Решение № 4228 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2008 г.

Решение № 4228 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от областния управител на област София чрез процесуален представител - юриск. Т. Ангелов, срещу решение № 722 от 19.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2059/2008 г. от Административен съд- София-град, II отд., 33-ти състав. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението, както и за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяна на съдебния акт. Ответниците Цветана Ангелова Гергинова и Румяна Ангелова Манолова чрез процесуален представител - адв. Гърневска релевират доводи за неоснователност на жалбата, които доразвиват допълнително в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за основателна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба, е депозирана в срока съответно по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е заповед № РД-22-014/26.02.2008 г. на заместник-областния управител на област София, с която е отказано да бъде уважено искането на Цветана Ангелова Гергинова и Румяна Ангелова Манолова за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ (във вр. чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ и вр. чл. 7 от ЗВСОНИ) за недвижим имот: апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, находящ се на ул. "Бистрица" № 8, ет. 2, застроен на 90, 07 кв. м. с брутна, кубатура 427, 94 куб. м., заедно с мазе и таван, ведно с 16, 27% ид. части от общите части на сградата и с отстъпване право на строеж върху мястото, съставляващо парцел IX в кв. 307 по плана на гр. София. В мотивите на административния орган се сочи, че правото на обезщетяване е преклудирано поради подаване на искането след изтичане на срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Съдът е обсъдил доказателствата, доводите и становищата на страните и относимата процесуална и материалноправна регламентация и въпреки това е стигнал до неправилния извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Приел е при отмяната му, че зам. областния управител в оспорения отказ не е обсъдил предпоставките на чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ, спрямо молителките Цветана Ангелова Гергинова и Румяна Ангелова Манолова, а формално се е позовал на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, заместник-областния управител е постановил материално незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като административния орган не се е произнесъл по същество на направеното искане за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи, преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне. Решението на първоинстанционния съд е неправилно поради следното: По делото е установено, че с молба рег. № 94 ЦЦ (35 от 24.07.2007 г. на основание чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ, касационните ответници са поискали от областния управител на област София да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи за отнет им по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ апартамент, находящ се в гр. София, ул. "Бистрица" № 8, ет. 2. Към нея са приложили: акт за държавна собственост № 1599, съставен на 14.10.1949 г. с пореден № 3240 по актовите книга на I РНС; удостоверения за наследници; договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 01.02.1968 г.; препис от решение по гр. дело № 399а)1999 г. на СГС II"В" отделение, влязло в сила на 22.02.2001 г. Въз основа на молбата в областната управа на област София е образувано административното производство, приключило с издаване на оспорената в настоящото съдебно производство заповед на заместник-областния управител на област София. В нея са изложени мотиви, че молбата не следва да бъде уважена, тъй като е подадена на 24.07.2007 г. след изтичане на преклузивния срок, който съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е започнал да тече от влизане в сила на решението на СГС от 22.02.2001 г. Със закона за изменение и допълнение на ЗВСОНИ, обн. ДВ бр. 53 от 2006 г. е създадена нова ал. 2 на чл. 7 , съгласно която гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. З от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Уравнението е парично. Предпоставка за получаване на това обезщетение е да е налице влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ по силата на което, притежаваният от тях имот да им е отнет поради това, че същия е придобит в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Спорният въпрос в производството и пред първоинстанционния и пред настоящия съд е само правен - какъв е срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ - инструктивен или преклузивен. Сроковете за подаване на заявление за обезщетяване по реституционните закони са преклузивни, а процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. Начините и редът за обезщетяване на правоимащите по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ лица е уреден еднозначно както за лицата, чиито жилища са отнети по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ, така и за тези, чиито искове по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ са отхвърлени. Законодателят е дал достатъчно дълъг срок (два месеца), в който тези лица могат да предявят исканията си за обезщетяване. Молбата с направеното искане за обезщетение по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е подадена от заявителките на 24.07.2007 г., видно от входящия номер и дата на областната администрация на област София. При тези установени обстоятелства следва да се съобрази приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ (създадена със ЗИДЗОСОИ (ДВ, бр. 9/1.02.2000 г.), който регламентира възможността в тримесечен срок от влизане в сила на изменението на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от ЗВСОНИ, да поискат обезщетение. Хипотезата обхваща случаите, в които към момента на влизане в сила на изменението няма висящи съдебни производства, какъвто е конкретния случай с оглед датата на влизане в сила на решението на Софийския градски съд. Ако има висящи дела законодателят с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ определя друг ред за разглеждане на вече направено искане за обезщетяване, както и друг момент, от който може да бъде упражнено правото за обезщетяване, ако решението на гражданския съд е влязло в сила след 22.11.1998 г. Тъй като към момента на влизане в сила на изменението (ДВ бр. 24/21.03.2006 г.) исковото производство е било приключило, то следва да се приеме, че е приложима нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Въпреки, че административният орган е приложил нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, която установява и по-кратък срок за предявяване на искането за обезщетение, това не повлиява на крайния резултат в административния спор. Крайния срок за подаване на молбата е бил на 21.06.2006 г., а тя е подадена далеч след него - на 24.07.2007 г. Поради това молбата на Цветана Гергинова и Румяна Манолова е процесуално недопустима като подадена след законоустановените срокове, предвидени в ЗОСОИ и правилно е отказано уважаването й от административния орган. Следва да се съобрази неприложимостта на чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ (нова - ДВ, бр. 53/30.06.2006 г.), визираща правата на лицата, чиито имоти са отнети с влязло в сила съдебно решение по специалния исков ред на ал. 1 за възстановяване на собственост върху недвижими имоти, в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт, да получат обезщетение по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. Това е така, тъй като релевантният момент към който се прилагат съответните норми на обезщетителните закони е моментът на влизане на установителното съдебно решение по чл. 7 от ЗВСОНИ. Освен това чл. 7, ал. 2 препраща към чл. 5, ал. 3, чл. 9, ал. 4 и 3 и чл. 6 ЗОСОИ, които определят преклузивния срокове за подаване на искания за обезщетяване от лицата по чл. 7 ЗВСОНИ с влезли в сила решения след 22.11.1998 г. По изложените съображения, касационната жалба е основателна, а решението като неправилно следва да бъде отменено, а при тази фактическа установеност спора бъде решен Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,