Решение № 3722 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Борисов, подадена чрез пълномощника адвокат К. Груйчев, срещу решение 5855 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 5190/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател излага съображения, според които оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Изразява несъгласие с извършеното тълкуване от първоинстанционния съд, че хипотезите на т. 1 и т. 2 от чл. 10г, ал. 5 от Закона за хазарта (ЗХ) следва да се прилагат кумулативно. Заявява, че той е упражнил правото си по чл. 10г, ал. 5, т. 1 ЗХ да поиска да бъде заличен от регистъра, а органът незаконосъобразно е отказал да стори това, като не може по аналогия да се приложи правилото за заличаване по чл. 10г, ал. 5, т. 2 ЗХ, свързано с изтичането на указания срок. Претендира присъждане на сторените разноски по представен нарочен списък. Ответникът в настоящото производство - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП), в представен писмен отговор от юрисконсулт Р. Стойчева и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Г. Стойков, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Борисов против отказ на изпълнителния директор на НАП, обективиран в писмо с изх. 94-А-361#1 от 12.05.2023 г., да го заличи от регистъра на лицата по чл. 10в, ал. 3 ЗХ, по повод отправено от него искане по чл. 10г, ал. 5, т. 1 ЗХ. От фактическа страна е установено, че Борисов е отправил заявление за вписване в този регистър на 13.03.2023 г., като на основание чл. 10г, ал. 4 ЗХ е посочил периода, за който да се извърши вписването - от месец 03.2023 г. до месец 03.2025 г., т. е за две години. Той е бил вписан в регистъра, но на 28.04.2023 г. е подал искане до изпълнителния директор на НАП за заличаване по чл. 10г, ал. 5, т. 1 ЗХ, като в графата за дата от която желае да се извърши заличаването записал същата дата на която е направил искането - 28.04.2023 г. Последвало издаването на оспореното пред АССГ писмо изх. 94-А-361#1 от 12.05.2023 г., с което Борисов бил уведомен, че по повод искането му била извършена проверка. При нея се установило, че е вписан в регистъра на 24.03.2023 г. за срок до 13.03.2025 г. Органът се аргументирал с чл. 10г, ал. 5, т. 2 ЗХ, съгласно който заличаването от регистъра на уязвимите лице се извършва когато е изтекъл посоченият от лицето срок за вписване, а ако не е посочен - след изтичането на две години от вписването. На това основание е изложил, че Борисов ще бъде отписан от регистъра на 13.03.2025 г. или по негово искане след изтичане на две години от вписването. С писмото изпълнителният директор на НАП практически е отказал да удовлетвори отправеното искане. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че заличаването от регистъра може да се извърши само след изтичане на две години от вписването, което произтича от тълкуването на чл. 10г, ал. 4 и ал. 5 ЗХ. Според съда анализът на чл. 10г, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗХ налага извод, че мярката е със срок минимум от две години и този срок въздейства дисциплиниращо на уязвимото лице. При тези мотиви е направен извод, че правилно органът е отказал на Борисов заличаване от регистъра. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за случая факти не са спорни. Те са, датата на вписването в регистъра на лицата по чл. 10в, ал. 3 ЗХ - 24.03.2023 г., пожеланият от Борисов двугодишен срок за вписване и желанието което е заявил на 28.04.2023 г. да бъде заличен от регистъра. Спорът се свежда до това дали съгласно предвижданията на чл. 10г, ал. 5 ЗХ, той може да поиска заличаване от регистъра преждевременно, преди изтичането на срока от две години, който сам е посочил. При разрешаването този спор първоинстанционният съд е направил вярно тълкуване на приложимите правни норми. По силата на чл. 10г ЗХ, НАП създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 ЗХ. Тези лица, квалифицирани от законодателя като уязвими, са индивидуализирани в ал. 2 на същия член, като те могат да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри. Съгласно чл. 10г, ал. 3 ЗХ, вписването в регистъра се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на НАП. Следващата ал. 4 предвижда, че в искането може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от две години. Според ал. 5 на чл. 10г ЗХ, заличаването от регистъра се извършва по искане на вписаното лице и когато е изтекъл посоченият от лицето срок за вписване, а ако не е посочен - след изтичането на две години от вписването. Мерките срещу хазартната зависимост са предприети с изменение на ЗХ в ДВ, бр. 69 от 2020 г. и въвеждането на новите разпоредби на чл. 10б и сл. от закона. Целта на законодателя, отразена в мотивите по приемането на законопроекта, е създаването на мерки за самоограничаване и недопускане до участие в хазартни игри на уязвими лица, за да се противодейства на негативните икономически, социални и личностни последици за тях, тъй като не могат да контролират поведението си заради изградената зависимост. Една от мерките е възможността за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили, че тази дейност им вреди. С цитираните по-горе норми на тези лица е предоставена правна възможност да заявят пред НАП желание да не бъдат допускани до обекти в които се организират хазартни игри. Въз основа на тяхно волеизявление, те подлежат на вписване в нарочен регистър, а организаторите на хазартни игри са длъжни да не ги допускат до съответните обекти. Съгласно мотивите към законопроекта, предвиден е минимален срок на валидност на вписването, както и възможност лицето да поиска заличаване от регистъра. Явна е волята на законодателя на първо място да се посочи срок на вписването в регистъра, което се свързва с трудността на уязвимите лица да контролират поведението си по преодоляване на специфичното състояние на зависимост в което са изпаднали. За това е нужен определен период от време, който не може да бъде много кратък. Срокът на вписването от две години има за цел именно достатъчно време, в което да се създадат условия за преодоляване на зависимостта. Отправянето на искане за заличаване в много кратък период след вписването от регистъра, обосновава извод за продължаваща зависимост, но не и за преодоляването й. От друга страна ако законодателят е имал намерение да допуска заличаване и преди изтичането на двугодишния срок от вписването, нямаше да постави изискване за минимален срок на вписването. В този ред на правните съждения се налага извода, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите му за законосъобразност на оспорения акт, съответстват на предписанията на материалния закон и неговата цел. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното съдебно решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение