Решение № 12692 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2018 г.

Решение № 12692 от 19.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване. Касаторката адв. Е. З. от [населено място] обжалва Решение № 3 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 485/2017 г. на Административен съд- Русе, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-17-208/17.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2139-17-498/05.10.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ –Русе за отказ да бъде изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Е. З. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Счита, че правото й да поиска преизчисляване на размера на получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст, произтича от разпоредбата на чл. 46, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/нова/, в сила от 01.01.2017 г. Молбата към съда е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и спорът решен по същество. Прилага и подробна писмена защита. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е счел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 11 от НПОС е създадена с оглед приетото и влязло в сила от 01.01.2017 г. изменение на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, по силата на която, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, или това са авансово внесените вноски, т. е. дори и да не са внесени окончателните вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, на самоосигуряващите се лица пак се признава осигурителен стаж съобразно внесените авансови осигурителни вноски. В конкретния случай хипотезата не е налице и съдът правилно е възприел изводите на административния орган, че не е налице незачетен стаж, така също и доход на жалбоподателката при положение на внесени единствено авансови вноски. Съобразявайки горното, съдът обосновано се е аргументирал с разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 2 от КСО, съгласно която, при определяне на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява индивидуалния коефициент, не се взема предвид дохода за времето на отпуска за отглеждане на дете, по време на който е получавано обезщетение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Касационната жалба, разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил оспорването на Решение № 2153-17-208/17.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2139-17-498/05.10.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Русе за отказ да бъде изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Е. З. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление вх. № 2109-17-70/28.09.2017 г., Е. З. е поискала допълнително да й бъде зачетен придобит преди пенсионирането осигурителен доход, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, за времето от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г., позовавайки се на новата разпоредба на чл. 46, ал. 11 от НПОС и представяйки удостоверение, обр. УП-2, издадено от Адвокатски съвет при АК- Русе, в което е отразен доходът й по годни за периода 01.04.1989 г. -31.03.1992 г. Видно е, от установените по делото пред Административен съд- Русе правнорелевантни факти, че с Разпореждане № 2139-17-498/05.10.2017 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ- Русе е отказал да измени пенсията на З., тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 14 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., въвежда преклузивен срок за правото на лицето да иска преизчисляване на пенсията си на база друг тригодишен период, като в конкретния случай, нормативно определеният 12- месечен срок е изтекъл. С решението си, директорът на ТП на НОИ - Русе е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. Решението на Административен съд-Русе, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон, и преследваната от него цел. Първоинстанционният административен съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. Поради това и е направил обоснован извод, че правилно е отказано преизчисляване пенсията на Е. З., тъй като претендираното от нея право е ограничено със срок от 12 месеца от влизане в сила на изменението на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правоимащите могат да поискат преизчисляване на пенсията, което се извършва по начина на изчисление на първоначалната пенсия – чл. 70 от КСО. С приемането на новата разпоредба на чл. 70, ал. 14 от КСО/ ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г. /, лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г., но в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. С § 19 от Постановление № 60 на МС от 30.03.2017 г. за изменение и допълнение на НПОС/обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. / е създадена нова ал. 11 на чл. 46 от Наредбата, в която е посочено, че, когато в периода, от който се определя или е определен индивидуалният коефициент се включва време, което са зачита за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. За лицата, на които вече е отпусната пенсия до 31.12.2016 г., с новосъздадения § 8в от ПЗР на НПОС е дадена възможност да поискат индивидуалния им коефициент да се определи съгласно чл. 46, ал. 11, когато това е по- благоприятно за тях. Както правилно е посочил съдът, на жалбоподателката, още при отпускане на пенсията, е зачетен осигурителен стаж с обща продължителност 38 години, 5 месеца и 2 дни, като за периода преди 01.01.1997 г. този стаж е непрекъснат от 16.11.1978 г. От този стаж тя е избрала при изчисляването на индивидуалния й коефициент да се използва доходът за периода от 01.12.1983 г. до 01.12.1986 г., който период впоследствие е променила със заявление от 2016 г. и е избрала дохода си от 01.10.1987 г. до 30.09.1990 г. По този начин, към момента на подаване на процесното заявление за изменение на пенсията от 28.09.2017 г., индивидуалният й коефициент е определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 КСО, като е взет предвид осигурителния й доход за избрания тригодишен период преди 01.01.1997 г. (01.10.1987 г. – 30.09.1990 г.) и доходът й след 01.01.1997 г. до 16.04.2015 г., видно от данните в разпореждане № 10/24.08.2016 г. В подаденото заявление до пенсионния орган, З. твърди, че представя допълнителен осигурителен доход, придобит преди пенсионирането й, и желае неговото зачитане при определяне на размера на пенсията. Приложеното удостоверение обр. УП-2 обаче, съдържа данни за дохода й за периода от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г., който период е различен от периода, въз основа на който е изчислена пенсията на лицето. След влизане в сила на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, или това са авансово внесените вноски, т. е. дори и да не са внесени окончателните вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, на самоосигуряващите се лица пак се признава осигурителен стаж, съобразно внесените авансови осигурителни вноски. В тази връзка с новосъздадената норма на чл. 46, ал. 11 от НПОС е регламентирано, че за този признат стаж, когато той участва в периоди, от които се определя индивидуалния коефициент, се взема предвид като осигурителен доход именно доходът, върху който са внесени осигурителните вноски (авансови такива). Доколкото към момента на влизане в сила на цитираните разпоредби са налице случаи на самоосигуряващи се лица, внесли единствено авансови вноски, но не и окончателните такива, на които по действащата до 01.01.2017 г. правна уредба не е зачетен осигурителен стаж, респективно и осигурителен доход, то логично е предвидена възможност тези самоосигуряващи се лица след промяна в реда за зачитане на осигурителен стаж и доход да могат да поискат изменение на отпуснатите им пенсии при зачитане на стажа и дохода, въз основа на авансово внесените от тях вноски. В конкретния казус обаче не е налице тази хипотеза, защото не се установява да е налице незачетен стаж, а оттам и доход на жалбоподателката в хипотезата на внесени единствено авансови вноски, най-малкото пък да е представен допълнително незачетен до момента доход за периодите, въз основа на които е определен индивидуалния коефициент на жалбоподателката към този момент. Предвид възражението в касационната жалба относно приложението на чл. 46, ал. 11 от НПОС за самоосигуряващите се лица по майчинство, касационната инстанция отбелязва, че съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 2 КСО, при определяне на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява индивидуалния коефициент, не се взема предвид дохода за времето на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение. Тази разпоредба се прилага независимо от качеството на осигуреното лице, включително и като самоосигуряващо се. Заявлението за преизчисляване на пенсията, с приложено удостоверение, обр. УП-2, от което е видно, че става въпрос за заявен нов тригодишен период, преди 01.01.1997 г., е подадено на 28.09.2017 г., т. е. след като е изтекъл предвиденият законов срок, в който лицето е било длъжно да упражни своето материално субективно право, ако иска да се ползва от неговите последици. При това положение правилно от пенсионния орган е извършена преценка по реда на чл. 70, ал. 14 (сега, ал. 17) от КСО за наличие на предпоставките за изчисляване на нов индивидуален коефициент, като е установено, че една от тези предпоставки не е налице, а именно: искането да е направено в рамките на 12 месеца от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. Следва да се отбележи, че в този срок лицето е отправило вече такова искане, което е било удовлетворено с Разпореждане № 10/24.08.2016 г. Както правилно е постановил първоинстанционният съд, на жалбоподателката не следва да се определи пенсия за осигурителен стаж и възраст след преразглеждането й съобразно изложените в решението мотиви за неприложимост на хипотезата на чл. 70, ал. 14 от КСО/ понастоящем чл. 70, ал. 17 от КСО/. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,