Решение № 14656 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2013 г.

Решение № 14656 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10270/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на РУ "СО" Пазарджик против решение № 394 от 20.06.2013 г. на АС Пазарджик по адм. дело № 432/2013 г. С него се отменя решение № Ж-37#1 от 25.4.2013 г. на директора на РУ"СО" гр. Пазарджик с което е потвърдено разпореждане № 125-00-82 от 15.3.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че неправилно в решението се приема, че Христо Георгиев е действал добросъвестно при получаване на парично обезщетение за безработица, което го освобождава от задължението да възстанови сумата. В конкретния случай Георгиев е бил със съзнанието, че съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО считано от 1.1.2012 г. лицата, придобили право на пенсия нямат право на парично обезщетение за безработица. Ответникът - Христо Борисов Георгиев, чрез адвокат Узунов взема становище за неоснователност на жалбата и в съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Георгиев срещу цитираното решение на РУ"СО" Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. С потвърденото разпореждане е разпоредено на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 1.1.2012 г. до 22.12.2012 г. в размер на 4299,63 лв. главница и 467,63 лв. лихви от датата на получаване до датата на разпореждането. Съдът е разгледал жалбата по същество и я е приел за основателна. Установено е, че с разпореждане от 7.2.2012 г. на основание чл. 54ж ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на Георгиев за периода 23.12.2011 г. -22.12.2012 г. в размер на 17,13 лв. дневно. След изплащане на обезщетението на 16.1.2013 г. Георгиев подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато била отпусната, считано от 16.1.2013 г. в размер на 145 лв. месечно, което право било придобито на 1.4.2011 г. Относно спорния въпрос - добросъвестно ли е получено обезщетението за безработица, съдът е приел, че Георгиев, с подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, е приложил доказателства за целия си осигурителен стаж, поради което административния орган е можел да съобрази още в този момент придобитото право на пенсия, което не е направил. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че стажът на Георгиев е бил от тора и трета категория, което е налагало превръщането му в трета категория и изчисляване на точната дата на придобиване право на пенсия. Съобразено е обстоятелството, че за времето на полученото обезщетение за безработица жалбоподателят не е получавал пенсия. При установеното от фактическа страна, съдът е извел правен извод за добросъвестност в поведението на Георгиев при получаване на обезщетението за безработица, поради което обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са отменени. Решението е правилно. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от получилите ги лица, ведно с лихвата по чл. 113. В КСО не се съдържа определение на понятието "добросъвестност" при получаване на сумите, поради което във всеки отделен случай следва да се преценява субективното отношение на получилия сумите по конкретното осигурително правоотношение. В настоящия случай съдът правилно е преценил фактите по делото, свързани с поведението на Христо Георгиев, за да изведе правния извод, че същият е добросъвестен в получаване на сумите по обезщетението за безработица. Съществените факти в случая са, че още с подаване на заявлението си за отпускане на обезщетение за безработица лицето е представило всички документи относно осигурителния си стаж, от които административния орган е могъл да установи, че същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не му се дължи обезщетение. На следващо място правилно е съобразен факта, че за времето, за което е получавано обезщетение за безработица, не е получавана пенсия. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че осигурителния стаж на Георгиев налага превръщането му от втора в трета категория и изчисляването на точната дата за придобиване право на пенсия. Всички тези обстоятелства са преценени правилно от съда, че не могат да бъдат вменени в съзнанието на Георгиев, че същият е предпочел да получава обезщетение за безработица, вместо пенсия. Добросъвестността като представно съзнание във всички случаи се обективира в действията на лицето и когато органа се позовава на нея, следва да обсъди всички факти, на които се основава административния акт. В настоящият случай административния орган неправилно е квалифицирал поведението на Георгиев, на когото е отпуснато обезщетение за безработица от компетентния за това орган, станало е след преценка на всички материални предпоставки и всички добросъвестно представени от него доказателства във връзка с осигурителния му стаж. При изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение