Решение № 3716 от 6.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Господинов от гр. Девня, чрез адв. И. Иванов срещу решение 451/08.04.2022 година на Административен съд - Варна по адм.д. 2684/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Варна за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в Писмо рег. 819000-58174, екз. 3 от 19.11.2021 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че оспореният отказ, обективиран в писмо е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила, тъй като М. Господинов бил представил свидетелство за завършено образование с изискващата се степен на образование. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че свидетелството покривало изискванията на закона и счита, че липсват основания за постановяване на отказа за издаване на СУМПС. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на М. Господинов, [ЕГН] от гр. Девня, чрез адв. И. Иванов. В жалбата се твърди, че се оспорва отказ на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Варна за издаване на СУМПС на г-н Господинов, който отказ бил обективиран в писмо рег. 819000-58174, екз. 3 от 19.11.2021 година. Съдът е провел производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.151, ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Приел е, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че М. Господинов е подал заявление за издаване на СУМПС на 12.11.2021 г. към което е приложил и документ за завършено образование - дубликат на удостоверение за завършен десети клас рег. 001-001 от 28.10.2021 г., издадено от СУ Димитър Благоев, гр. Провадия. Административният орган е отказал издаване на СУМПС, приемайки, че не са налични материалноправните основания по чл. 151, ал.2 ЗДвП и чл.13, ал.1, т. 7 от Наредба I-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина за първоначално издаване на СУМПС. Приел е, че М. Господинов няма изискуемото по закон образование. Въз основа на установените факти, съдът е аргументирал, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокривало и не било равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. Установено било, че жалбоподателят не притежава свидетелство за завършен VIII клас, а представеното от него удостоверение за завършен X клас в помощно училище не изпълвало изискванията на чл. 151, ал.З от ЗДвП. Действащата към момента на завършване на осми клас от жалбоподателя нормативна уредба, не предвиждала издаването на свидетелство за завършено основно образование на учениците от помощните училища и лицето не е отговаряло на изискванията за издаване на свидетелство за управление на МПС. По така изложените съображения административният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения по аргумент от чл.218, ал.2 АПК като общи, са неоснователни. По същество, решението е правилно. Съгласно чл. 151, ал.2 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2022 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Изключение от правилото за завършен Х клас е създадено с разпоредбата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), според която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС, към който момент са в сила измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 77 от 2017 г. Съгласно чл. 13, т.7 от НАРЕДБА I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. към молбата за издаване на СУМПС се прилага копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Съгласно пар. 2а, ал.1 от ПЗР на НАРЕДБА I-157 от 1.10.2002 г. (Нов ДВ, бр. 72 от 2018 г.), лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование. Прилагането на сочените разпоредби спрямо твърдяната дата на завършване на основното образование на г-н Господинов (учебната 2007/2008 година) обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд, че към заявлението от 12.11.2021 година лицето следва да приложи копие от документ за завършено основно образование. Според чл.23, ал.3 на Закона за народната просвета (обн. 1991г., отменен считано от 01.08.2016г.) придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. Специалните училища за обучение на ученици от I до VIII клас с умствена изостаналост са "помощни училища" (чл. 71 и чл. 66, ал. 1, т. 4 от Правилник за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/). Обучението се осъществява по специален учебен план в съответствие с чл. 19 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (Обн., ДВ, бр. 67/27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., отм., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.), различен от учебния план, по който се обучават учениците от общообразователните училища. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал.1 и ал.3 ППЗНП на учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета. На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета. От анализа на чл.46, ал.1 и ал.3 ППЗНП, както правилно е приел първоинстанционния съд, следва извода, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. Касационната инстанция споделя ивода на АС гр. Варна, че от събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство е безспорно установено, че М. Господинов е завършил десети клас, съгласно представеното удостоверение за завършен десети клас рег. 001-001 от 28.10.2021 г., издадено от СУ Димитър Благоев, гр. Провадия, за завършен десети клас на Помощно училище Св.Св. Кирил и Методий, [населено място], Община Провадия, като то не удостоверява завършен първи гимназиален етап на средно образование. Необходимата общообразователна и професионална подготовка на децата и учениците със СОП се определят от държавните образователни изисквания за тяхното обучение (чл. 16, т. 8 ЗНП), които се приемат с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министерства и ведомства (чл. 17, т. 3 ЗНП). Към момента на завършване на VIII клас от М. Господинов е действала Наредба 6 от 19.06.2002 г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания (обн., ДВ, бр. 83/30.08.2002 г., отм. ДВ, бр. 11/10.02.2009г.). Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от тази наредба предвижда, че на завършилите VIII клас на помощно училище се издава удостоверение за завършен VIII клас, а в ал.3 е посочено, че на завършилите паралелките за професионално обучение след VIII клас на помощно училище се издава удостоверение за професионално обучение или свидетелство за професионална квалификация Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗНП, придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета (чл.35,ал. 3 от Наредба 6 от 19.06.2002 г.). Правилен е изводът на административния съд, че редакцията на чл.151 ал.2 от ЗДвП изисква лицето да е завършило X клас, а от представените по делото доказателства се установява, че касационният жалбоподател не притежава свидетелство за завършено VIII клас, като представеното от него удостоверение не изпълнява изискванията на чл.151, ал.2 от ЗДвП. Атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. От ответника по касационната жалба не се претендират разноски за касационна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение