Решение № 348 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за защитените територии (ЗЗтерит.) Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Национален парк Пирин - гр. Банско, чрез процесуален представител адв. Г. Радулов с която се обжалва Решение 371/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 20227030700553/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се излагат подробно развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. Ответникът се представлява от адв. З. Иванова, която в отговор на касационната жалба и проведеното открито съдебно заседание по делото излага подробни съображения за неоснователност на същата и изразява становище, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По същество на спора- счита оспорения съдебен акт за правилен и съответен на материалния закон, съответно поддържа неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционния съдебен акт е отменена Заповед РД-54/20.05.2022 г., издадена от директора на Дирекция Национален парк Пирин , преписката върната на посочената дирекция за ново произнасяне по Заявление за издаване на разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк Пирин за 2022 г., вх. НПП-394/20.04.2022 г., подадено от Д. Станоев, както и са присъдени разноски по делото. За да постанови оспорения акт съдът е приел, че заповедта за отказ да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк Пирин за 2022 г. по заявление НПП-394/20.042022 г. на кандидата Д. Станоев е незаконосъобразна, тъй като процесния административен акт не е издаден в предписаната от закона форма, защото съдържа само цитирани определени текстове от нормативни актове, т.е. има посочени някакви правни основания за издаването му, но същите не са подкрепени с посочването на никакви конкретни фактически обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към възприетите правни такива, както и че при издаването на акта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а отделно от това заповедта е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с отказ да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк Пирин за 2022 г. по заявление НПП-394/20.04.2022 г. Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя първоинстанционният съд е приел, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от компетентен орган, но не в предвидената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, водещи до отмяна на посочените основания. При преценка дали е спазена установената форма при издаване на процесния административен акт, съдът е приел, че тя липсва, тъй като липсват мотиви фактически и правни основания за издаване на административния акт, което довело и до допускането на груби съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая са прилагани непредвидени в годишния план критерии за оценка на подадените заявления за паша, респ. липса на методика за съотнасяне на отделните критерии един спрямо друг, произволно тълкуване на критериите за оценка, незачитане на предимството на подалите заявление притежавани автохонни породи животни пред друга категория заявители, което довело до издаване на акта и в пълно противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е безспорно, че Д. Станоев е подал Заявление за издаване на разрешително за паша НПП-394/20.04.2022 г. по което със Заповед РД-54/20.05.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Пирин е постановен отказ да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на парка за 2022 г. на основание чл.50, т.5 от Закона за защитените територии, чл.7, ал.1, т.5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите в националните паркове, годишен план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк Пирин за 2022 г., и на основание т.26 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк Пирин за 2022 г. и т.6 от Протокол З-316/20.05.2022 г. към заповед РД- 37/30.05.2022 г. С жалба вх. 1073/15.06.2022 г. /л.1/ Станоев е поискал отмяна на Заповед РД-54/20.05.2022 г. на Директора на Дирекция Национален парк Пирин . Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на административния акт е налице неспазване на установената форма, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което е довело и до противоречието на акта с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Правилно съдът е посочил, че за да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта определя той да съдържа конкретни основания - фактически и правни, които да бъдат конкретни и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган установявания по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Според настоящия касационен състав изводът на първоинстанционния съд за немотивираност на оспорената Заповед РД-54/20.05.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Пирин е правилен. Актът не съдържа конкретни фактически установявания, които органът да е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание изисква органът да посочи правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая със Заповед РД-54/20.05.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Пирин е постановен отказ да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на парка за 2022 г. на основание чл.50, т.5 от Закона за защитените територии, чл.7, ал.1, т.5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите в националните паркове, годишен план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк Пирин за 2022 г., и на основание т.26 от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк Пирин за 2022 г. и т.6 от Протокол З-316/20.05.2022 г. към Заповед РД- 37/30.05.2022 г. Посочени са множество правни основания за издаването на административния акт, но те не са аргументирани с посочването на никакви конкретни фактически обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към възприетите правни такива. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липса на конкретни фактически установявания, които да кореспондират с посочената от органа правна квалификация, е правилен. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Правилно съдът е приел, че като последица от неспазено изискване за форма на акта, при издаването му е довело и до допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а отделно от това заповедта е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни норми. В случая в оспорената заповед липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси обжалваната пред съда заповед съдържа цитати от нормативни актове, без да е извършен анализ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци са налице и доводите в тази насока са основателни. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки Заповед РД-54/20.05.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Пирин , първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да бъде присъдено в размер на 1000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,