Решение № 4059 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на вр. и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт К.Йорданова, против Решение 3030/04.05.2023 г., постановено по адм. дело 8126 /2022 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД, е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-ЗС-336/15.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с нормата на чл. 287 ал.1 и ал.3 от НРД МД 2020-2022 и нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Специализина болница за активно лечение Гръбначен център АД, при редовно призоваване, чрез адв.Шаркова намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-ЗС-336/15.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД са наложени седем броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 500 лева, или общо 3500 лв,изразяващи се в неспазване на реда за заприходяване и отпускане на медицински изделия,използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури,посочени в диагностично- лечебния алгоритъм на КП,които НЗОК не заплаща -нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, и чл. 287 ал.1 и ал.3 от НРД на МД за 2020 2022 г. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 22-3310/25.02.2020г. Със Заповед РД-25-356/16.05.2022 г., на основание чл. чл. 72, ал. 2 и ал.5 от ЗЗО, управителят на НЗОК е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на Специализирана болница за активно лечение Гръбначен център АД. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: 1. Контрол относно сключения договор 22-3310/25.02.2020 за изпъленние на КП и АПр. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол РД-25-356-1/01.07.2022 г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред управителя на НЗОК срещу направените констатации. Подобно писмено възражение е депозирано от страна на лечебното заведение и е свикана арбитражна комисия,която в протокол 23/26.07.2022г е стигнала до равен брой гласове по отношение основателността на възражението,поради което и не е достигнала до решение по спора. При тези данни, управителят на НЗОК е издал процесната заповед РД-25ЗС-336/15.08.2022г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 7 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация седем броя финансови неустойки по 500 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил изцяло Заповедта за налагане на санкции аргументирайки се, че административният акт е издаден при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение.Приел е,че органът с оспорената заповед за налагане на санкции по същество е наказал СБАЛ Гръбначен център АД за нарушение,което се отнася до друг правен субект- болничната аптека на МБАЛ-София ЕАД,като по същество е коментирал,че заприходяването на медицински изделия,в случаите, когато лечебното заведение не разполага със собствена аптека е относимо към счетоводното законодателство,а не към изискванията на НРД. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите на АССГ за материална незаконосъобразност при издаването на оспорената заповед в посочените в нея седем точки са обосновани.Със заповедта за налагане на санкция са посочени 7 броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 500 лева, или общо 3500 лв, изразяващи се в неспазване на реда за заприходяване и отпускане на медицински изделия,използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури,посочени в диагностично- лечебния алгоритъм на КП,които НЗОК не заплаща -нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, и чл. 287 ал.1 и ал.3 от НРД на МД за 2020 2022 г.Основният мотив на касатора е,че разпоредбата на чл.287 ал.1 вр. ал.3 НРД изисква заприходяването и отпускането на лекарства и медицински изделия от болничната аптека,дори когато тази аптека не е към лечебното заведение,което извършва конкретното лечение по клинична пътека,което обосновава и наложените санкции на ответника по касация. Настоящият състав на Върховния Административен съд, счита, че заприходяването на медицинските изделия, доколкото има празнина в нормативната уредба в случаите, когато лечебното заведение не разполага със собствена аптека, е въпрос относим към счетоводното законодателство. Аргумент в тази насока е и нормата на чл.287 ал.3 от НРД 2020-2022г- Осигуряването на медицинските изделия от лечебните заведения, изпълнители на КП/КПр/АПр, както и заприходяването и отпускането на същите от болничната аптека, се доказва със съответните документи. В конкретния случай не са представени доказателства, че контролиращите са извършили проверка на счетоводното отразяване на получените медицински изделия от страна на отпускащата същите болнична аптека. В тази насока настоящият състав изцяло кредитира изводите на първоинстанционният съд,който пък от своя страна се е основал на приетата по делото ССЕ, неоспорено от страните.В тази насока оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Установи се от него, че медицинските изделия са заявявани от СБАЛ "Гръбначен Център" АД въз основа но съответните медицински документи, изготвени от лекуващите лекари и са доставяни от дистрибутори на лекарствени средства и медицински изделия в аптеката на МБАЛ " София " ЕАД. Получавани са от ответника по касация, като за целта са издавани складови разписки и приемо - предавателни протоколи. Въз основа на хронологичните описи на счетоводните операции на СБАЛ "Гръбначен Център" АД през проверявания период, вещото лице е констатирало, че отчетността на процесните изделия е водена правилно. Аргументира се, че от счетоводна гледна точка е невъзможно заприходяване на медицинските изделия от болничната аптека на МБАЛ "София" ЕАД при условие, че същите не са собственост на лечебното заведение, към което е открита тя, а само се съхраняват от нея. За завеждане/ заприходяване на стоково-материални ценности следва да е налице префактуриране към аптеката на тези изделия или същите да са закупени от самата аптека. Ето защо не може да се приеме, че в хипотезата по чл. 287, ал. 2 НРД за 2020 г. - 2022 г., болничната аптека следва да заприходява медицинските изделия и лекарствени продукти, без да са собственост на лечебното заведение, към което е открита болничната аптека.В тази насока следва да се отбележи,че писмените доказателства към преписката установяват,че към всяка проверена история на заболяването на конкретен пациент е приложена фактура за вложеното медицинско изделие,издедена от лечебното заведение,както и приемо-предавателни протоколи,складови разписки,удостоверяващи движението на медицинското изделие от доставчика през болничната аптека на МБАЛ-София АД към СБАЛ Гръбначен център АД,което от своя страна доказва изпълнението на задължението на ответника по касация да разполага с документи, доказващи отчетността на медицинските изделия и тяхното заприходяване. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящият първи състав на Шесто отделение на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд София град не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,