Решение № 8775 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2009 г.

Решение № 8775 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба от Калинка Вълчева Трифонова, Антоанета Добрева Георгиева и Владимир Добрев Трифонов против решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България в частта му, в която е отчуждена за държавна нужда част от имот № 87013 с площ от 0.569 декара в землището на с. Момково, община Свиленград. Релевират се доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Жалбоподателите възразяват относно действителния размер на отчуждената площ от имота, като желаят да се включи в нея и пространствена територия от 0.487 декара, отстояща на 10 метра от банкета на пътното платно. Наред с това оспорват размера на определеното обезщетение. Претендират заплащане и на пропуснати ползи и претърпени вреди от липса на оценка на намираща се в имота сонда и затрудняване достъпа до него със строежа на новата автомагистрала. Ответната страна чрез представителя си дава становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни чрез представителите си също оспорват жалбата. Жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по приложената административна преписка, с решение № 285 от 20.07.1992 г. на Министерския съвет е утвърдено окончателното трасе за изграждане на автомагистрала "Марица" от км. 73 до км 118 - дясно платно, при което се засягат около 630 декара земя, находящи се на територията на общините Любимец и Свиленград. Издадено е решение по оценка на въздействието върху околната среда № 48-27/1997 г. от Министерство на околната среда и водите. С решение № К33-7 от 24.11.1998 г. е променено предназначението на земеделската земя за държавни и общински нужди. Със заповед № РД-02-14-186 от 21.03.2007 г. е одобрен парцеларен план за провеждане на отчуждителна процедура. Оценката на засегнатите от строежа на автомагистралата земи е възложена от изпълнителния директор на Фонд "Републиканска инфраструктура" на 22.11.2006 г. Допълнително е валидизирана и през декември на 2008 г. След изготвянето й е постановено решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет. С него са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово-Капитан Андреево, участък "Любимец-Капитан Андреево" от кв 89+100 до км 108+260 - дясно платно части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на с. Георги Добрево, община Любимец, с. Момково и Свиленград, община Свиленград. Те са подробно описани в приложението към него по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. На 29 позиция от списъка на имоти в землището на с. Момково е посочена част от 0.569 декара от имот № 87013, собственост на наследници на Добри Янев Трифонов. Частта е оценена на 1301 лева. Липсват данни за оценявани подобрения. Жалбоподателите са установили с решение № 26007 от 2.02.2004 г. на ОСЗГ - Свиленград възстановено право на собственост на Добри Янев Трифонов върху осем имота. Между тях е и имот № 087013, представляващ нива от 6.232 декара в местността Боаз Дермен. Жалбоподателите се явяват наследници на Добри Янев Трифонов - починал през 1999 г. За изясняване на спора е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза. Тя е изготвена след запознаване с доказателствата по делото и направени от вещото лице справки и изчисления. Вещото лице е изготвило експертизата в два варианта. При първия имотът е оценен при средна цена за 1 кв. м. от 2.29 лева през 2006 г. или общо 1301 лева. Толкова е оценката в оспорената част от решението на Министерския съвет. Изготвен е втори вариант с база - сделки със земеделски имоти преди месец декември на 2008 г. При него стойността вече е 6.67 лева на квадратен метър или общо за 0.569 декара - 3738 лева. При тези данни по делото, съдът намира, че оспорената част от решението на Министерския съвет за процесния имот е законосъобразна. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДС поставя три условия за принудително отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически лица за задоволяване на държавни нужди: те да не могат да се задоволят по друг начин; наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и предварително равностойно парично обезщетение. Видно от данните по делото, в случая са налице и трите изисквания, доколкото с изрично волеизявление е допуснато предварително изпълнение на решението. Основният спор е относно факта дали определеното обезщетение е равностойно. Начинът на определянето на равностойността е фиксиран в ал. 2 на цитираната разпоредба. Имат се предвид пазарните цени на имоти с подобно предназначение преди влизане в сила на плана; с подобни характеристики и намиращи се в близост до отчуждавания имот. Отделно от това, за да бъдат правоотношенията детайлно уредени с допълнителната разпоредба на § 1а ЗДС са дефинирани две от основните понятия: Равностойното парично обезщетение е определено, като цена на отчуждаваните имоти или части от тях, определена по реда на този закон. А пазарната цена представлява осредненена цена от сделките с имоти, отговарящи кумулативно на четири условия: видът им да попада сред законово изброените; поне една от страните да е търговец; да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Видно от анализа на приложената експертна оценка, пазарната цена на имотите е определена при съблюдаване на тези изисквания. Периодът на изследване е 12 месеца преди ноември на 2006 г., когато е възложено актуализиране на оценката. За землището на с. Момково са взети предвид 85 броя вписани сделки със средна цена от 164 лева на декар. Конкретната експертна оценка е съобразила още цените на обезщетенията по чл. 10б ЗСПЗЗ и оферираните цени в района. От трите средни стойности е изчислила средно претеглена пазарна цена от 2.29 лева на кв. м., която надвишава над 10 пъти средната цена на вписаните сделки. Оценката е направена на основата на тази цена за квадратен метър. По този начин са спазени изискванията на закона и така определената цена на частта от отчуждения имот отговаря на понятието "равностойно парично обезщетение" по смисъла на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС и чл. 32, ал. 2 от същия закон. Съдът намира, че не следва да се приеме вторият вариант от експертизата. Той е изготвен на базата на сключени сделки за период от 12 месеца преди 2008 г. За да го изготви, вещото лице е взело предвид извършената валидизация на експертната оценка към декември на 2008 г. След като в разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС е изрично фиксиран периодът, през който подлежат на изследване сключените сделки - 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, то напълно ирелевантен за определяне на пазарните цени е моментът на последващо валидиране на оценката. В писмената си молба от 8.05.2009 г. първата жалбоподателка е претендирала определяне на пазарна оценка в размер на 55.58 лева за квадратен метър. За целта се е позовала на приложено решение по адм. дело № 355/2008 г. на Върховния административен съд. Доводът е неоснователен. Както вече се посочи едно от условията по чл. 32, ал. 2 ЗДС за определяне на равностойно парично обезщетение е съобразяването на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Последното понятие също е нормативно дефинирано в § 1а, т. 4 ДР на ЗДС и има предвид имоти в едно и също землище в земеделските територии. Решението, което се прилага от първата жалбоподателка касае имот в землището на с. Капитан Андреево. То също се намира в община Свиленград, но не отговаря на на законовото понятие "имот, намиращ се в близост до отчуждавания". Поради това позоваването е напълно неоснователно. На последно място жалбоподателите не са установили с каквито и да било доказателства останалите претенции по жалбата, касаещи по-голяма действително отчуждена площ от посочената в оспорения административен акт, пропуснати ползи и претърпяни вреди. Поради това жалбата им в тези части се явява недоказана. От така извършения анализ на събраните писмени доказателства и приложение на действащата към момента на издаване на решението нормативна уредба, съдът намира, че административният акт е законосъобразен. Не се установяват отменителни основания по чл. 146 от АПК. Поради това жалбата се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на Министерството на финансите ще следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, IV отделение