Решение № 13015 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2018 г.

Решение № 13015 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите чрез неговия пълномощник срещу решение № 8462/21.06.2018 г. по адм. д. № 4404/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- А. М. чрез процесуалния се представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените касационни основания и съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. М. срещу заповед № РД-15-177/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДС) - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, поради липса на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна - ниво "секретно", необходимо за изпълнение на длъжността. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Развил е доводи, че към момента на допускане на държавния служител до работа на 14.03.2017 г., последният не е имал каквото и да е ниво на достъп до класифицирана информация, тъй като издаденото му разрешение за достъп е изтекло по време на водените съдебни дела за прекратяване на служебното му правоотношение. Издаването на процесната заповед в същия ден, без органът по назначаването да е осигурил възможност за иницииране на производство за получаване на разрешение за М., не води до невъзможност за изпълнение на задълженията поради непреодолими и за двете страни причини. Решението е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Безспорно е, че три предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с А. М. са отменени. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В съответствие с чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да е налице "обективна невъзможност", следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че не е налице невъзможност за изпълнение на задълженията поради непреодолима и за двете страни причина, с оглед факта, че органът по назначаването не е осигурил на М. възможност за иницииране на производство за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Изводът му, че не е налице посоченото в чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение е съответен на приложимата правна норма. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,