Решение № 15721 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2018 г.

Решение № 15721 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Велес МТ" ЕООД, ЕИК: 148089839, представлявано от управителя си М. Т., чрез адв. Каишев, против решение № 377/23.02.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2823 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400183-091-001/12.03.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 274/22.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви за забава. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че ревизионният акт не е бил подписан при неговото издаване и е невалиден. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Добрев, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 11195 от 26.09.2017 г. по адм. дело № 981/2017 г., състав на ВАС, първо отделение, е отменил решение № 2331 от 18.11.2016 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2197/2015 г., с което е прогласен за нищожен процесния ревизионен акт, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна се е съобразил с дадените указания и е извършил цялостна проверка за законосъобразността на ревизионния акт. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400183-091-001/12.03.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 274/22.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви за забава. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт първоинстанционният съд е установил, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод, че предвид факта, че РА е подписан с електронен подпис, е представен на електронен носител РА № Р-03-1400183-091-001/12.03.2015 г., като след извършена проверка на електронният носител се установява че лицата подписали РА – Н. Б. и Б. Б. са извършили това с електронен подпис, като тези подписи са квалифицирани с оглед представеното в същият електронен носител удостоверение по чл. 4 от ЗЕДЕП и срокът на електронния подпис на всяко едно от подписалите посочени по-горе документи лица, съвпада с този на издадения от тях документ. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че фактурираните доставки на стоки и услуги с получател ревизираното лице не са реални. По отказаното право на данъчен кредит по процесните доставки административният съд е стигнал до извод, че доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето й на получателя изисква установяването на две неща – доставчикът да е разполагал със стока от същия вид и количество като фактурираната, а така също това количество стока фактически да е предадено на получателя. Според съда установяването на факта на действителното съществуване на стоката, както и нейното предаване на получателя изисква да се изследва въпроса за предходните и последващи доставки, за начина на транспортирането и съхранението на стоката, като безспорни доказателства в тази насока не са представени. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Необосновано първоинстанционният съд е стигнал до извод, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на дружеството по фактура № 1050/07.03.2011 г., издадена от "Енигма С" ЕООД (л. 2359), като за същата е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата, като с оглед данните за предмета на фактурираната доставка- канцеларски материали и тяхното количество не е необходимо ангажирането на специален транспорт. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактури № 1457/25.07.2011 г. и № 1493/15.08.2011 г. (л. 1735 и л. 1727), издадени от "Попай-8" ЕООД, като за същите са представени договор, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от същата дата, като с оглед данните за предмета на фактурираната доставка- канцеларски материали и тяхното количество не е необходимо ангажирането на специален транспорт. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактура № 1015/08.03.2012 г., издадена от "Промоутър БГ" ЕООД (л. 1649), като за същата е представен договор, двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата и пътен лист свидетелстващ за транспортирането им от В. Д. със собствения му автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактура № 2021/20.05.2013 г., издадена от "Делу Снейлс БГ" ЕООД (л. 1395) като за същата е представен договор, двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата и пътен лист свидетелстващ за транспортирането им от В. Д. със собствения му автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактури № 809/10.10.2013 г. и № 731/17.09.2013 г. (л. 593 и л. 582), издадени от "Енконструкт" ЕООД, като за същите е представен договор, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от същата дата и пътни листа свидетелстващи за транспортирането им от В. Д. със собствения му автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактура № 52/30.04.2013 г. (л. 405), издадена от "Вега Хединг" ЕООД, като за същата е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от същата дата и пътен лист свидетелстващ за транспортирането им от В. Д. със собствения му автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Незаконосъобразно е отказан данъчен кредит на дружеството и по фактури № 1206/28.11.2013 г. и № 1180/21.11.2013 г. (л. 1121 и л. 1116), издадени от "Гаранстрой" ЕООД, като за същите са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от същата дата и пътни листа свидетелстващи за транспортирането им от В. Д. със собствения му автомобил с рег. [рег. номер на МПС]. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт, в частта, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС по гореописаните фактури № 1050/07.03.2011 г., издадена от "Енигма С" ЕООД, № 1457/25.07.2011 г. и № 1493/15.08.2011 г., издадени от "Попай-8" ЕООД, № 1015/08.03.2012 г., издадена от "Промоутър БГ" ЕООД, № 2021/20.05.2013 г., издадена от "Делу Снейлс БГ" ЕООД, № 809/10.10.2013 г. и № 731/17.09.2013 г., издадени от "Енконструкт" ЕООД, № 52/30.04.2013 г., издадена от "Вега Хединг" ЕООД, № 1206/28.11.2013 г. и № 1180/21.11.2013 г., издадени от "Гаранстрой" ЕООД следва да бъде отменено и вместо това да бъде отменен ревизионния акт в съответната част. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството и в частта на РА по ЗКПО, в която е преобразуван в посока увеличение финансовия резултат за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. със стойността на данъчната основа на издадените фактурите, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО И чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. С оглед изложеното по-горе в частта на РА по ЗДДС не се установява липса на документална обоснованост за фактури: № 1050/07.03.2011 г., издадена от "Енигма С" ЕООД, № 1457/25.07.2011 г. и № 1493/15.08.2011 г., издадени от "Попай-8" ЕООД, № 1015/08.03.2012 г., издадена от "Промоутър БГ" ЕООД, № 2021/20.05.2013 г., издадена от "Делу Снейлс БГ" ЕООД, № 809/10.10.2013 г. и № 731/17.09.2013 г., издадени от "Енконструкт" ЕООД, № 52/30.04.2013 г., издадена от "Вега Хединг" ЕООД, № 1206/28.11.2013 г. и № 1180/21.11.2013 г., издадени от "Гаранстрой" ЕООД, поради което не е налице предпоставка за преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат за 2011 г. с данъчната основа по фактури № 1050/07.03.2011 г., издадена от "Енигма С" ЕООД, фактури № 1457/25.07.2011 г. и № 1493/15.08.2011 г., издадени от "Попай-8" ЕООД, и за 2012 г. с данъчната основа по фактура № 1015/08.03.2012 г., издадена от "Промоутър БГ" ЕООД в посока увеличение поради непризнаване на направени разходи по описаните фактура за счетоводни цели, а оттам няма и основание за допълнително начисляване на корпоративен данък. Решението като неправилно следва да се отмени и в тази си част по ЗКПО като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в частта на направеното увеличение на ФР за 2011 г. в размер на 8 329, 60 лв. и за 2012 г. в размера на 1 000, 25 лв. и в частта на начисления допълнително корпоративен данък за 2011 г. в размер на 832, 96 лв. и за 2012 г. в размер на 100, 02 лв. В останалата си част жалбата е неоснователна. Обосновано и законосъобразно съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на РА. РА е подписан от посочените в него издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. З ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен- чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението по чл. 24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Оспорените електронни документи, представени по делото на хартиен и на електронен носител съобразно чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2. от Допълнителните разпоредби на ДОПК, са валидно подписани с квалифициран електронен подпис. Изводите на съда, че по отношение на установени задължения по ЗДДС относно останалите процесни фактури с предмет канцеларски и офис консумативи, които не са описани в предходната част на решението, не са налице реални доставки, са правилни. В останалите фактури с предмет канцеларски и офис консумативи, издадени от "Енконструкт" ЕООД се констатира липсата на индивидуализация на предмета им. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: "офис консумативи и материали по опис". Към тях действително е представен и опис на фактурираните материали, но същото не се отнася за представените към тях приемо-предавателни протоколи. Тяхното съдържание преповтаря съдържанието на фактурите, като липсва индивидуализация на предоставените стоки на получателя. В този си вид приемо-предавателните протоколи не са годни да докажат безспорно предаването на съответните стоки, тъй като не могат да се обвържат с представения опис към фактурите. Правилни се явяват изводите относно липсата на реалност на доставките, фактурирани от "Нестриум" ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че на "Нестриум" ЕООД е издаден РА № 2161308229/31.01.2014 г. /стр. 6285 за периода от 23.11.2012 г. до 31.03.2013 г., с който е установено, че липсват доказателства за реално осъществяване на фактурираните доставки, предвид което на дружеството е отказано право на данъчен кредит, а данъкът за декларираните продажби е начислен неправомерно в това число и по издадените на "Велес МТ" ЕООД фактури. В останалите фактури с предмет канцеларски и офис консумативи, издадени от "Делу Снейлс БГ" ЕООД, "Вега Хендлинг" ЕООД и "Промоутър БГ" ЕООД също се констатира липсата на индивидуализация на предмета им. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: "офис консумативи и материали по опис". Към тях действително е представен и опис на фактурираните материали, но същото не се отнася за представените към тях приемо-предавателни протоколи. Тяхното съдържание преповтаря съдържанието на фактурите, като липсва индивидуализация на предоставените стоки на получателя. В този си вид приемо-предавателните протоколи не са годни да докажат безспорно предаването на съответните стоки, тъй като не могат да се обвържат с представения опис към фактурите. Представените към фактури № 1478/08.08.2011 г. и № 1570/12.09.2011 г., издадени от "Попай-8" ЕООД, приемо-предавателни протоколи са с по-късна дата от датата на издаване на фактурите. Следователно към датите на издаване на фактурите не са били възникнали данъчни събития и данъкът е бил начислен неправомерно, което от своя страна означава, че ревизираното дружество няма право на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на дружеството в тази ? част. Не е представен приемо-предавателен протокол към фактура № 999/05.05.2011 г., издадена от "Фин-Плас" ЕООД с предмет доставка на столове, който установява престирането на фактурираните стоки. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразно е отказан данъчен кредит на ревизираното дружество и по издадените му фактури за доставки на услуги от дружествата: "Партнър 24" ЕООД, "Атрактер" ЕООД, "ССК-08" ЕООД, "Фор-кат груп" ЕООД, "Нео дизайн" ООД, "Вега хендлинг" ЕООД, "Делу Снейлс БГ" ЕООД, "Гаранстрой" ЕООД, "Нестриум" ЕООД, "Енконструкт" ЕООД, "Вега хединг" ЕООД и "Никсим" ЕООД. Не са представени документи и не са посочени имената на лицата, извършили съответните: консултантски услуги, услуги по изготвяне на уеб платформа, печат на листовки, предпечат и др., както и документи за тяхната квалификация. Не са представени доказателства за това с какви технически средства са извършени услугите и какви материали са използвани при извършването им. С оглед на горното правилно е отказано право на данъчен кредит за съответните фактури. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2010, 2011 и 2012 г. - РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на направените изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди на 2010, 2011 и 2012 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2010, 2011 и 2012 г. г. е законосъобразна на основание на чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен и е определен допълнително корпоративен данък. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение. Съгласно чл. 67 счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Във връзка с горното правилно от органите по приходите е извършено преобразуване в посока увеличение със сума в размер на 41 750 лв., представляващи разходи по издадени фактури, предназначени за придобиване на данъчно амортизируем дълготраен материален актив. Предвид гореизложеното обжалваното в гореописаната част съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед частичната основателност на касационната жалба на "Велес МТ" ЕООД, по делото следва да се присъдят разноски на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация, съразмерно отхвърлената част от жалбата, която представлява 98% по отношение на материалния интерес от обжалваната от "Велес МТ" ЕООД част. Ответникът не се е явил и не се е представлявал в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 532 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На "Велес МТ" ЕООД се дължат за касационна съдебна инстанция разноски в размер на 99 лв. (2 % от поисканите 4 950 лв.). С оглед на горното на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение съразмерно и по компенсация в размер 3 433 лв. Направеното от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява като неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. То изцяло отговаря на реално направените по делото разноски - видно от приложената фактура. Заплатеният хонорар от 4 950 лв. също така не надвишава съществено размера, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се присъждат разноски в по-нисък размер. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение