Решение № 4263 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2017 г.

Решение № 4263 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П., пл. "В." №... срещу Решение № 560 от 15.12.2016 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 704/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № РД-10-1042 от 9.08.2016 г. на кмета на О. П., с която на основание чл. 130, ал. 7 от Закона за туризма е отказано определянето на категория на обект "Павилион - кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "С. К. О." №..., ползван от В. Х., действащ като едноличен търговец с фирма "В. Х.".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - кметът на О. П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно процедурата по провеждане на административното производство за издаване на заповед за определяне на категория на обект и сочи, че определеният от съда 14-дневен срок за издаване на заповедта е обективно неизпълним.

Сочи, че фактите по делото не са ясно и правилно установени. При условие, че приложението на двата относими нормативни акта - Законът за устройство на територията и Законът за териториално и селищно устройство (отм.), създава противоречие в разбирането за вида на обекта, което не е било обект на доказване, не може да се приеме, че всички доказателства са събрани.

Неправилен счита извода на съда, че щом при режима на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) има издадено разрешение за ползване, то обектът е строеж и на използвания за него термин "павилион" не следва да се преписва определение, което същият носи съгласно действащия понастоящем Закона за устройство на територията.

Излага подробно историята на градоустройствения статут на процесния имот и сочи, че обектът е изграден на основание чл. 120, ал. 4 от Правилника на приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ), като субектът, на когото е отстъпено правото на ползване, не е заявителят. Договорът за наем на общински терен, с какъвто разполага заявителят, не е достатъчно основание, за да се приеме, че обектът продължава да се ползва с дадения му статут. Неправилно съдът се позовава на Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № 101/6274 от 2.04.2015 г., издадено от Областна дирекция за безопасност на храните, гр. П., и не отчита разпоредбата на § 50а, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на В. Х.. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от юрисконсулт П. П..

2. Ответникът по касационната жалба - В. Х., действащ като едноличен търговец с фирма "В. Х.", счита същата за неоснователна.

Сочи, че касаторът игнорира факта на задължителност на съдебното решение за него, поради което описаната подробно процедура по категоризация е неотносима. Излага подробно фактите по делото и доводите си за незаконосъобразност на Заповед № РД-10-1042, изложени в хода на първоинстанционното съдебно производство.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Д., Адвокатска колегия, гр. П..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че процесният обект не попада в категорията на преместваемите обекти с оглед на чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е необходимо да отговаря на изискванията за разрешено поставяне. Правилно съдът приема смесване от органа на вида постройка с тази на туристическия обект. Предвид изяснените за спора обстоятелства съдът правилно е определил срока за произнасяне на органа.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. На 30.12.1996 г., държавен санитарен инспектор в Хигиенно-епидемиологична инспекция, гр. П., издава санитарно заключение за проект на обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "Св. К. О.", с което съгласува технически и работен проект за обекта. В заключението е посочено, че проектът предвижда застрояване на обект за обществено обслужване на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и одобрена на 26.10.1996 г. частична квартално-застроителна разработка от главния архитект на О. П.. Посочено е, че в заведението ще се предлагат алкохолни и безалкохолни напитки, пакетирани изделия и сандвичи.

2. На 6.02.1997 г., със Заповед № РД-15-198, кметът на О. П., на основание чл. 39 от Закона за общинската собственост (ЗОС), отстъпва право на ползване върху общински терен, находящ се в гр. П., ул. "Св. К. О.", урегулиран поземлен имот № I-за озеленяване и обществено-обслужващи дейности, кв. 77 по плана на гр. П., за обект "кафе - аперитив" на М. Д. Х., действаща като едноличен търговец с фирма "М. Х. - Суперфлирт - М". За уреждане на отстъпеното право на ползване разпорежда да се сключи договор.

3. На 14.01.1998 г., ръководителят на Държавна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол, издава Разрешение за ползване № 21 на строеж "Павилион - кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №..., собственост на М. Д. Х., действаща като едноличен търговец с фирма "М. Х. - Суперфлирт - М". В разрешението е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешение за строеж № 72 от 25.02.1997 г., Протокол № 18 от 1997 г. и одобрени проекти.

4. На 26.01.2006 г. със Заповед № РД-12-118, кметът на О. П. одобрява план за регулация и застрояване за урегулиран поземлен имот I-за озеленяване и обществени обслужващи дейности.

5. На 20.04.2007 г., кметът на О. П., на основание чл. 52, ал. 1 и 3 от Закона за туризма (отм.), определя една звезда на туристически обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №..., на общински терен, павилионът е собственост и се експлоатира от М. Д. Х., действаща като едноличен търговец с фирма "М. Х. - Суперфлирт - М".

6. На 12.01.2010 г. е съставен акт за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор 56772.661.1428, находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №..., като в имота попадат "две едноетажни сгради за търговия - павилиони, които не са елемент на плана: 56772.661.1428.1. и 56772.661.1428.2.

7. На 1.03.2010 г. между еднолични търговци В. Х., действащ под фирма "В. Х.", и М. Х., действаща като едноличен търговец с фирма "М. Х. - Суперфлирт - М", е сключен договор за покупко-продажба на павилион с временен характер, върху отдадена под наем общинска земя, с площ от 48 кв. м., находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №....

8. На 26.05.2011 г., с Решение № 1318, Общински съвет, П., на основание § 17 ЗУТ, разрешава обектите по приложения списък, които са разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, да се запазят във вида и размерите, съгласно строителните им книжа до реализиране на подробните устройствени планове, но не повече от пет години. Възлага на кмета на общината да сключи договори за възмездно ползване. В приложения списък обект "кафе - аперитив", находящо се в гр. П., ул. "С.. К. О." №... фигурира под № 2.

9. На 3.08.2011 г. директорът на Областната дирекция за безопасност на храните издава Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № 270, на обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "Б." №... за посочени група храни.

10. На 11.07.2011 г., между Общинско предприятие "Жилфонд" и едноличен търговец "В. Х." е сключен договор за предоставяне на право на ползване - временно и възмездно поставяне на преместваем обект - павилион за хранене. Определена е и месечна цена на правото на ползване. Срокът на договора е "не повече от пет години".

11. На 11.08.2011 г. В. Х. подава заявление за отразяване в националния туристически регистър на променените обстоятелства в категоризиран туристически обект - "кафе - аперитив", находящо се в гр. П., ул. "С.. К. О." №....

12. На 9.09.2011 г., кметът на О. П. издава Удостоверение № 278 за утвърдена една звезда на обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №..., с капацитет 20 постоянни места и 10 - сезонни, на терен - общинска собственост, и собственик - едноличен търговец "В. Х.".

13. На 30.06.2016 г., с Решение № 245, Общински съвет, П., на основание § 17 ЗУТ, разрешава обектите по приложения списък, които са разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) да се запазят във вида и размерите, съгласно строителните им книжа до реализиране на подробните устройствени планове, но не повече от пет години. Възлага на кмета на общината да сключи договори за възмездно ползване. Под № 1 в приложението фигурира обект "кафе - аперитив", находящ се в гр. П., ул. "С.. К. О." №.... На 27.07.2016 г. едноличен търговец "В. Х." подава заявление за категоризация на заведение за хранене и развлечение - "кафе - аперитив", находящо е в гр. П., ул. "С.. К. О." №....

15. На 1.08.2016 г. между Общинско предприятие "Жилфонд" и едноличен търговец "В. Х." е сключен договор за предоставяне на право на ползване - временно и възмездно поставяне на преместваем обект - павилион за хранене. Определена е и месечна цена на правото на ползване. Срокът на договора е "не повече от пет години".

16. На 3.08.2016 г. Общинската експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти разглежда заявлението на едноличния търговец В. Х. и предлага на кмета на общината да издаде отказ - Протокол № 16.

17. На 9.08.2016 г., със Заповед № РД-10-1042, издадена на основание чл. 130, ал. 7 от Закона за туризма (ЗТ) и § 6, ал. 1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията и на Протокол № 16 от 27.07.2016 г. на Общинската експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, кметът на О. П. отказва определянето на категория на обект "Павилион - кафе - аперитив".

18. На 10.08.2016 г. между едноличен търговец М. Х., действаща като фирма с наименование "М. Х. - Суперфлирт - М" и В. Х., действащ като едноличен търговец с фирма "В. Х." е сключен договор за продажба на предприятие - едноличен търговец "М. Х. - Суперфлирт - М".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и при спазване административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Органът неправилно е смесил вида на постройката и вида на туристическия обект, без да отчете, че законът не поставя изисквания в каква сграда следва да бъде питейното заведение, а важното е какво е предназначението й. Прави анализ на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата) и формира извод, че по смисъла на Наредбата павилионът е приравнен на магазин и представлява търговски обект. В случая, този обект е въведен в експлоатация и съгласно удостоверението за строеж към датата на изграждането си представлява строеж.

Сочи, че в производството по категоризация не може да се обсъжда въпроса за законността на сградата. С оглед на чл. 129, ал. 1, т. 7 ЗТ релевантен е документът, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, като законосъобразността на документа се преценява към датата на издаването му и настъпилите след това законодателни промени са ирелевантни. С оглед на това всеки строеж, който е извършен законно по времето на действието на Закона за териториално и селищно устройство, остава законен. В случая търговецът се легитимира с надлежно разрешително по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, обектът е включен в изричното решение на общинския съвет по § 17, ал. 1 ЗУТ, придобит е с надлежен договор като в оспорения акт органът не е посочил, която от хипотезите на чл. 25 от Наредбата счита, че е осъществена.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя като на основание чл. 174 АПК определя 14-дневен срок на органа за произнасяне по искането.

Изводът на съда досежно незаконосъобразността на заповедта е правилен, но определеният от него срок за произнасяне от органа е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от два порока - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните два порока, възраженията на ответника и мотивите на съда налагат едновременното разглеждане на доводите за необоснованост и за противоречие с материалния закон.

Видно от доводите на касатора за неправилност на съдебното решение основният спорен по делото въпрос е има ли процесният обект качеството на "павилион" по смисъла на Закона за туризма и по смисъла на Закона за устройство на територията и какво е значението на този факт за законосъобразността на оспорената заповед?

Туристическата дейност, с оглед на своята икономическа и обществена значимост, е в значителна степен регулирана от държавата стопанска дейност. С оглед на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗТ туристическа дейност е и ресторантьорството. Законодателят е дал легална дефиниция на ресторантьорството като вид туристическа дейност - предоставяне на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект, § 1, т. 57 ЗТ.

От дефиницията на ресторантьорство е видно, че определящ за съдържанието на дейността е вида на туристическия обект, в който тя се извършва. Видовете туристически обекти, в които се разрешава извършването на дейността ресторантьорство, са определени в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. Следователно, по сега действащия Закон за туризма видовете обектите, в които може да се извършва туристическата дейност ресторантьорство, е нормативно определена.

В исторически план тази номенклатура на видовете обекти за ресторантьорство е претърпяла значителна промяна.

С чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за туризма, Д. вестник, бр. 71 от 23.06.1998 г., във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2, Приложение № 2 от Наредба № 2 от 14.08.1998 г. за категоризиране на туристически обекти (Наредба № 2, отм.) видовете обекти са ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове, като са регламентирани подвидове обекти във всеки вид. В т. III. 1. на Приложение № 2 е регламентиран обект "кафе-аперитив". Съгласно дефиницията "кафе - аперитив" е луксозно заведение, предлагащо богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки, топли напитки, видове кафета със закуски, деликатеси, ядки и др. В т. III. 6. фигурират "бюфет, павилион, каравана", които предлагат ограничен асортимент предимно от готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

С. З. за туризма, Д. вестник, бр. 56 от 7.06.2002 г., видовете заведения за хранене и развлечения отново са определени като ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, като отделните подвидове обекти във всеки вид са определени в Приложение № 3 към чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба за категоризиране на туристическите обекти (отм.). В т. II. "Заведения за бързо обслужване" фигурират в т. 6 "бюфет, павилион, каравана", а в т. III. "Питейни заведения", т. 6 фигурира обект "кафе - аперитив". С Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (отм.), в сила от 7.01.2005 г., Приложение № 4 към чл. 3, ал. 1, т. 3, визира в т. II. "Заведения за бързо обслужване", т. 7. "бюфет, павилион, каравана", а в т. III. "Питейни заведения", т. 1. "кафе - аперитив".

Видно от прегледа на отменената нормативна уредба е, че в законодателството, исторически, наименование на туристически обект "павилион", съответно "кафе - аперитив", за извършване на ресторантьорска дейност е съществувало и е било обект на регистрационния режим и на категоризиране, ако не е попадало под изключението на чл. 50, ал. 2 ЗТ (отм., Д. вестник, бр. 30 от 26.03.2013 г.).

По сега действащата нормативна уредба не съществуват подвидове на установите в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ видове туристически обекти за хранене и развлечения - няма подвид на питейно заведение или на заведение за бързо хранене "павилион" или "кафе аперитив".

Освен употребата на понятието "павилион" в контекста на регламентирането на туристическата, и в частност на ресторантьорската дейност, за периода 1998 - 2018 г. в законодателството понятието "павилион" има и друго значение. В териториалноустройствените закони понятието "павилион" е използвано като илюстрация на преместваемо съоръжение. Но следва да се посочи, че няма правна норма, която да дефинира еднозначно, че всеки обект, който е наречен "павилион" е преместваемо съоръжение. Не наименованието на обекта, а неговите строителни характеристики определят териториалноустройствения му статут.

Съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), редакция до 16.01.1998 г., главният архитект на общината, във връзка с временни нужди, може да разрешава в незастроени терени изграждането на временни постройки. Временните постройки са строежи по смисъла на Закона за териториално и селищно устройство с оглед на дефиницията на § 1, ал. 6 от Наредба № 6 от 15.03.1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползване на строежите в република България (отм.). Съгласно чл. 120, ал. 5 ППЗТСУ (отм.), редакция до 16.01.1998 г., не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми.

В случая, видно от доказателствата по делото, за процесния обект на 25.02.1997 г. е издадено Разрешение за строеж № 72. Разрешението за строеж е влязъл в сила индивидуален административен акт и като такъв се ползва със задължителна сила, която всички, в т. ч. и другите държавни органи, са длъжни за зачитат. Освен това за процесния обект е издадено и разрешение за ползване № 21 от 14.01.1998 г., което също е индивидуален административен акт, който е влязъл в сила и е задължителен за всички.

Следователно, процесният обект, към датата на изграждането си, е временен строеж, изграден и въведен в експлоатация въз основа на изискуемите от закона актове, в т. ч. и надлежно отстъпено от общината право на ползване на общински имот. Както обосновано приема първоинстанционният съд, когато един строеж е извършен в съответствие с действащата към датата на разрешаването и на приемането и въвеждането му в експлоатация нормативна уредба той не придобива статут на незаконен при промяна на териториалноустройственото законодателство, освен ако не е налице изрична разпоредба с обратно действие, каквато Законът за устройство на територията не съдържа.

Впрочем, точно този статут на процесния имот - на временен строеж, изрично е посочен и в Решение № 1318 от 26.05.2011 г., и в Решение № 245 от 30.06.2016 г. на общинския съвет, с които общинският съвет е дал съгласие за продължаване на срока на договорите за възмездно ползване на строежи с временен устройствен статут. Въз основа на това съгласие са сключени и договорите за предоставяне на право на ползване на общинския имот. Факта, че в договорите за предоставяне на право на ползване от 11.07.2011 г. и от 1.08.2016 г. е посочено, че правото на ползване се предоставя за поставяне на преместваем обект не може да доведе до промяна на градоустройствения статут на обекта, тъй като решенията на общинския съвет са взети на основание § 17 ЗУТ, който визира единствено строежи с временен устройствен статут. Ако твърдението на органа, че става въпрос за преместваемо съоръжение, а не за временен строеж, се приеме за правилно, би следвало решението на общинския съвет да противоречи на закона, но то, първо, видно от самото решение се позовава на релевантната нормативна уредба, и второ, е влязъл в сила акт, който е породил благоприятни правни последици за адресатите си и който се ползва със задължителна сила, важаща за всички правни субекти, в т. ч. и за другите държавни органи.

Позоваването от касатора на § 50а ЗТСУ (отм.) е неоснователно. Преди всичко § 50а ЗТСУ (отм.) е преходна разпоредба. С преходни разпоредби, съгласно чл. 34 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. Към датата на приемане на разпоредбата - Д. вестник, бр. 6 от 14.01.1998 г., правото на ползване на общинския имот за процесния обект е било отстъпено на праводателя на ответника на основание чл. 39 от Закона за общинската собственост, т. е. за 10 години. Това значи, че към датата на влизане в сила на преходната разпоредба срокът на предоставеното право на ползване на общинския имот не е изтекъл, за да се налага неговото продължаване на основание разпоредбата. Към датата на изтичане на този срок е в сила нова преходна разпоредба - § 17 ЗУТ, която също дава възможност на общинския съвет да продължи срока на правото на ползване на общинския имот, което и Общинският съвет П. е направил.

Видно от изложеното, към датата на подаване на заявлението за категоризация на процесния обект са били налице всички документи, удостоверяващи въвеждането на обекта в експлоатация, съответно законността му, при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията. Това значи, че са изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 7 ЗТ. За никакво противоречие в отменената и действаща нормативна уредба по териториално устройство в случая не става въпрос, а става въпрос за неправилно определен от органа териториалноустройствен статут на процесния обект - факт, който съдът точно и прецизно установил и анализирал.

Органът обаче дори не се е позовал в акта си на липса на доказателства по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 7 ЗТ, въпреки изложените мотиви за преместваемия характер на обекта. Сам по себе си факта на липса на правно основание за отказ от исканата регистрация е достатъчно основание, за да се приеме оспорената заповед за незаконосъобразна. Сочените от органа чл. 130, ал. 7 ЗТ и § 6, ал. 1 от Наредбата не са правно основание за отказ от исканата категоризация. Член 130, ал. 7 ЗТ е правна норма, която регламентира компетентността на кмета на общината и задължението му да се произнесе въз основа на предложението на експертната комисия. § 6, ал. 1 от Наредбата е абсолютно неотносима в случая, тъй като към датата на влизане на Наредбата в сила - Д. вестник, бр. 65 от 25.08.2015 г., ответникът не е бил сезирал органа с искане за подновяване на категорията на туристическия обект по смисъла на § 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата.

Следователно, фактът, че процесният обект носи в някои от документите, които удостоверяват териториалноустройственият му статут, в наименованието си думата "павилион" сам по себе нито го прави преместваемо съоръжение, нито го прави туристически обект по смисъла на т. III. 6. от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 или на т. III. 6. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 1, т. 3 от отменените наредби за категоризирането.

С новия Закон за туризма законодателят изостави дефинирането на подвидовете заведения за хранене и развлечения и постави изискване единствено към съответствието на обекта с изискванията за съответната категория туристически обект. Как точно ще се наименува съответният обект в рамките на визираните в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ видове обекти за хранене и развлечения не е елемент на изискването за неговата категоризация. Регламентираното в раздел II, т. 1 от Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата изискване за обозначаване на вида и наименованието на заведението визира вид по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а не подвид по смисъла на отменените наредби за категоризирането.

За категоризацията на един туристически обект, освен документите по чл. 129, ал. 1 ЗТ, е необходимо да са изпълнени изискванията към изграждането, обзавеждането и оборудването на заведенията за хранене и развлечения от съответната категория, изискванията към обслужването и изискванията за професионална и езикова квалификация на персонала.

Органът е следвало не да обсъжда заявения обект като "павилион", защото в заявлението изобщо няма посочен такъв вид на обекта, а е следвало да укаже на заявителя, че с оглед на сега действащата нормативна уредба е необходимо да уточни кой вид заведение за хранене и развлечение от посочените в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е заведението, което иска да бъде категоризирано с една звезда.

Що се отнася до довода на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане от съда на разпоредбата на § 3 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О. П. следва да се посочи, че от изложеното е видно, че процесният обект не е преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 ЗУТ, поради което и визираното в § 3 задължение за ползвателите на преместваеми съоръжения е неотносимо.

Видно от изложеното, както прецизно и обстойно е установил и мотивирал извода си първоинстанционният съд, органът неправилно е установил фактите по преписката и неправилно е приложил материалния закон. Оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразна правилно е отменена от съда.

Тъй като естеството на оспорения акт не позволява съдът да се произнесе по същество, съдът правилно, като е отменил оспорената заповед, е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и правилно, на основание чл. 174 АПК, е определил срок за неговото произнасяне. Неправилно обаче съдът е определил четиринадесет дневен срок за произнасяне на органа. Съдът не е отчел, че в случая, експертната комисия не е обсъдила налице ли са всички изискуеми от чл. 129, ал. 1 ЗТ документи и органът не е открил процедура по категоризиране на туристическия обект. Това помощната комисия на органа следва да извърши в рамките на определения от съда 14-дневен срок, определен в съответствие с чл. 130, ал. 1 ЗТ.

Следва да се отчете и факта, че ако е налице непълнота или нередовност на документите по чл. 129, ал. 1 ЗТ, експертната комисия е длъжна да предостави на ответника 14-дневен срок за отстраняването им. Без да е спазена тази процедура, при положение, че съдът не е извършил преценка за наличието на всички документи по чл. 129, ал. 1 ЗТ - не всички посочени в заявлението документи са представени по делото, а и не липсата на изискуем документ е правното основание за постановения отказ, би могло да се стигне до увреждане на правата на ответника. Едва тогава, когато експертната комисия, в рамките на 14-дни, извърши проверка на документите по чл. 129, ал. 1 ЗТ, ако е налице нередовност или непълнота предостави на ответника изискуемия срок за тяхното отстраняване, и стигне до извод, че по отношение на заявителя са налице и другите - извън чл. 129, ал. 1, т. 7 ЗТ, изискуеми документи, кметът на общината ще следва да открие процедура по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение. Ако при извършената в срока на временното разрешително по смисъла на чл. 130, ал. 4 ЗТ проверка на място се установи съответствие на обекта със законовите изисквания, кметът на общината ще следва да издаде исканата заповед за определяне на категория.

С оглед на горното 14-дневният срок за произнасяне следва да се счита за срок за произнасяне на експертната комисия. Тъй като резултатът от нейната проверка не е предварително известен, а не е известен и резултатът от проверката на обекта - той не е бил предмет на съдебен контрол, съдът не би могъл да определи срок на органа - кметът на общината, за издаване на заповед, с която да се определи исканата категория.

Поради изложеното съдът следва да отмени решението в частта по чл. 174 АПК като вместо задължението на кмета на общината за издаване на заповед по чл. 130, ал. 7 ЗТ постанови 14-дневен срок за произнасяне на експертната комисия, т. е. за започване на производството по чл. 130, ал. 1 ЗТ.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди О. П. - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника - В. А. Х., действащ като едноличен търговец с фирма "В. Х.", седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Б." №... направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, платено в брой, по договор за правна защита и съдействие № 3522 от 16.01.2017 г. Съдът оставя без уважение искането на касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода от спора - изменението на решението в частта за срока за изпълнение на съденото решение не е промяна на крайния резултат от обжалването.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд