Решение № 7543 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ем Ей Кредит ЕООД ЕИК 205742598 срещу Решение 5262 от 4.08.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. 4479/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 342 от 28.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите за незаконосъобразност на заповедта, изложени в първоинстанционната жалба. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 342 от 28.03.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на Ем Ей Кредит ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП (противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител) при осъществяване на търговска дейност посредством интернет страницата https: //www.buybest.bg и през платформата ЕМАГ. Административният орган е приел, че интернет страницата https: //www.buybest.bg е електронен магазин, през който Ем Ей Кредит ЕООД извършва продажби на мобилни устройства, както и че същото дружество осъществява търговска дейност и през платформата EMAG като маркетплейс търговец под наименованието BuyBest. Установено е, че потребители са закупили мобилни телефони от Ем Ей Кредит ЕООД чрез посочените интернет страница или платформа, при което е сключени договори от разстояние по смисъла на чл. 45 ЗЗП. Част от потребителите в законоустановения 14-дневен срок са упражнили правото си на отказ от договора, регламентирано в чл. 52 ЗЗП, за което са информирали търговеца и са върнали обратно закупената стока. Търговецът, позовавайки се на чл. 55, ал. 4 ЗЗП, е отказал на потребителите да се възстанови изцяло заплатената продажна цена, като вместо това им е предложено връщане на продукта или частично (между 50 % и 90%) възстановяване на цената, тъй като е намалена стойността на продукта: разопакована фабрична опаковка (срязан стикер) на стоките, премахнато фолио на дисплея на телефона, закъсване на вътрешна опаковка, разопакован кабел за зареждане. Органът е изложил доводи, че чл. 55, ал. 4 ЗЗП създава правна защита при евентуална злоупотреба с правото на отказ от договора от страна на потребителя. Според органа потребителите не са злоупотребили с правото на отказ и не са използвали стоките до степен, която да надвишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. В тази връзка органът е приел, че липсват щети и следи от продължителна употреба на телефоните, за което търговецът се позовава единствено на следните обстоятелства: разопакована фабрична опаковка (срязан стикер) на стоките, премахнато фолио на дисплея на телефона, закъсване на вътрешна опаковка, разопакован кабел за зареждане. Според органа правото на отказ е обусловено от спецификата на онлайн търговията, тъй като потребителят не може да види стоките преди сключване на договора. Посочил е, че мобилният телефон е сложен уред, а проверката на естеството и характеристиките на продукта не може да се извърши, без да се отвори опаковката. Според органа липсват доказателства, че изпробването на телефона превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката. Това създава основателно съмнение за злоупотреба с права от страна на търговеца, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа заблуждаваща нелоялна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Видно от неговата обстоятелствена част органът не е описал конкретните факти и обстоятелства, относими към конкретен случай, а е извършил обобщение на различни случаи, което не позволява да се установят конкретните съставомерни елементи от нелоялна търговска практика. Неизяснената фактическа обстановка се е отразила и на разпоредителната част на акта, в която се възпроизвежда съдържанието на приложимата според органа правна норма, без отново да се конкретизира в какво се изразява нелоялната търговска практика. Относно прилагането на принудителните административни мерки от вида на процесната в съдебната практика се приема, че целта на мярката е, от една страна, да преустанови извършването на нелоялната търговска практика, а от друга, да предотврати за в бъдеще прилагането на същата. Именно с оглед изпълнението на преустановителна и превантивна функция на мярката, същата трябва да е ясна като съдържание, за да се постигнат целените с нея резултати, а при оспорване за да се извърши преценка на нейната пропорционалност. В случая неизяснената фактическа обстановка и липсата на ясна разпоредителна част препятства съдебната проверка относно изпълнението на предпоставките за приложение на сочената от органа правна норма и пропорционалността на мярката. При издаването на административния акт е допуснато нарушение на чл. 59, т. 4 и чл. 35 АПК, поради което същият е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение