Решение № 13220 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16559/2011 г.

Решение № 13220 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16559/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "НОРМЕКС" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. "Тутракан" № 44, подадена чрез процесуалния му представител адв. Братованов, срещу решение № 2402/21.10.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2838/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 181001171/31.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 563/30.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че по процесните фактури, издадени от тримата доставчици, не са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което е абсолютна предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че при извършените насрещни проверки на доставчиците от тяхна страна не са били представени всички поискани от приходната администрация документи, не би следвало да е основание за непризнаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя и не би следвало да се възприема безкритично от първоинстанционния съд. Жалбоподателят е представил всички доказателства, с които разполага. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът служебно не е назначил експертиза, при която вещото лице да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците и да установи дали ДДС по фактурите е начислен. Не е изследван и въпросът дали на доставчиците за процесните периоди от време са били извършвани ревизии и издавани ли са РА, с които ДДС е начислен. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, а ако се констатира допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181001171/31.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 563/30.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните трима доставчици: от "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД в общ размер 24 820.70 лв. за данъчните периоди м. юли, м. септември и м. октомври 2009 г.; от "Евро Трейд 2007" ЕООД общо в размер на 29 758. 99 лв. за данъчните периоди м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2009 г., от "Евроазия София" ЕООД в общ размер 1826.53 лв. за данъчните периоди м. юли, м. август и м. септември 2009 г. Прието е, че не е доказано осъществяването на реални доставки на свинско месо по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Не е установено прехвърляне на собствеността върху стоката, респ. настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като данъкът е начислен без основание, нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС изключва възможността да бъде признато на получателя правото на данъчен кредит. Съдът подробно е обсъдил фактите, установени в хода на ревизията, както и приетото в хода на съдебното производство заключение по назначената ССЕ. Приел е, че не е доказано наличие на стоката при доставчиците и къде е съхранявана, за да може да бъде доставена на жалбоподателя. Липсват също така доказателства за нейното предаване, транспортиране и получаване. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено следното: От доставчика "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД в хода на ревизията са представени фактурите, издадени на "НОРМЕКС" ЕООД, фактури, издадени от "Корина БГ" АД - Кърджали, по които "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД е получател, с предмет доставка на свинско месо, счетоводни документи и декларация от управителя Д. Фурнаджиева, според която фирмата е само посредник при доставката на замразено месо. Стоката по фактурите е транспортирана до склада на "НОРМЕКС" ЕООД в гр. Русе от предходния доставчик. Органът по приходите в мотивите на Ревизионния доклад /РД/ е анализирал доставките, по които "Корина БГ" АД - Кърджали е получател. Установено е, че са декларирани доставки от двама доставчици - "Валенсиана 2005" ЕООД и "Вал Трейд Груп" ЕООД, които многократно са издирвани от органите по приходите, но не са открити. Към фактурите, издадени от тези двама доставчици, по които получател е "Корина БГ" АД, има издадени кредитни известия /КИ/, чрез които резултатът е сторниран и на практика за процесния период от време "Корина БГ" АД не е получавал доставки. С оглед на така установените факти, правилно съдът е приел, че при прекия доставчик "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД не се доказва наличието на стока свинско месо, с което той да е разполагал реално и да е бил в състояние да достави на жалбоподателя. Не са представени доказателства за това, че предходният доставчик "Корина БГ" АД е разполагало със стоката като налична, нито че има складови или търговски помещения, подходящи за съхранение на месото, нито че разполага с транспорт, с който да е транспортирало тази стока от неговия склад до склада на жалбоподателя в Русе. Правилен е изводът на съда, че заключението на вещото лице не установява други факти, различни от вече установените в хода на ревизията, които да доведат до различни изводи. Според него, в счетоводството на прекия доставчик "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД са осчетоводени фактури, издадени от "Корина БГ" АД за доставка на месо по сч. сметка 304/1 "Стоки на склад", което количествено е повече от продаденото на жалбоподателя според издадените фактури. Наред с изложеното, констатирано е от представените от жалбоподателя в хода на ревизията към фактурите търговски документи, че в тях е посочена държава на произход на стоката - Холандия, а подобно обстоятелство не се твърди от доставчика, нито са представени такива документи от негова страна. Отделно от това, при проверките на предходните доставчици в хода на ревизията органите по приходите не са установили от тях да е деклариран ВОП на стоки от Холандия. От доставчика "Евро Трейд 2007" ЕООД не са представени в хода на ревизията каквито и да било документи, нито са дадени писмени обяснения от представляващия дружеството, въпреки че искането е връчено на пълномощник. Във връзка с изготвянето на ССЕ вещото лице е установило контакт с управителя и представляващ дружеството, но от негова страна счетоводни документи не са предоставени. След изготвянето на РД са постъпили счетоводни документи от този доставчик, по които вещото лице е констатирало, че "Евро Трейд 2007" ЕООД е осчетоводило доставки на свинско месо по сметка 304/1 "Стоки на склад" по фактури, издадени от "Евровас" ЕООД. Представени са две удостоверения за регистрация на обекти за търговия на едро с храни от животински произход, издадени от Дирекция "Столичен ветеринарно-санитарен контрол" в хладилна база на "ТИММО" ЕООД в София и в хладилна база на "Фиоре" ЕООД с. Локорско, както и договор за влог на стоки № 22/02.01.08 г., сключен с влагоприемателя "Еврофиго" АД - София, по силата на който последният се задължава да съхранява стоки на влогодателя в хладилник, находящ се в гр. София, ул. "Малашевска" № 1. В хода на ревизията след проверка в информационната система на НАП органът по приходите е констатирал, че от страна на "Евровас" ЕООД в процесните периоди от време са декларирани доставки от "Милевро" ЕООД и "Марилет 6108" ЕООД. Двете дружества са търсени многократно и не са открити на декларираните от тях данъчни адреси. По отношение на тези две дружества е констатирано, че декларират доставки от доставчици, които отричат да са им издавали фактури и каквито фактури не са включвани от тях в дневниците за покупки. Отделно от това, "НОРМЕКС" ЕООД представя към фактурите търговски документи, според които полученото свинско месо от доставчика "Евро Трейд 2007" ЕООД е с произход от Белгия, Германия и Холандия. Прекият доставчик не представя доказателства за осъществен ВОП от посочените държави. Такива не се установяват и по отношение на предходния доставчик "Евровас" ЕООД. Правилен с оглед на изложеното е изводът на съда, че не се доказва фактът на притежаване от страна на прекия доставчик на количествата свинско месо, посочени във фактурите, за да може да се приеме, че той е бил в състояние да го предаде на жалбоподателя. Отново, както и по отношение на доставчика "Лотос Ай Енд Ай" ЕООД, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени документи, установяващи предаването и приемането на стоката по процесните фактури и транспортни документи, установяващи транспортирането й от някоя от складовите бази, ползвани от "Евро Трейд 2007" ЕООД, до склада на жалбоподателя в Русе. Доставчика "Евроазия София" ЕООД е открит в хода на ревизионното производство и от него са представени процесните фактури, както и декларация, че ползва складови бази в гр. София на ул. "Малашевска" № 1 и ул. "Първа българска армия" № 8, както и в с. Локорско без доказателства за това. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка в счетоводството на този доставчик и е констатирало, че са осчетоводени доставки на свинско месо от доставчиците "Николо" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД и "Месокомбинат Разград" АД. По отношение на предходния доставчик "Николо" ЕООД в РД се съдържат констатации, че не може да бъде открит на декларирания данъчен адрес и е невъзможно да се провери дали реално са осъществени от него доставките към "Евроазия София" ЕООД. При проследяване на неговите предходни доставчици, според отразените фактури в дневниците за покупките се достига отново до "Милевро" ЕООД и "Марилет 6108" ЕООД, които две дружества, търсени многократно, не са открити на данъчните адреси и които декларират доставки от доставчици, които не са им издавали фактури и не са включвали такива в дневниците за покупки. По отношение на "Евро Трейд 2007" ЕООД с оглед констатациите по-горе, правилно е прието, че не е установено да е разполагал със стока свинско месо, която да може да достави реално както на жалбоподателя, така и на "Евроазия София" ЕООД. Доказателства за предаване и приемане на стоката липсват, както и не са представени транспортни документи, установяващи транспортирането на стоката от складова база на прекия доставчик, респ. предходен, до складова база на жалбоподателя. Ревизираното дружество от своя страна представя към фактурите търговски документи, според които свинското месо е с произход от България, Белгия, Германия и Холандия. Нито по отношение на прекия доставчик, нито по отношение на някой от предходните доставчици са установява да е осъществил ВОП на свинско меса от посочените държави. Независимо от това, че предмет на проверка са осъществените доставки от преките доставчици за жалбоподателя, а не предходните такива по веригите, проверките на предходните доставчици имат за цел да установят, че преките доставчици действително са разполагали с фактурираните количества от съответната стока, за да могат да я доставят, което обстоятелство е от съществено значение, за да се приеме, че преките доставки са реално осъществени. Именно защото основният спорен въпрос по делото е този за реално осъществените доставки на свинско месо от посочените трима преки доставчици, ирелевантен е фактът на извършена преработка на свинско месо от жалбоподателя и отчитането счетоводно на произведена готова продукция, която е реализирана, който е установен от вещото лице при извършената проверка на счетоводните му документи. Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното в настоящото касационно производство решение на Варненския административен съд е постановено след допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неназначаването служебно на ССЕ, която да установи дали данъкът по процесните фактури е начислен от доставчиците. Начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците не е било оспорено от ревизиращите органи и именно затова те са се позовали на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като са приели, че данъкът е неправомерно начислен от тях без основание във връзка с доставки, които не са реално осъществени. Освен това, ССЕ е допусната от съда по искане на жалбоподателя и вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на двама от преките доставчиците, а в счетоводството на третия не е, тъй като управителят и представляващ дружеството не му е указал нужното съдействие. Що се отнася до това дали на преките доставчици има издадени РА за процесните периоди, които евентуално биха съдържали информация за начисляването на ДДС, то доколкото в РД и РА не се съдържа информация за издадени такива, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изследвал служебно въпроса. Жалбоподателят от своя страна също не е твърдял, че има издадени такива РА и не е поискал установяването на това обстоятелство от вещото лице по назначената ССЕ. Както беше посочено по-горе, начисляването на данъка по процесните фактури от доставчиците не е спорно и не е необходимо то да е установено в издадени РА на тези доставчици. С оглед на така изложените съображения, решението на АС-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение