Решение № 9237 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2015 г.

Решение № 9237 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. А. Т., гражданин на Г., е подал касационна жалба срещу решението от 13.02.2015 г. по адм. дело № 11798/2014 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 7398/28.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба от 7.02.2014 г. А. А. Т., гражданин на Г., неженен, по вероизповедание мюсюлманин, подал до Държавната агенция за бежанците молба за предоставяне на статут. Към момента на подаване на молбата А. А. Т. е бил непридружено, непълнолетно лице, поради което със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" - район "О.", Столична община, на основание чл. 25, ал. 7 от Закона за убежището и бежанците, му е определен представител, социален работник, който да го представлява по време на производството. На проведените от длъжностни лица на Държавната агенция за бежанците интервютата А. Т. разказал, че напуснал Г., за да избяга от беднотията и глада в страната. Бил отвлечен от местна религиозна група и бил измъчван. Спасен бил от непознат човек, който го посъветвал да напусне Г., за да не бъде убит от лицата, които са го отвлекли. А. Т. пристигнал с кораб в Турция, където останал около два месеца, след това, през септември 2013 г., преминал на територията на България. С решение № 7398/28.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците по молбата на А. А. Т. бил постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на представките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган мотивирал взетото решение с липсата на необходимост от търсената закрила. Сочените от чужденеца причини за напускането на страната не били от вида на предвидените от закона. Освен това той не поискал съдействие от властите за преживяното насилие, макар да имал възможност да го направи, поради което не би могло да се приеме, че няма да получи закрила от държавата по произход. По делото е бил представен социален доклад, според който непълнолетният А. А. Т. е останал без родителска грижа и законен представител в страната на пребиваване. Бил е жертва на насилие и отвличане в страната си по произход и е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето. Според заключението в доклада, съществува риск за здравето и живота му, ако бъде екстрадиран. От правна страна съдът приел, че решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Бежанската история на кандидата, който се позовал на заплаха за живота си, за да поиска статут на бежанец, не кореспондирала с предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на А. Т. не било осъществено преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Чужденецът мотивирал искането си със заплаха за извършване по отношение на него на ритуално убийство, съставляващо престъпление против личността, за което той не сезирал властите в държавата по произход. Административният съд не намерил основание и за предоставяне на хуманитарен статут. Не било доказано, че заплахата от изтезание е от религиозно естество, а в страната не били регистрирани религиозни сблъсъци. Обективно и субективно за А. Т. не съществували причини за напускането на Г., които да породят у него основателен страх от преследване. Нямало сведения за насилие от една етническа група над друга, на което държавната власт да е неспособна да се противопостави и да защити гражданите си. Не ставало ясно как чужденецът е възприел своето отвличане като дължащо се именно на религиозната му принадлежност, след като похитителите не поискали нищо от него. Обобщенията, които чужденецът правел за наличието на противопоставянето между мюсюлмани и традиционалисти, били твърде общи. Затова тезата му, че спрямо него има заплаха от религиозно естество, останала недоказана. Не било доказано как са придобити белезите по тялото на кандидата за закрила на чужденеца. Съдът отбелязал и обстоятелството, че не била потърсена закрила в първата държава, където А. Т. пристигнал. Освен това Г. подписала Женевската конвенция от 1951 г. и там кандидатът можел да реализира искането си. Той имал възможност да се възползва от вътрешно разселване, което при голямата територия на страната по произход би гарантирало неговата неприкосновеност. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата А. Т. срещу решението за отказ на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на възраженията и доводите на жалбоподателя, както и предоставената от него информация за държавата по произход. Съдът не взел предвид, че административният орган не се е произнесъл съобразно най-добрия интерес на детето и не е осигурил правна помощ, каквато се изисквала съгласно чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Оплакванията са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно историята на кандидата и е направил изводи, основани изцяло на неговите твърдения, предявявайки изисквания не към тяхната доказаност, а главно към достоверността и правната им релевантност. Макар и да е направил някои неточни разсъждения, административният съд е преценил правилно законосъобразността на административния акт, като е приел, че при издаването му са били изпълнени всички процесуални и материалноправни изисквания на Закона за убежището и бежанците. С подаването на молбата за статут кандидатът е бил подробно осведомен на език, който владее, за вида на производството, за решенията, които се вземат, за възможността да ги обжалва, както и за предвидените по закон негови права и задължения. По преписката се съдържат указания, които са били връчени на А. А. Т. на 7.02.2014 г. На непълнолетния е бил назначен представител от социалните служби, на когото е възложено да се грижи за неговите интереси. Законът за убежището и бежанците, който е специален спрямо Закона за закрила на детето, не предвижда задължение на оторизираната институция да предостави правна помощ на непълнолетните кандидати за статут, както и да осигури присъствието на адвокат на провежданите интервюта. Такова задължение не се извежда и от Закона за закрила на детeто. Касационният жалбоподател неточно интерпретира разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗД, според която детето има право на правна помощ във всички производства, които засягат негови права и законни интереси. Производството за предоставяне на статут не е производство, което засяга права или законни интереси на детето, поради което адвокатската защита не е задължителна. То е образувано по искане на непълнолетното лице и крайната му цел не е ограничаването на права или свободи, а предоставянето на закрила на нуждаещия се от нея. Ползването на правни услуги е право на непълнолетния кандидат и административният орган не може да откаже да допусне адвокат, който да представлява кандидата, ако той изрази желание за това. Органът обаче не е задължен да ангажира адвокатска защита на непълнолетното лице и да не провежда процесуални действия, ако на тях не присъства адвокат. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява с система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При положение, че изразеното от непълнолетния кандидат нежелание за връщане в страната, не се основава на преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение и /или убеждение или принадлежност към определена социална група, а на съществуващите там лоши условия за живот, както той сам е заявил в първото си интервю, няма основание да се ползва от търсената закрила. В хода на производството не е било обосновано съществуването на реална опасност от бъдещи посегателства, след като отвличането се описва не като предварително подготвено престъпление, а като индицент, на който младежът е станал случайна жертва. При тези факти не би могло да се заключи, че става дума за престъпление, извършено поради религиозна нетърпимост. Неубедително е и обяснението на молителя, че ако се обърне към правозащитните органи, те няма да му окажат съдействие, тъй като е мюсюлманин. Описаното от него деяние е престъпление против личността, а тези престъпления, които са едни от най-тежките, се наказват във всички правни системи по света. В отговор на доводите на касационния жалбоподател, следва да се отбележи, че сведенията за насилие, упражнено по отношение на непълнолетно лице, трябва да се обсъждат в контекста на съответния вид отношения. Закрилата по Закона за убежището и бежанците не се предоставя по причина, че лицето е в риск, тъй като е непълнолетно, намира се извън страната, в която живее, и не може да получи защита от семейството си, а поради това, че са възникнали редица, предвидени в този закон, особени обстоятелства. Действително, както поддържа касационният жалбоподател, непридружените непълнолетни заедно с други категории лица попадат в уязвима група. Понятието "уязвима група" обаче не е идентично с понятието "социална група" по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Социалните групи, принадлежността към които може да съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец, се състоят от хора, които са обединени по специфичен признак, докато лицата, които спадат към уязвима група, се нуждаят от особена закрила. Както е предвидено в чл. 30а ЗУБ, при прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Макар утежненото положение на тези лица да се взема предвид, те не получават статут при привилигировани условия. В случая, както е преценил и административният съд, предвидените в закона условия за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут не са налице, поради което е оспорването на А. А. Т. е било отхвърлено. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд