Решение № 11650 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2014 г.

Решение № 11650 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2014 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Тентранс" ЕООД, представено от управителя Радослава Радева, срещу решение № 1834/5.08.2014 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 2411 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 260900606 от 19.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, в частта относно установеното допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 10 500 лв. и лихвата за забава върху него в размер на 2 599,76 лв. Оплакванията на касатора за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Касационният жалбоподател обосновава установеността на съществуването на договор за заем, като основание за получаване на сумата 105 000 лева в отчетната 2007 г., което пък изключва правомерността на преобразуването с РА на счетоводния резултат на дружеството в посока увеличение с тази сума, но квалифицирана като получена безвъзмездно. Сочи доказателствените средства, които според него са преценени неправилно от първостепенния съд. Иска отмяна на първоинстанционното решение, включително в частта му за разноските, както и отмяна на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационното производство е повторно. Образуването му е след отмяната с решение № 10685 от 23.07.2012 г. на ВАС, постановено по адм. дело 9364 по описа на същия съд за 2011 г. на решение № 514 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 720 по описа за 2010 г. на АС Пловдив. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК и след обсъждане на доводите на страните, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на "Тентранс" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в данъчен период 2007 г. и за закъснителни лихви в резултат на извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 105 000 лева. Съответна на извършената корекция на ФР част от установените с РА публични задължения е за корпоративен данък в размер 10 500 лева. Изборът като основание за преобразуване на ФР за отчетната 2007 г. на разпоредбата на чл. 78 ЗКПО е обоснован с отказа да се възприеме договор за заем от 5.01.2007 г. с Марта Моушанас като източник на получените от РЛ средства в размер 105 000 лева. Прието е, че са налице предпоставките на т. 2 от Раздел Г на СС № 18 - "Приходи" за признаване на прихода. Пропускат на ДЗЛ да отчете прихода е изправен с РА чрез коригиране на декларирания СФР. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че произходът на средствата в размер 105 000 лева е недоказан, поради което са безвъзмездно получени. При това е било дължимо отчитането им като финансиране, което се признава за приход в съответствие с т. 3.2 във вр. с т. 3.8 от СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване. Изискването на стандарта е такова, установено с нормативен акт, затова и нарушаването му сочи на основанието за корекция на СФР по чл. 78 ЗКПО. Първостепенният съд е отрекъл привръзката с т. 2 от раздел Г на СС 18, тъй като и със заключенията на ССЕ не е установено отписване на задължението. Съдът е отнесъл към установените факти тези за съществуването на сключен на 5.01.2007 г. договор за заем между гръцкия гражданин Марта Мушанас, представлявана от Атанасиос Мушанас, като заемодател и "Тентранс" ЕООС като заемател. Предмет на заемното правоотношение е сумата 105 000 лева, която е следвало да се плати в брой в срок до 5 дни. За получаването на сумата е съставен приходен касов ордер без номер от 5.01.2007 г. За същата сума съществува и разписка от 26.10.2006 г. Отчитането й е извършено от жалбоподателя по кредита на сметка 159 "Други заеми" срещу дебита на сметка 501 "Каса в левове". В отговора на гръцката данъчна администрация, предоставено по реда на международното административно сътрудничество, се съдържа информация за сключен от Марта Моушанс договор за заем с българското дружество за сумата 53 685.65 евро с цел осъществяване на сделка, свързана с пренасяне на месо, като парите са предавани периодично на суми между 3 000 евро и 6 000 евро на шофьора на камиона. Показанията на св. Вълчева са за извършено от нея удостоверяване на получаването на сумите в ПКО от 5.01.2007 г., като към този момент плащането е било извършено на части чрез предаване на суми от по 2 000, 3 000 и 5 000 лева на шофьорите. Инстанцията по същество е извършила преценка на писмените и гласните доказателствени средства. Заради противоречието между тях, съдът е отказа да приеме за установен факта на предаване на процесната сума по договор за заем. Решението е правилно по разпоредения краен правен резултат. Неоснователни са оплакванията на касатора за опущения в познавателната дейност на съда при преценката на доказателствените източници. Тази дейност е осъществена в съответствие с процесуалните, логическите и опитните правила. В обхвата й са включени всички относими доказателства - чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съществуват възприетите от съда несъответствия в информационните източници, които препятстват формирането на лишен от съмнения извод за предоставяне на сумата 105 000 лева по договора за заем от 5.01.2007 г. В изходящи от жалбоподателя частни свидетелстващи документи - разписката от 20.10.2006 г. и ПКО от 5.01.2007 г. е закрепен едни и същ факт - получаването на сумата 105 000 лева. Удостоверяването в документа от 20.10.2006 г. е неубедително, тъй като предхожда сключването на договора за заем, а и при симултантното осъществяване на пораждащия заемното правоотношение фактически състав, най-ранното възможно проявление на плащането е едновременно с представляващия неговото основание факт на съгласието между страните. Отразяването в ПКО пък противоречи на създаденото задължение за предаване на сумата в определен срок след сключването на договора и на показанията на Въчева за изготвянето на ПКО след получаването на части на цялата сума. Правилно съдът е изключил относимостта на избраното от органите по приходите в РА основание за преобразуване на СФР в привръзката му с т. 2 от раздел Г на СС 18 - Приходи. Не се твърди и установява задълженията на РЛ да са отписани или да съществува основание за отписването им, та да е налице "друг случай" на признаване на приходи. Неотносимо, обаче, е и избраното от съда основание за преобразуване на СФР. Макар да е манифестирал намерението си да не основава заключителния съдебен акт в първоинстанционното производство на предположения, това е направил съда, приемайки че паричните средства в размер 105 000 лева са безвъзмездно получени. Без да е установено основанието за имущественото разместване, не съществува нормативен източник за определянето им като дарени. При несъмнената икономическа изгода за предприятието от получените средства, обвързването им с дейността на предприятието с взетите счетоводни операции и увеличаването с този елемент от потока на икономически изгоди на капитала на предприятието, процесната парична сума представлява приход по смисъла на т. 2 от СС № 18 - Приходи. Отчитането на прихода е било дължимо в момента на възникването му в съответствие с принципа за текущо начисляване, дефиниран в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /позоваване на него е направил и решаващия орган при оспорването по административен ред/. Неизпълнението от ДЗЛ на задължението му да отчете прихода е в противоречие с позитивното право. Затова е е било дължимо при упражняване на данъчния контрол по чл. 81 ЗКПО органите по приходите да коригират с размера на неотчетения приход декларирания СФР. Коректно е позоваването на правилото на чл. 78 ЗКПО. Правилното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение