Решение № 6399 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2018 г.

Решение № 6399 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерството на труда и социалната политика, подадена чрез пълномощник, против решение № 304 от 16.02.2018 г. по адм. д. № 2953/2017 г. на Административен съд - Варна, в частите, в които съдът е отменил решение №BG05 M90 P001-1. 002-0013/5 от 4.08.2017 г. в частта за отказ от верификация на 39 359, 27 лева от бюджетен ред 15. 1 "Предоставяне на обучения за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности в областите чуждоезиково обучение и дигитална компетентност при спазване на максимално допустимите стойности, посочени в т. 3.1.6 от Насоките за кандидатстване"; в частта за отказ от верификация на сумата от 6 041, 60 лева от бюджетен ред 19. 1 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на Закона за задълженията и договорите, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 2 за предоставяне на мотивационни обучения за активно търсене на работа" и в частта за отказ от верификация на 3 714, 29 лева от бюджетен ред 25. 1. "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта" и преписката е върната на органа за ново произнасяне в отменените части. Решението в частта, в която съдът е отхвърлил оспорването на "Волан" ЕООД, не е обжалвано. Според касатора решението в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Той оспорва извода на съда, че при издаването на акта незаконосъобразно е съобразил ПМС № 189/2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г., вместо приложимия, според съда, подзаконов нормативен акт ПМС № 119/2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014-2020 г. Твърди, че за да бъде верифициран направен разход, той следва да отговаря на правилата за допустимост на разходите към момента, в който са извършени, защото към този момент УО проверява дали съответстват на кумулативните предпоставки за допустимост по чл. 57 ЗУСЕСИФ. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими за спора доказателства и не е извършил съдебна проверка по същество за допустимост на отказаните разходи, а е възприел заключението на вещото лице относно изчисляване размерите на възнагражденията, които УО е следвало да признае. Иска отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Волан" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение №BG05 M90 P001-1. 002-0013/5 от 4.08.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. при Министерство на труда и социалната политика в частта, с която УО е отказал верификация на: 1 сумата от 39 483, 28 лв. от бюджетен ред 15. 1 "Предоставяне на обучения за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности в областите чуждоезиково обучение и дигитална компетентност при спазване на максимално допустимите стойности посочени в т. 3.1.6 от Насоките за кандидатстване"; 2 на сумата от 9 288, 80 лв. от бюджетен ред 19. 1 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на Закона за задълженията и договорите, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 2 за предоставяне на мотивационни обучения за активно търсене на работа"; 3 на сумата от 3 714, 29 лв. от бюджетен ред 25. 1. "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта". Съдът е установил, че с договор от 1.04.2016 г. на "Волан" ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 320 982, 70 лева по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014–2010 г., Приоритетна ос 1, Процедура BG05 M90 P001-1. 002 "Активни", за изпълнение на проект BG05 M90 P001-1. 002-0013 "Подобряване достъпа до заетост и квалификация на младежи в град Варна", за срок от 15 месеца. Страните са се договорили, че допустимите разходи следва да отговарят на изискванията в Насоките за кандидатстване по програмата. В обжалваното решение подробно е обсъдена релевантната фактическа обстановка, която страните не са оспорвали. Съдът е установил, че на бенефициера е извършена проверка по програмата, резултатите от която са отразени в листа за проверката от 28.04.2016 г. Органът е посочил, че дейностите по проекта се изпълняват в съответствие с план-графика; документацията е пълна и добре подредена. Оспореното решение е издадено по отправено от бенефициера искане за първо междинно плащане и междинен отчет. С него УО е отказал верификация на 39 483, 28 лева от бюджетен ред 15. 1 "Предоставяне на обучения за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности в областите чуждоезиково обучение и дигитална компетентност при спазване на максимално допустимите стойности, посочени в т. 3.1.6 от Насоките за кандидатстване. Приел е, че представените трудови договори на седем преподаватели са сключени на основание чл. 114 от Кодекса на труда за работа по утвърдена програма извън договореното работно време по основния трудов договор, поради което разходите за възнаграждения и осигурителни вноски са недопустими на основание чл. 10, ал. 2 от ПМС № 189/2016 година. Съдът е посочил, че представените трудови договори със седемте преподаватели са сключени на основание чл. 67 от Кодекса на труда. Във връзка с участието на дружеството-работодател в оперативната програма с лицата са сключени допълнителни споразумения на основание чл. 114 КТ. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 1.04.2016 г., като неразделна част от договора са Насоките за кандидатстване по процедурата на подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 002 "Активни" /Насоките/. Съгласно т. 4 от Насоките допустимите разходи се определят на база изискванията на ПМС № 119/20.05.2014 г. (отм.); Това постановление е издадено на основание § 65 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1083/2006 на Съвета. Съдът е обосновал е извод, че ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014–2020 г. не е приложимо в случая, тъй като няма разпореждане за ретроактивно действие на неговите правни норми. Приел е, че УО незаконосъобразно се е позовал на чл. 10, ал. 2, т. 2, б. "б" от ПМС № 198/2016 г., а изискване за видовете сключени договори не се съдържа в ПМС № 119/2014 г. и Насоките. Изискването на чл. 10, ал. 2, т. 2, б. "б" ПМС № 189/2016 година е приложимо за правоотношения, възникнали след 5.08.2016 г. Съдът е установил, че в преписката липсват данни УО да е изискал от бенефициера да се съобрази с това изискване. УО не е оспорил, че сключените трудови договори по реда на чл. 114 КТ не са в нарушение на изискванията. Съдът е обсъдил заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводната експертиза, според което общите разходи за хонорувани преподаватели по проекта са в размер на 39 359, 27 лева. Разходите са определени въз основа на приложените трудови договори на лицата и отчетни доклади за отработени часове и съобразно правилата на Методология за регламентиране на възнагражденията по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014–2010 г., приета по ПМС № 119/2014 г. и Приложение Н към Насоките. Съдът е достигнал до извод, че органът незаконосъобразно е отказал верификация на сума в размер на 39 359, 27 лева от бюджетен ред 15. 1 "Предоставяне на обучения за придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности в областите чуждоезиково обучение и дигитална компетентност при спазване на максимално допустимите стойности посочени в т. 3.1.6 от Насоките за кандидатстване", поради което е отменил решението в тази част до размера от 39 359, 27 лв. За да откаже верификация на сумата от 9 288, 80 лева от бюджетен ред 19. 1 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на Закона за задълженията и договорите, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 2 за предоставяне на мотивационни обучения за активно търсене на работа", УО е приел, че размерът на почасовото заплащане на преподавателите, ангажирани с мотивационното обучение, не може да бъде по-висок от стойностите, заложени в Таблицата за определяне на допустимите почасови ставки. Според съда двамата преподаватели имат необходимото висше образование и над две години трудов стаж, поради което допустимите разходи за възнаграждения и осигурителни вноски следва да се определят върху часова ставка 20 лева. Съобразно Насоките за кандидатстване и Приложение Н разходите за възнаграждения са определени в размер на 20 лева. Това не е било спорно между страните. Съдът е приел, че така направените разходи в тази част е следвало да бъдат верифицирани като допустими. Съобразил е техния размер със заключението на вещото лице, отменил е решението на УО до размера на 6 041, 60 лева. За да откаже верификация в размер на 3 714, 29 лева от бюджетен ред 25. 1. "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта", УО е приел, че разходите, отчетени за възнаграждения на ръководителя на проекта и координатора на проекта, са недопустими, защото за периода 1.08.2016 г. -31.10.2016 г. тези лица, които работят в дружеството по основни трудови договори и са назначени като преподаватели, са били в неплатен отпуск по основните си трудови договори. Според УО разходите следва да бъдат отчетени пропорционално на възнаграждението по основния трудов договор съгласно т. VІ от Методологията. Съдът е приел, че съгласно т. ІV от Методологията за регламентиране на възнагражденията по оперативната програма определянето на индивидуалния размер на почасовото възнаграждение на служителите, наети по трудово правоотношение, се извършва на база почасови размери за съответното възнаграждение съгласно Приложение № 2. В Приложението са посочени максималните размери на възнагражденията: ръководител на проекта – 10 лева/час, координатор на проекта – 8 лева/час. Първоинстанционният съд е приел, че така направените разходи в тази част е следвало да бъдат верифицирани като допустими. Съобразил е техния размер със заключението на вещото лице, отменил е решението на УО до размера на 6 584 лева. Относимата нормативна уредба на критериите за допустимост на разходите е по чл. 57 и сл. ЗУСЕСИФ, ПМС № 119/2014 г. и Насоките за кандидатстване. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя кои разходи са допустими. Съгласно точка 4 от разпоредбата допустими са разходите, извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Допустимите разходи следва да отговарят на критериите по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, които да изпълнени кумулативно, като по отношение на тях не трябва да бъдат налице изключенията, визирани в чл. 57, ал. 2 и чл. 58, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Не подлежат на верификация разходи, които не могат да бъдат установени, респ. доказани по реда, посочен в чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е отменил решението на ръководителя на УО за отказ да бъдат верифицирани разходи в три пункта. Касационният съдебен състав споделя изводите за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон в частите, в които УО е отказал верификация на сумите от 39 359, 27 лв. и от 6 041, 60 лв. Органът е направил проверка за допустимост на заявените за плащане разходи и е приел, че разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициери; попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 3 и в одобрения проект категории разходи; те са за реално извършени услуги; отразени са в счетоводната документация на бенефициера. Но е отказал да верифицира разходи в размер на 39 359, 27 лв., тъй като са извършени в нарушение на чл. 10, ал. 2 от ПМС № 189/2016 година. Мотивирал се е с това, че разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на седем конкретно посочени преподаватели са недопустими, тъй като възлагането на дейностите по изпълнение на проекта на служители на бенефициера не попада в нито една от хипотезите на посочената норма. Със седем преподаватели бенефициерът е сключил трудови договори за работа извън уговореното време по основните трудови договори, което е в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС № 119/2014 г. Това е подзаконовият нормативен акт, изрично посочен като приложим по отношение на националните правила за допустимост на разходите, както в Насоките за кандидатстване, така и в приложимата Методология. То е отменено с § 3 ПЗР на ПМС № 189/2016 г., в сила от 5.08.2016 г., което не съдържа изрична разпоредба, придаваща обратно действие на новите национални правила за допустимост на разходите. Всички допълнителни договори във връзка с изпълнението на проекта за седемте, посочени от органа, преподаватели са сключени при действието на ПМС № 119/2014 г. и за извършените от тях дейности са представени необходимите разплащателни документи. В заключението си вещото лице е проверило размера на отказаните разходи, поради което съдът правилно е отменил оспорения акт в тази част за отказаната сума от 39 359, 27 лв. по бюджетен ред 15. 1. Правилен е първоинстанционният извод и за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по отношение на отказа за верификация на разходи по бюджетен ред 19. 1. за сумата 6 041, 60 лв. Административният орган е постановил отказ за сумата 9 288, 80 лв. за това, че съгласно Насоките за кандидатстване размерът на почасовото заплащане на преподавателите, ангажирани с мотивационно обучение, не може да бъде по-висок от стойностите, заложени в Таблицата за определяне на допустимите почасови справки. Според органа, преподавателите М. Иванова и К. Дончева притежават релевантно висше образование и над две години практически опит, поради което допустимите разходи са определени върху часова ставка 20 лв. Видно от представените дипломи и справка от НАП, както и съгласно Приложение Н към утвърдената Методология, тези преподаватели попадат в графата за определената часова ставка от 20 лв. За Иванова и Дончева вещото лице е изчислило разходите за възнаграждения, предвид отчетните доклади за отработени часове, в размер на 6 041, 60 лв. При тези данни и предвид въведения с Методологията начин на определяне размера на плащанията, правилно първоинстанционният съд е отменил решението на УО в частта за сумата от 6 041, 60 лв. В тази част актът е незаконосъобразен и поради това, че административният орган не е изложил никакви конкретни мотиви от фактическа и правна страна, които да обосноват неговия извод за недопустимост на този разход. Касационният съдебен състав намира, че решението на Административния съд - Варна е неправилно в частта, в която съдът е отменил решение №BG05 M90 P001-1. 002-0013/5 от 4.08.2017 г. в частта за отказ от верификация на 3 714, 29 лева от бюджетен ред 25. 1. "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта". По делото не е било спорно, че ръководителят на проекта К. Андонова и координаторът на проекта М. Костадинов са работили по силата на сключено допълнително споразумение към трудовия договор с бенефициера. За периода 1.08.2016 г. - 31.10.2016 г. те са назначени по трудов договор като преподаватели по проекта и са били в неплатен отпуск по основния си трудов договор, поради което разходите за отчетените в този период часове административният орган е приел за недопустими. Органът се е мотивирал с Насоките за кандидатстване и т. VI от Методологията за регламентиране на възнагражденията по оперативната програма. Съгласно цитираната разпоредба от Методологията, при определянето и изплащането на средствата за възнаграждения на служителите, наети във връзка с изпълнението и управлението на проектите по ОП, е допустимо възнаграждението да не е регламентирано в отделен акт /договор, заповед/, а да се калкулира чрез пропорционално отчитане на размера на основното възнаграждение на служителя, т. е. може да се верифицира съответната част от основното възнаграждение, пропорционална на реално отработеното време във връзка с управлението на проекта. За посочения период тези лица не са получавали възнаграждение по основния трудов договор, поради което не може да бъде определен допустим разход чрез предвиденото пропорционално отчитане. Първоинстанционният съд е възприел в изводите си първия вариант от заключението на вещото лице досежно размера на разходите, които следва да бъдат верифицирани, без да изложи мотиви защо приема, че тези разходи подлежат на верификация. В този първи вариант експертът е извършил само изчисление на базата на отчетните документи и съобразно предвидените максимални възнаграждения за тези дейности в Приложение 2. В конкретния случай двете лица са служители на организацията на бенефициера, но за посочения период същите са били в неплатен отпуск и не са получавали възнаграждения по основното си трудово правоотношение, затова разходите за възнаграждения за този период се определят като недопустими. Този извод се налага от предвиденото в т. 4. 1 от Насоките за кандидатстване, въведените начини за определяне на разходите, подлежащи на верификация и в Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП, както и от т. 3. 60 на сключения административен договор с бенефициера, която препраща към Насоките и Методологията. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която решение №BG05 M90 P001-1. 002-0013/5 от 4.08.2017 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 -2020 година при Министерство на труда и социалната политика е отменено за отказаната за верификация сума от 3 714, 29 лева от бюджетен ред 25. 1. "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта" и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да бъде постановено друго, с което жалбата на "Волан" ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна в тази част. В останалата обжалвана част първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като постановен в съответствие с материалния закон и обоснован. С обжалваното решение Министерството на труда и социалната политика е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 2 269, 24 лв., съобразно уважената част от иска. Предвид частичната отмяна на съдебния акт, съдебните разноски следва да бъдат редуцирани до размер на 1512, 83 лв. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от страните искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени, предвид уважената част от оспорването и представените писмени доказателства. Касаторът е представляван по делото от юрисконсулт. Дружеството-ответник е представлявано от адвокат съгласно приложено пълномощно. В представеното копие от договор за правна защита и съдействие е вписано адвокатско възнаграждение от 1500 лв., изплатено по банков път, но доказателства за реално плащане не са приложени по делото. Поради това на Министерството на труда и социалната политика следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд