.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта, в която е оставено в сила разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 10 824, 73 лв., от която 7 390, 07 лв. главница за периода от 1.01.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва 3 434, 66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение горестоящият административен орган е заличил погасеното по давност задължение на Т. Мисов по разпореждането от 12.06.2018 г. за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 34871, 45 лв. от които главница в размер на 17025, ЗЗ лв. и лихва за минало време в размер на 17846, 12 лв. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът е приел, че Мисов е бил недобросъвестен при отпускане на пенсията му през 2000 г. (още при подаване на заявлението за отпускане на пенсия оспорващият се е ползвал от неверни данни), поради която тя му е била отпусната, без той да има изискуемия осигурителен стаж, съответно и сумите, които са му изплащани, са недобросъвестно получени от него и подлежат на връщане в бюджета на ДОО със съответните лихви (чл. 114 във връзка с чл. 113 от КСО). В мотивите на съдебния акт е посочено и, че оригиналното пенсионно досие на жалбоподателя не е налично в ТП на НОИ – Пловдив. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Това, отнесено към процесния случай, означава, че за да е налице приложното поле на тази разпоредба, на която са се позовали административните органи, за да наредят на лицето да върне получените суми за пенсия, трябва категорично да е установено, че при получаването им то е било недобросъвестно. По делото са налице данни, че голям брой липсващи пенсионни досиета в оригинал са издирени и иззети от ОД на МВР – Пловдив, отдел "Икономическа полиция". Приобщаването на оригиналната пенсионна преписка на Т. Мисов към материалите по делото е от съществено значение за изясняване на съществения за изхода му въпрос за изясняване на правото на пенсия на лицето и неговата добросъвестност при получаването й. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, вкл. и дали сред намерените пенсионни досиета от полицията е и това на Мисов, и ако това е така, то да бъде надлежно приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът следва също така да обсъди всички относими към предмета на спора възражения на жалбоподателя и да им даде изричен отговор в мотивите си. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение